Lussi`s World of Artcraft

Какво да кажа за моята майчица, което още не съм казала досега в публикациите си с торти, посветени за рождения й ден?! Е, ето че още една стои пред вас, защото на 14 юли тя отбелязва още една годинка към тези зад гърба си, и още една възможност да отпразнуваме съществуването на уникалната и доброта и красота, без които този свят, и най-вече моят нямаше да бъде възможен. Майчица-сенчица както се казва, а моята направо италиански четирикрилен чадър за 70 лв на морето, пазещ сянка и на съседните места и случайни минувачи.

Истина е, майка ми е човек, който прави добрини винаги когато може, за всеки, без да има значение дали ще й се отвърне със същото, само защото сърцето и е толкова голямо, че има място и за тези, които нямат такова.

Мама научи и мен на същото, и макар всеки ден да рискувам да се възползват от това мое качество, зная, че красотата ще спаси света, а какво по-красиво от добрината, усмивката и любовта.

Мама винаги е била тактична, мила и търпелива с всички, не съм я чувала никога да обсъжда приятели зад гърба им, не клюкарства, не таи злоба, усмихва се и когато й се плаче. Тя винаги изслушва терзанията на приятелите си, помага със съвети, помни и честити рождени дни и лични празници на всички роднини, опитва се да внася мир и разбирателство дори там, където има много напрежение, обича филмова музика, чете много, обожава картините и изобразителното изкуство, пази при важните документи старите ни картички от детската градина, непохватна е и може да се спъне и в парче памук, чувствителна е и плаче на филми. И едно от най-отличителните й качества е, че обожава шоколад. Сладък, плътен, черен, с ядки, течен, кадифен, с аромат на алкохол, под формата на мус, торта или крем, но шоколад във всичките му превъплащения и реинкарнации. Ето защо и нейните торти, винаги трябва да са шоколадови, но и запомнящи се. Такава е и днешната:

Ако обичате наситеният шоколадов вкус, комбиниран с освежаващото ухание на мента, което познавате в бонбонните "After eight"например, тази торта е за вас.

Допълнително сиропирана с домашен ментов ликьор или просто мляко с какао ( ако не искате да има алкохол), няма съжалявате за невероятната вкусотия, която ще се получи накрая.

Излишно е да казвам, че тортата изчезна почти веднага, което спрямо големината си е наистина постижение, а и факта, че не бяхме много хора. Всеки реши да запази обаче парченце и за вкъщи, защото не искаха да пропускат възможността и на следващия ден да си хапват от тази добре изстудена вкусотия, сутрин с кафето. Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блатовете:

300 г брашно София мел Класик

100 г тъмно какао

400 г захар

250 мл прясно мляко

250 мл олио

250 мл вряла вода

3 бр. яйца

1 ч.л. сода

1 ч.л. бакпулвер

1 бр. ванилия

За крема:

200 г захар

4 с.л царевично нишесте

400 мл прясно мляко

300 мл сладкарска сметана ( може и маскарпоне)

3-4 стръка мента

Още:

домашен ментов ликьор за сиропиране ( виж тук)

зелена хранителна боя

шоколадов ганаш ( рецепта виж тук)

100 г шоколадови пръчици ( по желание)

Започваме с направата на крема, тъй като ще ни трябва повече време да изстине, но с приготвя много бързо. Като цяло е рецептата за домашния ментов сладолед , който знаете от тук.

В касерола сложете захарта и нишестето и разбъркайте.

Добавете прясното мляко и оставете на котлона да заври сместа, като разбърквате периодично, за да не загори. Кремът ще се сгъсти, и тогава го махнете от огъня.

Добавете прясната мента в него ( количеството й зависи от това, колко наситен ментов вкус искате да има крема - аз слагам доста и то домашна) и разбъркайте. Оставете ментата да пусне аромата си в топлия крем, като може да покриете крема със стреч фолио за да не хваща коричка, докато изстива.

През това време напарвате блатовете. Те са ви познати от Руската черно-бяла торта, като за целта разбиваме с миксер яйцата, захарта и ванилията.

Отмерваме си брашното в купа и към нея прибавяме останалите сухи съставки.

В трета купичка смесете прясното мляко и олиото. Прибавете го постепенно към яйчената смес,

а след това постепенно прибавете разбърканите добре в купата сухи съставки. Разбивайте с миксера за да се интегрират добре, прибавяйки и врялата вода,

докато получите хубава шоколадова смес.

Разделете я на три части, като аз го правя най-лесно с везна. Отмервам общото количество на сместа ( без съда) и след това знам по колко да слагам във формата, тъй като ми е само една.

Слагаме една трета от сместа във форма за торта с диаметър 24 см, предварително застлана с кръг хартия за печене на дъното и намаслена с олио по нея и стените.

Пъхаме да се пече във фурната на 170 градуса за около 20 минути.

Проверете готовия блат със суха клечка тест, за да се убедите, че е изпечен добре.

Оставете го за кратко във формата, а след това извадете върху решетка за да изстине. Подгответе формичката отново и продължете с процедурата втори и трети път.

Това определено са едни от най-любимите ми и предпочитани шоколадови блатове, защото рецептата е много лесна, не е скъпа като съставки и винаги сполучлива.

След като блатовете се охладят преминаваме към сглобяване на тортата.

Изравняваме ги с нож, като изрязваме където има подутини и запазваме изрезките, защото ще ни трябват за по-нататък.

Слагаме първия блат в същата форма и сиропираме с ментовия ликьор, който сме разтворили в малко топла вода. Количеството на алкохола ще оставя вие да прецените за себе си :)

След това идва време за крема, който правим там на място. Разбиваме сладкарската сметана ( ако не е сладка или пък обичате да има повече захар, напарвате го с 3-4 с.л. захар в нея) на сняг, като постепенно добавяте охладения вече ментов крем, от който сте махнали клонките.

Оцветете с хранителна боичка в зелено ( аз ползвах и от естествените, но нямаше много наситено оцветяване - предполагам, че трябва да се сложи много по-голямо количество) като такава на прах или гел ще свърши чудесна работа. Може да заместите част от сметана с маскарпоне, за още по-богат вкус на крема, но аз ползвах само растителната сметана този път, тъй като исках да имам обемист крем, който да ми стигне за украсата, която бях намислила.

Към крема прибавяме част от изрязаните блатове, които сме натрошили на ситно - около две пълни шепи. Добавяме и тъмни шоколадови пръчици за да засилим вкуса на "Страчатела".

Сложете част от крема върху сиропирания блат и след това продължете по съшия начин до край : блат, сиропирене, крем.

Запазваме част от крема за украса на следващия ден, защото тази тОртелинка ще спи тази нощ в хладилника ;)

И така, на следващия ден, изваждаме тортата от хладилника, измазваме я със заделения от предния ден ден и украсяваме. Заливаме тортата с шоколадов ганаш, а в средата й поставяме три топки, оформени от шоколадовите изрезки от предния ден. Намазваме ги и тях с крем и слагаме по една фунуйка от сладолед върху тях, като аз ги изрязах с нож, за да не са твърде големи и да се поберат на рафта в хладилника.

Още малко украса с листенца свежа мента и шприцован крем по ръба на тортата и готово.
Това е една истинска фантазия!

Толкова бях въодушевена от направата на тази торта, защото носи не само настроение с лятната си, свежа, но и шоколадова визия, но и заради това, че я направих за най-скъпият човек на земята за мен - моята майка!

Мамче, бъди ми жива и здрава, много щастлива и нека животът ти става все по-приказен и да сбъдваш мечтите си с лекота. Обичам те!

Обичам и вас, скъпи приятели-читатели и благодаря, че споделихте този семеен празник!

Разхлаждащ, летен уикенд ви пожелавам!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Вярно е, че в тези жеги не ни е до пържене, но първо обещах на едни от моите читатели повече рецепти С и За БИРА, и второ - понякога просто се налага. Например, когато нямаме много време за готвене след работа или има неща, които е по-добре просто да се пръжнат. Истината е, че пърженето си е вкусно лятото, ама ни се иска някой друг да ни го направи. Ето защо заведенията навън са пълни от хора седнали на пържени картофки, тиквички, сирене, кашкавалчета и какви ли не други бирени мезета, а никой не поръчва сложни ястия. Ами и аз съм сред тях, да си призная!

Така например едно от любимото ми бирено мезе са супер пухкавите панирани сиренца, познати ви навярно от веригата ресторанти "Хепи".

Още преди години, когато ги опитах за първи път се влюбих в тази невероятна панировка, напомняща на бухтичка, която облича кубчето сирнеце, а пък те предварително са оваляни в червен пипер.

Трябваха ми буквално няколко дена след това за да усъвършенствам рецептата у дома, а този път реших да направя и тиквички със същата панировка. Наподобяват тиквички по гръцки, така че с един куршум успях да убия не само два заека, но и трети - защото панирах и кашкавалчета.

Ястията трябва да се гарнират само със студена бира и салата от сочни, истински домати и няма да търсите друга вечеря.

Ако и вие няма да имате много време за готвене тази седмица, а в хладилника ви се намират неща, готови да бъдат потопени в най-пухкавата и вкусна панировка, която сте опитвали, то погледнете какво ви трябва и как да си я направите:

Необходим продукти:

Около 250 г брашно София мел Класик

250 мл светла бира ( може и газирана вода)

100 мл олио ( плюс още за пърженето)

3 цели яйца

3 белтъка

сол

В тази рецепта използваме и само белтъци, така че ако имате такива, останали ви от домашен сладолед, крем Бавария или друго ( дадох доста рецепти с такива напоследък), сега е моментът да ги използвате. Ако пък нямате, може да се обърнете към изброените рецепти, за да "похарчите"жълтъците :)

И така:

В купа си пресейте брашното и направете кладенче.

Прибавете трите цели яйца и малко от олиото и разбърквайте . Постепенно прибавете от бирата и останалото олио. Овкусете със сол.

Прибавете разбитите на твърд сняг белтъци, като разбърквате нежно, че да се запази въздушността на сместа.

Получава се смес като за пандишпан, супер лека и въздушна, но с ухание на бира :)

По този повод избирайте внимателно бира, която е по-неутрална или ви допада, тъй като няма как вкусът и цветът й да не повилия върху сместа. От друга страна - това е чудесно поле за експериментиране с вкуса на панировката.

Нарязваме кашкавала и сиренцата на кубчета, като вторите овалваме по желание в пикантен червен пипер.

Аз нарязах на тънки ленти и една малка тиквичка, като поставих лентите да поседят в студена вода докато пържа млечните хапки :)

Потапяме всяко кубче в панировка, най-добре с помощта на лъжица и след това изсипваме в горещо олио, като не препоръчвам да пържите на максимална температура. По скоро на две-трети от мощността на котлона, в маслена баня.

Оставете да се изпържат от всички страни до златисто, а след това извадете с решетъчна лъжица и отцедете за кратко върху кухненска хартия, за да попият мазнината.

Продължете така и с останалите продукти.

Тиквичките панираме по същия начин, като ги изваждаме от студената вода непосредствено преди пържене.
Сиренцата може да сервирате с някакъв сос, макар аз да ги обичам най-вече натурални. Пикантния пипер отвътре им е достатъчен.

Имайте предвид, че от тази доза излиза доста голяма панировка, така че може да се опиатите да я намалите или просто се подготвите повече продукти - защо не и вкусни пилешки хапки :)
Аз се отдадох на вегетарианска вечеря с горещи сирена, разтегливи кашкавалени хапки и хрупкави тиквички,

които поднесох с вкусен сос от кисело мляко, чесън и копър.

Опитайте и вие!

Благодаря ви, приятели!

Лято или не, перканата на Люси продължава да работи непрекъснато. Списъкът с пожелани от вас рецепти расте и тъкмо изпълня няколко желания и се появяват нови. Едно от тях е и днешната рецепта. Торта, която крие в себе с толкова изненади, колкото и вкус, а снимките въобще не ви подвеждат за каква шоколадова наслада става на въпрос. Безумно вкусна, сочна, с ухание на бадеми и плътен шоколадов крем, който обгръща тортата отвсякъде и за разлика от други на маслена основа, този остава мек и въздушен, дори след охлаждане в хладилника- както най-вероятно всички ще направим в тези жеги.

Напоследък избягам да използвам думата веган, не защото е лоша ( напротив), а защото имам чувството, че колкото и да набират популярност този вид десерти и въобще начин на хранене, толкова и хората започват да гледат на това само като на някаква "мода". Но нека все пак да се замислим - има и стари, постни десерти, в които може да ползваме и вода, но ако искаме да го обогатим слагаме мляко. Защо тогава да не сложим нещо наподобяващо тази напитка, но да не е мляко - а именно някоя растителна напитка като бадемовата например. Ако имате непоносимост към лактозата или просто сте като сестра ми, която през последните години се стреми да намали консумацията на млени продукти по чисто здравословни причини, то със сигурност трябва да ви радват такива рецепти, както и да се наричат.

Така ме зарадваха и мен, като отJoyaми изпратиха техни продукти, които да опитам. Съгласих се да приготвя нещо с тях, само ако наистина ги одобря и ето, резултат е налице. Въпреки добрия си избор от растителни напитки, аз се спрях на това от бадеми, без добавена захар. Имах и пакет бадеми в шкафа, няколко авокадота в хладилника и вече си представях рецептата, която исках да направя. Получи се нещо невероятно, което няма търпение да ви представя, защото не само е чудесно на вкус, но ще имате по-малко угризения похапвайки го за талията си, за децата си и за околната среда. Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блатовете:

300 млбадемова растителна напитка Joya

150 г мазнина ( олио, кокосово масло или маргарин)

275 г брашно

175 г захар

1 ч.л. кафе

30 г какао

3 с.л. сироп от агаве*

1 пак. бакпулвер

1/2 ч.л сода

1 с.л. лимонов сок

За крема:

3 бр. авокадо

1бр. банан

20 г какао

сироп от агаве на вкус*

Още:

бадемова растителна напитка Joyaза напояване на блатовете

50 г нарязани бадеми

*( ако не е веган, може и мед)

Рецептата е много лесна и за целта дори не ви трябва миксер. За блатовете започнете като в купичка смесете мазнината, сиропа от агаве и кафето. Може да ги разтопите на котлона, ако е необходимо.

В друга купичка сложете бадемовата напитка и прибавете лимоновия сок и оставете леко да се пресече.

През това време в друг съд смесете всички останали съставки за блата, като аз сложих бяло и пълнозърнесто брашно, за да направя тортата още по-благоприятна за моите приятелки, които искаха десерт без угризения.

В купата със сухите съставки, които сме разбъркали добре, прибавяме растителната напитка и мазнината с кафето и агавето.

Разбъркваме всичко добре, така че да получим хубава еднородна, шоколадова смес.

Разпределяме я в две тавички с диаметър 20 см и пъхаме тортата да се пече на 160 градуса с обдухване за около 40 минути.

Блатовете се изпичат добре, но все пак са доста сочни, затова не се притеснявайте, ако при тест с клечка малко лепнат. Оставете ги да се охладят напълно.

За крема е нужно да сложим в подходящ съд зрелите авокадота, банана, какаото и агавето на вкус.

Пасираме всичко, докато получим лъскав шоколадов крем.

Сглобяване на тортата: Изравняваме блатовете, като изрязваме с ножче където е необходимо. Напояваме ги с още малко от бадемовата напитка, така че при изстудяване тортата става още по-вкусна.

Разпределяме част от крема, а отгоре поръсваме от леко запечените на сух тиган бадеми.

Слагаме втория блат ( най-добре с дъното нагоре, тъй като е най-равно) и измазваме тортата с остатъка от крема. Украсяваме по желание, като аз се спрях на тази елегантна спирала от останалите ни бадеми, тъй като наподобява цикъла, в който попадаш, когато започнеш да ядеш от тортата - няма край :)

Убедена съм, че опитате ли я, тази рецептата ще ви стане любима по ред причини, а за мен е не само една от най-бързите и лесни шоколадови торти, но и такава, която съм сигурна, че всички хора, малки и големи, независимо от режима и им на хранене ще могат да хапнат.

Доверете ми се :)

Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Нали знаете как понякога в Лидл или Кауфлад остават месца на промоция, тъй като скоро срокът им изтича. Ей така се сдобих с това пуешко. Няма да ви лъжа, че съм нахлузила селските опинци и съм се отдала на био туризъм, където лично съм отгледала тази пуйка. И аз като много други се оглеждам в магазините за намалени продукти, та тук-таме ми изпада по нещо, което по принцип е по-скъпчико, но точно в този момент ми е по джоба.

Пуешкото месо си е вкусно, едва ли има две мнение по въпроса и ако не смятате така, то най-вероятно не сте попадали на правилната рецепта. За щастие Люси си е написала домашното и сега ще ви даде да препишете, като ви представи една любима семейна рецепта, този път в изпълнение с пуешки бутчета.

Когато бях малка винаги карах мама да ми готви "Пиле със сметана"и от тогава съм си по тежките сосове с аромат на сирена и подходящи за топене, по-често с картофи, отколкото с хляб. Тази тенденция явно се запазва и до днес, защото поне веднъж в месеца готвя нещо подобно и всеки път преоткривам колко е вкусно. Пуешките бутчета са наистина чудесен заместител на пилето в случая, което знаете, че не винаги е с добро качество от хранителните вериги. А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 1, 5 -2 кг пуешко ( използвах бутчета)

2-3 с.л. соев сос Кикоман

400 г заквасена сметана

300 г топено сирене

150 мл бяло вино

олио

подправки: сол, чили със сирене, черен пипер, мащерка

Тъй като бутчетата са доста големи ви препоръчам да ги разполовите на две, за да се сготвят по-лесно. За още по-бърз резултат може да ги запържите за кратко от всички страни в малко олио на тигана.

Аз предпочетох да ги овкуся с любимите си съставки - соевия сос на Кикоман, една нова подправка, която си донесох от Холандия с вкус на чили и сирене, черен пипер и сол - всичко е на око. Поливаме с малко олио всичко, и слагаме съвсем малко вода на дъното на съда, така че да не загарят бутчетата.

Пъхаме да се запекат добре на силна фурна, докато получат загар.

През това време в касерола загряваме сметаната, топеното сирене ( което може да е с някакъв вкус, ако предпочитате) и бялото вино, докато получим хубав сметанов сос. Изливаме го върху запечените бутчета и подправяме с малко мащерка. Долейте още вино или водичка, ако сосът е много гъст, тъй като той ще се сгъсти допълнително при печенето. Покрийте ястието под фолио и го печете на тих огън ( около 160 градуса), но след като заври на масимална, за около час-два или докато месото стане крехко.

Сервирайте го върху канапе от запечени, пресни картофки или картофено пюре. Залейте всичко с още малко от останалия ни сос, за да може да топите късове от месото и картофките в него - такава благодат, трудно може да се опише.

Хапка, винце, хапка, винце и животът е прекрасен!

Надявам се рецептата да ви хареса, и ако няма пуешко при "изостаналите"продукти ( както им казвам), заменете го с пиле и пак си го хапнете.

До вкусни срещи, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Не мога да преценя кога е по-трудно да се работи: лятото, когато денят е горещ от сутринта и само си представяш плаж, сладолед и излежаване или зимата, когато е мрачно и единствените ти дневни амбиции са насочени към удобното легло с пухкаво юрганче.

Сега не ми с е мисли за второто обаче, не само защото е далеч, ами и е толкова топло днес, че изживях мираж за изстудена кана с бяло вино на масата в кухнята.

Не ми се работи, а съм захванала десет неща наведнъж, но за да се мотивирам започвам с първото, което ще ме накара да се почуствам наистина добре, а то е да изпълня нечие кулинарно желание.

Обещах да ви представя малко повече разядки този сезон и ще започна с първата от тях. Повече от ясно е, че в тези жеги не ни се готви, даже и не ни се яде нещо тежко, затова и разядките и салатките са чудесен начин да мушнем нещо в устата, за да не умрем от глад.

Тази разядка опитах за първи път в един от любимите си ресторантчета в Кюстендил, а съвсем наскоро видях, че и Хепи-ТУ са я аднали към менюто. Аз пак ще ви препоръчам обаче или да си я направите сами или да отскочите до Кюстендил, защото въпреки различните си вариации, тази най-много ми харесва. Толкова е свежа и лека, а може да се охлажда с дни в хладилника, с което да става само още по-вкусна.

Подгответе любимия си чипс, хлебни пръчици или просто препечени филйкики и гледайте какво става.

Ще си оближете пръстите - буквално! Ето и самата рецепта:

Необходим продукти

400 г цедено кисело мляко

300 г ниско маслена извара

100 г сирене

2-3 бр. люти чушки -пресни ( червени и зелени)

лют сух пипер

олио/ зехтин

Хляб или чипс за поднасяне

Чак не знам защо си правих труда да снимам стъпка по стъпка, като то има само една стъпка. В купа просто смесете цеденото мляко, изварата и сиренето.

Аз избрах цветни люти чушки, за да бъде по-пъстра на външен вид. Сиренето го прибавяме като сол, защото останалите елементи са безсолни, но може да да добавите още, ако ви е безсолно (или сирене, или сол).

За по-свеж вкус, може да прибавите и няколко капки пресен лимонов сок, а за обратното - някоя и друга скилидка чесън. Аз използвам чеснов пипер за по-умерен аромат, че не е много добра идея, ако ще мезите с приятели или пък по-специални приятели :)

Оставяме разядката да престои малко в хладилника, за да се олюти, като до колко ще стане това, зависи от това колко са ви люти чушлетата.

Моите не бях кой знае какво, затова я поднесох с пръска от още лют пипер и хубав зехтин.

Ох, точно от това имах нужда тези дни!

Надявам се и вие и да съм била полезна :)

Усмихната седмица, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Благодаря ви, приятели!

Тази седмица ще ви вталявам, то се е видяло. И вас, и мен, и не защото съм решила да се впрягам да отслабвам в края на лятото ( то ойде коня у ряката, както се казва), ами защото така ме мързи, че две не виждам. Не ми се пуска печката за повече от десет минути, а ако има как пък въобще. Само на разядки и салатки обаче не се живее и днес ще хапваме пица. Да, ама имаме тиквички за изразходване в хладилника и пълнa липса на желание от моя страна да се занимавам с пърженето им. Освен това половинката не яде тиквички официално ( за сега), но понякога успявам да го прилъжа, ако сготвя нещо наистина много много вкусно. Е, днешната пица е точно такава!

Освен, че е без глутен, е подходяща и за кето диета, и въобще повечето по-здравословни диети, където все пак ти позволяват да ядеш и храна освен собствените си чувства и молитви. Определено рецептата е доста лесна за правене и може да я приготвите и с участието на по-малките членове на семейството, ако имате такива. Хубаво е да включваме децата в приготвянето на храната, особено когато тя е от зеленчуци, защото така започват да изглеждат по-привлекателни за тях . Грабвайте рендето и да се захващаме с най-лекия, вкусен и guilt-free блат за пица, който може да си направите.

А ето какво ви трябва:

2 бр. средни тиквички

1-2бр. яйце

200 г кашкавал

сол / чеснов пипер

( по желание до 1/4 ч.ч. безглутеново брашно - оризово, кокосово и т.н)

Още за пицата:

доматено пюре, салам, кашкавал, чушки или каквото душа поиска

Както виждате съставките са малко ориенитировъчни, но истината е, че няма как да се даде абсолютно точен грамаж за тях. Тиквичките ще са с различна големина и сочност, което ще определи грамажа им. Няма нищо страшно обаче, защото по пътя на логиката ( а ние си имаме акъл) ще се справим да си направим блат, с това, което имаме налично. Първо и най-важно, измийте тиквичките.

Рендосайте ги на ситната част на рендето, като може да го направи и някой от по-неопитните в кухнята :)

Важно е добре да отцедим течността от тиквичките, за да може блатът да е стабилен и да може все пак да се изпече. Това може да направите като ги изстисквате в тензухена кърпа или в голяма цедка,

както направих аз, като пристисках тиквичките на ръка. Остана ми ето толкова сок, а не изглеждаха кой знае колко сочни.

След това към тях добавяме рендосания кашкавал, който може да бъде всякакъв, стига да ви допада вкуса - чедър, пармезан или каквото диетата и портфейла позволява. Аз си сложих обикновен кашкавал, едно голямо яйце, но ако имате повече смес, сложете още едно и овкусете с подправките и разбъркайте.

Може да добавите и от безглутеновите брашна, за да заздравите сместа, тъй като въпреки всичко, тя ще стане доста по-рядка и сочна от обикновеното тесто, но аз не го правя. Като ще ям тиквички - да ям само тиквички ;)

Оформяме я върху подходяща тава с хартия за печене на дъното под формата на пица и

пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 190 градуса. Печем докато блатът хване ето такъв загар :

Изваждаме от фурната и слагаме отгоре останалите съставки за пицата, която ще хапваме - домати, салам, чушки, още кашкавал и хайде пак във фурната да се запече за още 8-10 минути.

Ами какво да ви кажа....друго си е да се натъпчиш, без да се намразиш след това :)

Слава Богу, има и такива рецепти :) , та да балансират дните, в които нямам толкова здрав разум.

Е, днес ще си хапнем спокойно, а утре - кой знае :)

Останете на линия и ще научите!

Мързелива седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Има дни в, които не ти върви значи. Така, че наистина го познаваш от сутринта. Аз тази сутрин например се събудих с възпалено око, огромно, затворено, и някаква зачервявания по лицето. Абе, пълна пица съм в лицето! Да не повярваш каква красавица си легна, какъв Шрек се събуди. Въздъхнах тежко и си дадох сметка, че пак ме е налазила някой летен вирус и тъй като от известно време насам спрях да си пия гела от алое вера, за който съм ви разказвала, имунната ми система пак закъса.

Реших, че този ден по-добре да не пипам нищо, освен добавките, водата и двете страни на възглавницата, пък и Люси си е наготвила. Обаче, какво правим като те подгони гладът за сладко, а хич не искаш да се захващаш с нещо сериозно, което има шанс да оплескаш, особено щом ще следиш процеса с едно око.

Не мислих дълго, а си спретнах тези отдавна позабравени сладки. Направих ги не отдавана за сайта на София мел, а самата рецепта ми изпрати читател. И тук пак несполука - обърнах цялата поща за да потърся кой точно беше човекът, за да спомена името му, придружени с големи благодарности. Говорехме за тези сладки, когато ви разпитвах за любими рецепти от миналото и една дама бе толкова любезна да ми изпрати тази, която и без това много от вас също издирваха. Огромно моля, ако се припознае да ми пише, за да си й напиша името в публикацията. Може и рецептата да е стара, и да не е нейна ( нито моя) , но искам да благодаря поименно на всеки, който ми изпраща такива съкровища, защото само така може да ги запазим и за в бъдеще!

Сладките наистина са много лесни за правене, а най-хубавата част от тях разбира се са орехите. За разлика от други, тук са в по-едър вариант, така че може да им се насладиш както подобава.

А ето и какво ви трябва за тях:
Необходими продукти:
3 ч.ч. брашно София мел класик
3 ч.ч. орехи
90 г захар
250 г краве масло
2 бр. ванилия
2 бр. яйца
пудра захар за поръсване

1 ч.ч. = 200 мл

Начин на приготвяне може да погледнете в сайта на София мел, тъй като ги направих специално за тях тук!

Печем сладките за около 10 минути на 180 градуса, и след изпичането им, още топли ги поръсваме с пудра захар.

С чай, кафе или подуто око, тези сладки ще ви накарат да се чувствате прекрасно!

Опитайте ги - мързелива рецепта, за мързеливите почивни дни!

Благодаря ви, приятели!

Обичам го този блог! Толкова е зареждаш и честно казано, намериш ли своето призвание, нямаш търпение да се хвърлиш към него, всеки ден с усмивка, пък било то и понеделник. Може да ви се струва нескромно, но истината е, че откакто водя този блог се научих да ям по-разнообразно, да опитвам нови неща, да виждам възможностите на различни продукти като експериментирам, творя и накрая споделям всичко това с вас, които сте другата част от блога, която обожавам. Да създаваш такава връзка с на пръв поглед непознати хора, но чрез взаимните ни преживявания свързани с готвенето достигате приятелски статус и няма ден, в който да не искаш да "си говориш с тях".

Ето например, напоследък изпълнявам доста от вашите желания, които ми носят много кеф, признавам си, като готвене, да не говорим пък за похапване! :) Може би нямаше да се наканя да приготвя тези неща точно сега, но благодаря, че ме мотивирате с вашите прекрасни предложения.

Наистина се опитвам да предложа за всекиго по нещо - торти, тестено, бързи рецепти, стари рецепти от миналото, разядки, сладоледи, а днес ще сме на нова тема, която е актуална и за мен - диетичните рецепти.

Знаете, че не съм нито здравословен фанатик, нито пък човек, който пренебрегва ефекта на харната и най-вече размера на порцията. Самата аз цял живот се опитвам да създавам някакъв баланс в храненето, защото честно казано обожавам да ям. Не като някои хора, които ядат за енергия, аз наистина обожавам самото бохемско удоволствие да седнеш на масата, да си сипеш подходяща напитка и да заровиш виличка в чинийка с цяла една вселена от вкусове - сосове, подигравки, ухания и текстури.

Знам, че никога няма да съм от хората, които ще се откажат от шоколада, тежките сирена, захарните изделия, белия хляб и отлежалото уиски, затова е важно за мен да редувам щедри дни и диетични дни. От всичко по малко и от нищо по много , както се казва.

През лятото например имаме изобилие на плодове и зеленчуци и наблягам на тях, защото знам, че по-добре да се назоба с тях докато ги има, пък месо ще ям така и така зимата. Това е сезонът, в който всеки килограм отгоре ти се струва като одялало върху, затова и наистина се опитвам да ям поне четири дни лека храна и три дни малко по-така :)

Днес и ви предлагам да опитате една моя любима рецепта за рибка, която вярвам, че може да я направите с всяка любима за вас риба, но аз видях фагри на промоция в магазина и не се сдържах. Вижте каква красавица:

Не бях готвила преди това такава риба, но след като прочетох, че й казват "царска риба", почти без кости е и без мирис на риба, а пък месото е чудесно, нямаше как да не се навия да опитам.

Рецептата я измислих в движение с продукти, които имам у дома винаги, като този път за овкусяване реших да добавя и Понзу сос, който знаете, че започнах да използвам все по-често, но като нещо е хубаво - хубаво си е. Ето и рецептата:

Необходим продукти:

1 бр. риба фагри

1 бр. лимон

2-3 скилидки чесън

2-3 с.л. Понзу сос Кикоман

пикантна подправка и сол на вкус

букет пресни градински зеленийки : магданоз, копър, салвия

Започваме като измиваме рибката, която ще забележите че има прекрасен златно-розов цвят.

Нарязваме чесъна и мерудиите на ситно ( остватее няколко стръка цели), а лимона на кръгчета.

Овкусяваме рибката отвътре и отвън с Понзу сос, който има допълнителен лимонов привкус, с което хем ще засилите свежия вкус на лимон, хем ще си спестите от солта за подправяне, тъй като е солен. Търсим възможно най-вкусния, но и здравословен вариант все пак :)

Запълваме отвътре със резенчета лимон и стръкчета от зеленийките, а отвън само от нарязаните. Подправете с малко люта подправка - винаги е добре, когато сте на диета, защото ще ви накара да пиете повече вода ( не друго, моля) и ще задвижи метаболизма.

Ще забележите, че не слагам мазнина на рибата, защото е за диетичните ми дни, пък и разчитам тя да пусне от собствената си кожа достатъчно. Също така, за да предотвратя залепване на кожата по тавичката ( която е супер вкусна) , прилагам един трик - слагам няколко стръкчета праз на дъното или пък някакъв друг зеленчук по желание, който да държи рибката леко във въздуха.

Печем на 180 градуса за около половин час, като времето ще варира от големената на рибката. Хубаво е тя да остане сочна отвътре.

Както виждате пусна доста ароматен сос, и макар снимките за тази рецепта да не са най-красивите, рецептата е нещо, което трябва да опитате regardless!

Нямайте съмнение, това е рецепта, която ще ви накара да се чувствате доволни, че сте избрали рибка за дневното меню. Доволни от факта, че сте опитали нещо ново и от това, че няма да изпитате вина дори и да се поглезите с десерт след това ;)

Усмихната седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Замотах се днес у дома, тъй като си мислих, че няма да писукам рецепта. Аз си мислех, че няма и да готвя и че няма да се натъпча със сто бисквити, но неведоми са пътищата Божи. Не знам как стана, но докато се направя кафе и вече имах бисквити за кафето :) Но тези дни се чувствам доста добре, въпреки факта, че оставих почивката за ( най-на)края на лятото и вече съм на предела на силите си. Усещам го по леки депресивни въздишки и спонтанни визуализации за море, пясък, мързел и огромно количество храна, която не съм готвила аз. Докато този момент настъпи обаче, ще стискам зъби здраво, захапала от тези бисквитки, защото щастието идва in all shapes and sizes :)

И как да не съм щастлива, когато замислях тази рецепта от доста време и ето, че най-сетне си изпълних моето собствено желание. Когато преди време ви попитах за любима храна от детството, се сетих, че като малака много обичах тези нежни бисквити, слепени с белтъчен крем, и залети с шоколад. Продаваха ги индивидуално опаковани, под името "Holiday", затова и в магазина често казвахме на продавачката "И ако може пет-чест холеидейки".

Толкова ги обичах, че дори залепналото за станиола незначително количество крем не остана необлизано и винаги съм си представяла какво ли ще бъде да имам цяла купчина от тях.

През последните години този вид бисквитки си намериха "двойник"на пазара с някаква мерзост, която няма нищо общо с оригинала и на няколко пъти се опитваха да ми ги пробутват, като хората, които го направиха вече няма да причинят това на никой друг. Погрижила съм се, че и цветя съм посадила отгоре :) Но да се върнем на темата!

Холидейки ако искаш сега да хапнеш, като ония за които ви говоря е добре да си ги направите сами. Това вече няма да е никакъв проблем, защото ей сегинка ще ви дам рецептата. Може да ми благодарите под всякакви форми, в коментарите, да ми изпращате букети с цветя или просто ме благославяйте в мислите си, но и подаръци не отказвам :) Но стига приказки, личи си, че захарта ме е ударила в петите и съм в добро настроение, ето и рецептата:

Необходим продукти:

Около 450 г брашно

150 г масло

2 бр. яйца

1 бакпулвер

1 с.л. ванилия екстракт

1-2 с.л. мед

За крема:

4 белтъка

200 г захар

1/2 ч.ч. вода

1 ванилия

1 желатин

За шоколада:

шоколадов ганаш или

140 г масло и 200 г шоколад

Започваме като правим първо тестото за бисквитите. В купа слагаме сухите съставки и разбъркваме.

Правим малко кладенче и прибавяме яйцата, меда и разтопената мазнина. Може да замените с мас, олио или смес от трите, както решите :)

Разбъркваме добре, докато получим средно меко тесто за бисквити. Опаковаме го в стреч фолио и го прибираме в хладилника за около 20-30 минути да стегне.

Аз обикновено опаковам на правоъгълник, за да стегне по-бързо,

а след това режа само половината, а другата остава в хладилника, докато работя с първата, за да не с отпуска.

Разточваме я на правоъгълник и изрязваме бисквити, като големината им е по желание. Може да го направите с чаша или пък тези формички, които купих от "левчето"

Редим ги в тава с хартия за печене на дъното и правим малки дупчици по повърхностността с вилица.

Пъхаме да се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна ( с обдухване) и печем за около 10 минути, докато порозовеят. Съобразете времето с вашата фурна и големината на бисквитките.

Оставате да изстинат напълно.

Крема приготвяме като в касерола слагаме захарта и водата. Варим, докато получим гъст захарен сироп, който започва да бълбука на мехурчета, но все още е в течно състояние. Дръпнете от огъня и оставете да се охлади леко.

Накиснете желатина в малко студена вода и след като набъбне, го прибавете към горещия сироп, така че да се разтвори напълно.

Започнете да разбивате белтъците и щом започнат да стават на сняг, прибавете сиропа на тънка струйка, така че да се интегрира равномерно в белтъците.

Прехвърлете белтъчния крем в пош и шприцовайте крема на половината от бисквитките. ( Аз си ги правя на комплектчета предварително, за да ми е по -лесно)

Залепете ги две по две и ги оставете в хладилника да стегнат за половон час. Пригответе си шоколадов ганаш или пък глазура от масло и шоколада на водна баня, към която може да сложите и малко олио ( 1-2 с.л.) за гланц.

Потопете студените бисквитки първо от едната страна и пъхнете във фризера, след 10 минутки, като стегнат, извадете и потопете от другата страна. Това е всичко!

Не са никак трудни за напарва, а от тази доза могат да ви излязат около 25 -30 бройки, ако са по-мънички от оригинала.

Направо ми иде да си дам Нобелова награда за душевен мир, след като се наяох с тези вкусотийки!

Ако и вие имате нужда от почивка като мен, но още не й е дошло времето, хапнете си няколко почивчици ( холидейки) и нещата ще ви изглеждат по-розови :)

Аз отивам в кухнята, защото вдъхновението ме връхлетя и ще измисля още нещо чудесно, с което да ви изненадам тези дни :)

Усмихната седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Няма нищо перфектно на този свят, но това е вярно само ако не броим днешните мекички разбира се. Една от най-класическите български закуски и едва ли има някой, който не е ставал с усмивка на лицето като дете, долавяйки аромата им от кухнята.

Майка ми прави най-чудесните мекици и мога да кажа, че се научих от най-добрия. Мекичките й винаги бяха с прясно забъркано тесто, супер пухкави и големи, без излишна мазнина и тежко ухание.

Аз съм от хората, които обичат да закусват солено на закуска, затова и ги похапвам винаги със сиренце, а ако искам да заблажа след това - сиренце и сладко.

Почивните дни са пред нас и този път освен нещо сладко ви предлагам да ги започнете с домашно приготвена закуска, която знаете, че ще и донесе усмивка. Ако цяла седмица сте нагъвали мюсли, какво лошо има да си отпуснете душата поне през уикенда и да закусите така както душата ви иска. Тази закуска е и Богоугодна, иначе защо ще се продава като "топъл хляб" ( pun intended) с десетки на Рилския манастир ??!! :)

Да си призная, тамошните никога не са ми допадали, макар опашката за тях винаги да е толкова дълга, сякаш не си купуваш мекици, а опрощаване на греховете. Доста мазни са и по-скоро хрупкави, отколкото меки.

Е, аз искам да ви покажа как да си направите перфектните мекици, защото всеки ден един нов човек решава да научи някоя "нова"рецепта и може товаa да си ти, който четеш това сега :)

Не е никак трудно, а ето и рецептата:

Необходими продукти:

Около 500 г брашно София мел за баница

1 пак. суха мая ( 7г)

1 1/2 ч.л. сол

1 ч.л захар

2 с.л. кисело мляко

250 мл хладка вода ( може да поеме и повече)

олио

Избирам брашното за баница, тъй като е с по-високо съдържание на глутен, което го прави идеално за такъв вид изделия, които изискват тестото да се разтяга на ръка. Няма да има накъсвания.

В купата на миксера ( или пък ако го направите на ръка, в подходяща тавичка) слагаме две - трети от брашното и правим кладенче. Изсипваме в него сухата мая и захарта и прибавяме хладката вода и киселото мляко. По ръба на купата слагаме солта и пускаме да се меси тестото. Постепенно прибавяме по ръбчето на съда по малко от останалото ни брашно и олио.

Получаваме меко, еластично и не лепнещо тесто. Оставяме го да втаса на топло ( аз правя това във фурната на 50 градуса, като не забравяйте да го покриете с кърпа) , докато удвои обема си.

След като тестото втаса, го "пукаме", за да излезе въздуха, но то ще си остане все така въздушно и дунапренено. Изваждаме го от купата и

и го прехвърляме върху намаслен с олио плот. Аз си го разделям на парчета, за да получа еднакви по големина мекички.

Загряваме тиган с олио, като е добре олиото да е почече.

Взимаме една част от тестото и разтегляме тестото във формата на кръг и слагаме в олиото.

Добре е да пържим на висока степен, но не на най-високата, за да не ни изгорят мекичките отвън, а отвътре да останат сурови. Аз си помагам, като докато се пържи от едната страна, я заливам отгоре с лъжичка с олиото и от другата. Така се надува още повече :)

Щом хване златист цвят отдолу, я обръщаме и пържим още две-три минутки.

След пърженето задължително ги отцеждам върху кухненска хартия.

Получават се най-пухкавите и "дупести" ( както аз определям всяка такава текстура) мекички, които може да опитате.

Хапвайте ги още топли с любими сладка, сирена или просто поръска от захар.

Аз вече знам какво ще закусвам утре, надявам се и вие :) Не забравяйте да ми изпращате снимки на всичките си творения, като с най-голям кеф ще се насладя и на вашите мекички по тази рецепта :)

Прекрасни почини дни, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Как е настроението днес, банда? Всичко на шест? Ако и вие като мен несте на морето и ви се почива, правете като мен, почивайте където се намирате и това е. Няма да стана да ви мотивирам за работа или поне не днес, при тези температури. Знам, че някои от вас имат климатици, вентилатори или мастика за охлаждане, но аз лично нямам такива екстри и си се пържа по цял ден. Затова и готвенето у дома е сведено до минимум. Ако искате да хванете вълната на тази "мода", може да се присъедините към мен и тази седмица, когато ще ви представя бързи и лесни рецепти за предястие, основно и десерт, в този ред.

Днешното предястие ( което както е тръгнало ще си стане основно) е за един чудесен пастет от тиквички. Любима рецепта, която пазя вече достатъчно дълго в чернови, а пък някои от вас я пожелаха неколкократно и нямаше за къде вече да отлагам. Освен това ви обещах повече рецепти тип "разядки"и ето и следващата такава.

Преди да преминем към рецептата само ще кажа, че имате пълната свобода да променяте съотношението на съставките, така че да допаднат на вашия вкус. Аз съм задала по-скоро примерни количества, но бъдете убедени, че както и да го направите, ще останете очаровани. :) А ето какво ви е трябва:

Необходим продукти:

1 бр. по-голяма тиквичка

1/3 ч.ч. белени слънчогледови семки

2-3 скилидки чесън

150 г извара/ крема сирене

сол/ черен пипер

олио/ зехтин

Започваме като рендосваме тиквичката и я запържваме в малко мазнина. Прибавяме чесъна, който сме накълцали на ситно

и слънчогледовите семки. Разбъркваме и запържваме всичко, докато тиквичките

поомекнат и намалят обема си. Подправете с щипка сол, разбъркайте и дръпнете от огъня.

Пасирайте съдържанието на тиганчето в подходящ съд

и прибавете изварата или кремата сирене. Опитвайте и коригирайте съотношението, като тук е мястото, където може да добавите още чесън, черен пипер, сол или друга подправка по желание.

Поднесете залят с малко олио/ зехтин, поръска от печени слънчогледови семки и голямо количество хляб :)

Ще си обложете пръстите..буквално!

Благодаря ви, приятели!

Обещах ви тази седмица мързелуване и готвене изискващо не повече от 30 минутки, нали така? Е, това и ще получите :) Освен, че в някои от дните минаваме само със салата или пък мързелива паста, понякога се случва да ни остане месо от пиле на грил или пък друго печено. Никой обаче не му се яде това два дена подред, затова тогава прибягвам до тази моя любима рецепта за пърженичка от останало ни месо. Разбира се, вие може да си я направите и със сурово месо, но в случая се получава още по-хрупкаво, когато вече е запечено предварително, особено ако е станало на конци. Става като за пълнеж на сандвичи, дюнери и най-вече устни кухини, защото месото е меко казано уникално. А най-хубава част? Не ви трябва нищо кой знае какво, а само някакви продукти, които така и така се намират у дома.

У дома храна не се изхвърля както знаете ( и размера на дрехите ми почна да го доказва), и затова такава рецепти, които трансформират останалото месце от друга гозба в нещо ново са направо задължителни. Надявам се и вие да сте им фен и ако досега не сте ги опитвали, може да почнете с тази рецепта.

За овкусяването му отново се доверих на два от сосовете на Кикоман, защото откакто се намират дома си давам сметка колко много може нещо толкова малко :)

А ето и какво ви трябва:

Останало ви печено месо ( пилешко, свинско, телешко)

2 бр. големи глави лук ( може и повече)

2 стръка пресне чесън

2-3 с.л. соев сос Кикоман

1/2 ч.ч. терияки сос барбекю Кикоман

кисела краставичка люта чушка за гарниране

олио / зехтин

Лук си трябва тук, защото комбинацията месо-лук е златна, но ще оставя на вас да прецените до каква степен обичате или ви понася. Обелете и нарежете лука на полумесеци.

Запържете в сгорещено олио/ зехтин, така че да омекне и да се карамелизира.

Добавете останалото месо, като го накъсате на подходящи парченца. Аз имах останало телешко месо, което след като остана два дни в хладилника определено имаше нужда от "освежаване".

Овкусиете всичко със соев сос Кикоман, за да не пресоляваме манджата със сол, но ако искате тук е моментът да до добавите и други подправки по желание, ако смятате, че липсват такива :)

Задължително е хубаво да имаме някакъв свеж елемент към такъв вид пърженичка и аз се спрях на пресен чесън. Нарежете го на средно големи парченца

и го добавете към ястието, а минута след това и терияки соса.

Той е достатъчен да придаде изцяло завършен вкус и според мен няма нужда да слагате нищо повече.

Гарнирайте така горещата пърженичка с люта чушка, кисела ( или прясна ) краставичка, в зависимост от сезона и вашето предпочитание :)

Може да не ви изглежда като кой знае каква рецепта, но повярвайте ми, човек има нужда от такива в ежедневието си, а понякога идейка и вдъхновение е всичко, което ни трябва за да се впуснем и ние в нови кулинарни приключения!

Усмихната седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Трудно е да се съсредоточа днес по ред причини, но първата, която се сещам е неспирният шум от резачка на дърва, която се носи из улицата от шест сутринта. Ах, нищо не може да замести летните звуци, започващи по тъмно с всякакви дейности. Заради липсата на охлаждащо средство у дома, спя на широко отворен прозорец, което ми дава първи ред за симфоничния оркестър на разгонените котки и боклукчийския камион през малките часове. За мой "късмет"съседите до нас правят ремонт, затова епизодичното чукане, дрелкане и разкопаване на всякакви места е част от атмосферата до такава степен, че няма да се учудя дори да се провикнат, че са открили нефт. Рязането на дърва днес е бонус, но като цяло лятото не си е работа да ти се наложи да почиваш у дома.

Морето е измислено за тази цел и аз се моля с всички сили, дано тази година ми падне възможност да отида натам, макар и към края на лятото. Самото то определено не протече както се надявах досега и доста неща се объркаха, което вече като вряла и кипяла старейшина в селото отдава не ме изненадва. Затова и това лято нито се подложих на драстични диети, нито правих типичните за мен планове, а се оставих на течението и да видя с какво ще ме "изненада".

Обикновено течението ме изненадва с настинка, но ако все пак си се вгледаме добре в нещата около нас, все ще забележим нещо, което да ни донесе усмивка.

Днешната рецепта за мен е такава. Както знаете обещах една седмица с рецепти, които може да направите за около половин час, в това число и десерта. Освен, че е бърз и лесен десерт, е направен с чудесни, истински био продукти, изпратени от брата на нашия зет - Иво. Един млад и работлив човек, който отглежда пчели с голяма любов и хъс, а медът му е повече от уникален.

Няма как да не скрия възхищението си и умилението си по този вид дейности, защото както съм ви казвала, с моя дядо също отглеждахме пчелички. Така ми липсва това време с него, както и целия процес по изваждането на това течно злато.

Докато нашият мед не беше в най-благоприятният райони в страната, то този на Иво е просто нереално вкусен, като предлага разнообразие от видове. Нали сме си рода, ми изпрати буркан с мед от липа и драка, и един полифлорен. Още опаковка малка пита, "дъвка"с мед и пакетче ухайна мащерка. Ей, това е подарък! Какво повече му трябва на човек за да се усмихне и да се порадва на живота. Нещо вкусно, полезно и истинско, създадено от ръцете на Иво, с помощта на хиляди пчелички, които той отглежда най-добросъвестно.

Нанеговия инстаграм акаунтможе да видите клипче, как някои от тях си отглеждат мед директно в дънер на дърво?! Такива красиви кадри и такава надежда и живот носят в себе си. Иво продава медните продукти, които са в асортимент доста повече от описаните впрочем, дори самата аз не знам колко още неща, но тъй като няма да е последният път, в който пиша за тях, ще проуча въпроса и ще ви държа в течение.

Ако все пак искате да си поръчате нещо истинско и на добра цена, може да го направите на този имейл тукivosbeefarm@gmail.com или на телефон 00359 885 061 001. Знам, че мои приятели го правят, та защо не да подпомогнем добрите практики в България с малко "реклама".

A сега малко за десерта днес. Наистина бърз и лесен за приготвяне, а идеята е на Веселина Димитрова, която видях преди време в някоя от страниците във фейсбук. Записах си я, макар да съм я виждала и на страницата на Tasty Japan, както навярно и на други места. Аз искам да дам кредит обаче към тази дама, защото все пак може би тя беше първата, която видях.

В тези горещени не ви трябва да пускате печката, а се заредите с един супер разхлаждащ и свеж чийзкейк, а глазурата му е от нищо повече от истински мед!!!!Но ето и как да си го направите:

Необходими продукти:

За кората:

200 г бисквити

100 г масло

За крема:

250 г маскарпоне

200 мл сладкарска сметана

1 портокал / ( или лимон)

1 пак. желатин (7 г )

2 -3 с.л. пудра захар ( или мед)

мед

Започваме като смиламе в блендер бисквитите. Прибавяме разтопеното масло и разбъркваме добре. Изсипваме във форма за торта с махащи стени с размери около 22-24 см диаметър, изравняваме добре като притискаме с ръка, чашка или лъжица и прибираме в хладилника да стегне.

Докато кората стяга изстискваме сока на един по-голям портокал ( или лимон), а в отделна купичка накисваме желатина със студена вода, така че да набъбне. Моят желатин е от 7 г, но има и от 10 г, които желират същото количество - 500 мл течност.

Затопляме портокаловия сос на котлона или пък в микровълновата и след това го изсипваме върху набъбналия желатин, като разбъркваме докато същия се разтвори напълно.

През това време разбиваме маскарпонето с малко пудра захар ( на вкус) и прибавяме кората от портокала ( лимона). След това при умерено бъркане с миксера прибавяме портокаловия сок на тънка струйка, а след това малко по малко от разбитата предварително на сняг сметана.

Изваждаме формата със стегналата кора от хладилника и изсипваме отгоре крема. Върху него поставяме кръг, предварително изрязан с големината на формата от аерофолио, с изпъкналата част навътре.

Прибираме в хладилника за още половин-един час, докато чийзкейкът стегне. Може да го направите и във фризера, като този сладкиш наистина е чудесен за консумация и като сладоледната торта.

След като стегне, отлепваме внимателно аерофолиото и получаваме тази шарка.

Изваждаме от формата и покриваме сладкиша с мед,а отстрани украсяваме с мента и свежи цветя, както пчеличките биха харесали :)

Ами какво да ви кажа, толкова лек, свеж и лесен десерт, а с такъв ефект. Не всичко сладко идва под формата на шоколад - медът е просто нещо божествено, което трябва да консумираме по-често :)

Опитайте и вие и обезателно ми споделете отзивите си тук в коментарите или ми изпратите вашите снимки :)

Благодаря ви, приятели!

Ами освен да почерпим, а ?! Измина още една година, в която се правя на възрастен човек, който знае какво прави. Истината е, че животът става все по-голяма загадка за мен и макар да е доста непредвидим, пътешествието си заслужава. Ако и вие сте като мен, то рожденият ви ден не е най-любимия ви ден от годината, макар вътрешно винаги да се надяваме да ни се случи нещо хубаво. Опитваме се да приглушим звука на биологичния си часовник я с алкохол, я с много захар, че виждаш ли времето минава, а плановете от детството така и не се осъществяват. Мераците за рязко забогатяване и оглавяване на класацията на Форбс за най-успешни хора под еди колко си също започват да ни изглеждат все по нереални, а времето за самооценка, самовглъбяване и самосдухване достига своя пик именно на рождения ни ден.

Всяка година пиша своята оптимистична публикация, въпреки всичките трудности, които като всеки човек и аз боря в ежедневието си. Но все си казвам...тук сме за да ни е весело, не да тъжим и хайде пак да поставя ведрия тон. Тази година ще съм още по-откровена и близка с вас от всякога. Защото и аз съм човек, който има своите страхове, а трудностите си казват своето след време. От по-предпазливи ставаме недоверчиви, от разбитото ни сърце ставаме човек, който не може отново да повярва на любовта, от лошотията наоколо и престъпленията, за които четем всеки ден нямам как страхът да не се внедри почти хронично в нас и да очакваме нещо лошо да ни случи, защото сякаш ако сме подготвени, ще боли по-малко. Какво значение има един рожден ден в цялата тази картинка? Чоплейки си сама тези въпроси, баш кога не трябва, всяка година по това време с радост откривам, че дори самата аз не си позволявам да унивам толкова колкото мислите ми позволяват. И може би затова накрая стигам до позитивната публикация. Защото в края на краищата "Нищо не е свършило докато дебеланата не запее", както се казва. Няма лошо понякога да оставим някои мечти и идеали да умрат, все пак затова израстваме и се променяме. Няма лошо да разширим светогледа си относно идеята за възраст, семейство, брак и идеален партньор, успешна кариера и щастлив живот като цяло.

Нещата не винаги са такива каквито изглеждат и ако сме също толкова наблюдателни относно позитивните преживяния колкото негативните, сигурна съм, че ще успеем да открием доста неща, които да ни накарат да се усмихнем. Проблемът е, че ние хората приемаме щастието като за даденост, а проблемите като "извънредна ситуация". Слънцето грее, което е добре, ама не баш чудесно, но ако завали, вече е гадно. Времето във всичките си форми е красиво и говоря не само за климата. Времето е това което има значение в края на краищата и единственото умение, което трябва да развиваме е да се радваме на времето, което имаме. Как да не се радвам, че слагам тогава още една свещ на тортата. След като много други нямат тази възможност. Времето може да покаже много неща, много нови лица и нови уроци, които ще се радвам да науча.

Благодарна съм за времето, което имах и си пожелавам още много, много време за напред. Благодарна съм за любовта на семейството ми и на всички вас, читателите, които отделяте време за мен, да ме опознаете и да създадем още нещо, което да ни радва. Създаването на вкусна храна е не само приятно заради самото похапване, но и малък процес на творчество, което можем да си позволим в края на работния ден. Не се лишавайте от малките радости, защото ще има дни в които те ще са всичко, което имате. Но дори и тогава както виждате пак ще имате нещо :)

Посвещавам тази торта, не само на читателката която си я поиска и аз обещах да я направя, но и на всички вас, които се присъединявате към моя рожден ден днес. Ако нямате повод за празнуване, давам ви моя, ако нямате торта, нека тази бъде ваша. Нека отпразнуваме всичко, което сме преживели добро или лошо, защото сме още тук и определено заслужаваме една хубава награда за това. :)

И така, време е за сладката част на нашия пост, а именно за днешната рецепта за торта "Киндер Пингуи". Както вече и казах, помня, че конкретен човек си я поиска преди време в едно от моите запитвания и влезе в списъка за "рецепти за правене". Аз я приготвих с огромно желание не само защото обичам да нося радост, но и защото обожавам това десертче. Помня, че преди години толкова се бях "зарибила", че си купих едно кашонче от Метро да си хапвам, когато ми скимне. Ако знаех, че има и по-лесен вариант като тази торта например нямаше да се ръсна толкова, но за ваш късмет ето я за вас :

Необходими продукти:

За блата:

6 бр. яйца

220 г захар

140 г брашно

45 г нишесте

40 г какао

1 ч.л бакпулвер

щипка сол

2 бр ванилия

Крем:

500 мл сметана

100 г захар

1 с.л ванилия

1-2 с.л мед

1 пак. желатин (10г)

За шоколада:

140 г масло

250 г тъмен шоколад

2 с.л олио

За декорация:

150 мл сметана

8 бр. Киндер Пингуи

Започваме като приготвяме блата. Той не е никак сложен, приготвя се като за пандишпан. Отделяме жълтъците от белтъците в две напълно сухи купи. Разбиваме белтъците с шипка сол и прибавяйки последователно от захарта, докато станат на сняг. Прибавяме последователно един по един от жълтъците към тази смес, като бием с миксера на средна скорост.

В купа смесваме останалите сухи съставки, така че да получим еднородна смес, която пресяваме постепенно към яйчената смес, обърквайки всичко на ръка, с бавни и въртеливи движения. Важно е да запазим въздушността на сместа.

Изсипваме я във форма за торта с размери около 25 см, като сме сложили намаслен кръг хартия за печене на дъното. Изравняваме добре и пъхаме във фурната да се пече на 180 градуса за около 30 минути.

Готовия блат оставяме да се охлади постепенно, за да не спадне.

След като изстине го разрязваме по хоризонтал на две равни половини.

Следващата стъпка е да приготвим крема и шоколада.

Слагаме желатина да набъбне в малко студена вода, а меда загряваме докато стане много топъл. Може да ги смесите, така че желтинът да се разтопи от топлия мед, или да разтопите желатина на водна баня - както за вас ще е по-лесно. Аз смесвам меда и желатина, защото съм мързел :)

Разбиваме сметаната на крем със захарта и ванилията и след това прибавяме сместа от мед и желатин.

Разпределяме половината от крема върху единия блат и изравняваме добре.

Правим не много тънък пласт от шоколадова заливка отгоре, който приготвяме след като разтопяваме на водна баня продуктите за него и се получи хомогенна смес. Слагаме олиото накрая за повече блясък.

Препоръчвам използването на черен шоколад, не само заради по-добрия цвят и вкус( според мен), но ако вие искате по-сладко може да ползвате и млечен.

Изравнете добре и този пласт и приберете в хладилника или фризера за да се замрази по-бързичко.

Сложете останалия пласт от крема и завършете с втората част от блата. Приберете в хладилника, за да стегне за около час.

Шоколадът ще стегне през това време, но вие може да го затоплите набързо на котлона и той ще се отпусне отново.

Извадете тортата от формата и измажете добре с шоколада, като когато тя е студена ще замръзва много бързо, което може да ви улесни :)

Може да стане наистина много гладка, което е много задоволително за гледане :)

За украсата на тортата разбийте сметаната на сняг и шприцовайте розички. Ако е неподсладена, добавете малко захар в нея, преди разбиването й.

Разрежете осем броя киндер пингуи на триъгълничета, като аз бях голям карък и в последния момент не успях да намеря и ползвах манте версията им от магазина. Тя е по-евтина и също толкова ефектна.

Изрежете първо триъгълничета от двата края на десертчето с остър нож. После наложете едно от тях като модел по който да режете и останалите от вътрешността :)

Сложете по едно върху всяка розичка ето така:

Получават се просто идеални парчета, стабилна конструкция не знам дали е необходимо да казвам...

НЕВЕРОЯТЕН ВКУС!

Дължа да отбележа, че блата е една идея малко по-сух. Аз бих я сиропирала с течност на вкус или бих направила по-тънък блат следващият път.

Ами това е от мен черпавката тази година, приятели! Направих я голяма, пък дано да стигне за всички ни! Любов да има, това е важното! Благодаря ви, че ме карате да я чувствам на този ден и всеки следващ!

Обичам ви и ви благодаря, че споделихте празника ми!

Благодаря ви, приятели!

Морето приключи за тази година, приятели! Или поне за мен! Който плувал, плувал, който ял варена царевица до пръсване и след това обилно завършвал с три вида сладолед да си вдигне ръката или най-добре да си седне на трите буквички и да се залови за работа. Хубаво беше, ама свърши и за мое щастие, пак имам още някой останал ден до първия работен ден, за да мога да се аклиматизирам постепенно. Първо трябваше да свикана наново с неистовата жега в Благоевград, защото друго си е на моренцето, с вечерния бриз, а тук бетон, нагрят асфалт и много "липса на климатик". Съседите може и да са поприключили с ремонта, като гледам дрелката липсва вече два дена и ако не побръмчи нещо скоро, ще се обадя в полицията да ги проверят добре ли са. :)

Сестра ми пристига днес със зетя и малкото слънчице Ноа, с което ще прекарам още няколко дни ваканция, защото когато той е около мен, всеки ден ми се струва такъв. Най-любимото ми нещо е да слушам детския му звънлив смях, особено когато се киска продължително и на моменти чак губи звук от истерия. Леля пак ще му приготви нещо вкусно за хапване, и затова трябваше да си припомни как работят котлоните у дома.

Да си призная първоначално хич не ми беше до готвене, затова и реших да потренирам с някаква много бърза и лесна рецепта, която бях набелязала отдавна.

Имах да изразходвам малко и от един от готовите миксове за хляб на София мел, които понякога имам у дома, защото "съквартирантът"може да борави само с него, ако иска да си изпече хляб :)

Аз пък нямах останала мая у дома, а магазинът изглеждаше толкова далеч ( уточнявам, не, че е, но така изглежда), а мързелът беше по-силен от мен.! Така се разкиснах на тази почивка, че направо не мога да се позная. Потвърждава го и факта, че обявих публикуването на тази рецепта за вчера в инстаграм, но мама ми каза, че било ден, в който не трябвало да се върши нищо и на мен само толкова ми трябваше.

Скачих се за леглото и изгледах четирите филма от поредицата Американски пай, за да мога съвсем да си разваря мозъка.

Истината е, че работата, стресът, есента и роднините няма къде да избягат :) и по-добре да си открадваме всяка една възможност да chillax. Затова и такива рецепти ви трябват! Бързи, лесни, супер вкусни и ако досега не сте се сещали да сложите локум в бухтите, ами много ви моля да поправите тази грешка.

Освен безумно вкусно е и много красив десерт, които захвърли всичките ми желания да се върна към диетата след морето. Ха- ха ха, понякога сама си правя деня с такива глупави мисли и изказвания. Нали не мислите, че човек може да си приготви парещи ухайни, пухкави бухти с гореща сърцевина от ароматен локум, всичко това залято с ароматен сос и ядки и да прави снимки, без да си олигави обектива.

Но стига приказки, ще имаме достатъчно време да наваксаме с тях в следвате публикации, като с новия сезон ще ви донеса още много изненади, нови рубрики и се надявам за мен нови върхове за покоряване. Септември, идем!

Необходим продукти:

За тестото:

300 г готов микс от пшеничено брашно София мел

250 мл хладка вода

3 с.л. захар

щипка сол

Още:

олио за пържене

100 г локум

100 г мед

розова вода

пръчка ванилия

30 г ядки ( шам фъстък)

От сега казвам, че може да направите рецептата и с обикновено брашно и мая, но аз имам такъв микс и ще ви покажа как го направих с него. По този начин няма нужда да добавяме мая, защото има такава в самото брашно. Важно е само да съобразите инструкциите на етикета, който ви казва да разбъркате добре брашното преди употреба.

Отделяме си нужното количество, добавяме останалите съставки за тестото и разбъркваме добре, докато получим ето такава смес. Може да ароматизирате тестото с ванилия, но ако решите да имате и солени бухтички, като замените кубчето локум със сирене или кашкавал например, е добре да си остане по-семпло.

Оставяме тестото да втаса на топличко за около 30 минути, като аз го правя във фурната на 50 градуса, добре увито, или лятото - на най-големия пек срещу прозореца в хола!

През това време си нарязваме локума на кубчета, с големина по желание. Спрях се на дълъг локум, не този от кутиите, защото този тук е по-мек и смятам, че ще е по-подходящ за пълнежа на бухтите.

Когато тестото ни е готово, загряваме щедро количество олио в малък съд ( за да не ни отиде чак толкаво много олио) и взимаме подходяща лъжичка, с която да си направим грамажа за бухтите. Аз ползвам лъжица от сладолед, която всеки път потапям преди това в студено олио за да не ми залепва тестото.

Бучкаме едно парченце локум и прищипваме отгоре с ръка, за да го запечатаме.

Изсипваме ги в горещото олио, като внимавайте да не пържите на максимална сила на котлона, а по-скоро средна до две трети от мощността му. Така бухтичките се изпържат до златисто, без да прегарят. Пържете по 5-6 минути от всяка страна :)

От това тесто ми излязоха 15 бройки, като след пържене ги отцеждаме върху кухненска хартия.

На съседно котлонче загрейте меда, прибавете пръчката ванилия и розовата вода.

Залейте с този сироп още топлите бухтички и поръсете с малко счукани ядки шам фъстък.

Може да ви се вижда доста сладичко, но мога да ви кажа, че си е таман. Всяка хапка те пренася на едно по-щастливо място и определено края на лятото не изглежда толкова лошо. Поне вече ще си дебеля на спокойствие :)

Аз се захващам със следващите задачи за деня, защото моята малка бухтичка Ноа е вече в самолета и леля трябва да подготви подаръците.

А, на вас пожелавам усмихнати почивни дни, които са чудесен повод да си направите тези вкусотийки!

Благодаря ви, приятели!

Септември започна, а аз още не съм направила първата си публикация за месеца. Сигурно си представяте каква лудница е около мен тогава. Захванала съм се с пет проекта едновременно, имам достатъчно рецепти в чернови, а хладилникът се пръска по шевовете от тиквички, домати и всякакви полезни, домашни зарзавати.

Готвенето тепърва започва, но кое да се публикува първо, това е въпросът? Ето защо ви задавам този въпрос на страничката на блога ми във фейсбук, където някои от вас заявиха желания за ястия със сини сливи. ( Наред с други рецепти, разбира се :) ). Аз не мога да се стърпя обаче, защото все отлагах да ви представя рецептата за тези безумно вкусни кнедли със сини сливи, които обичам от години. На пръв поглед не е десерт, с който може би ще се изкушите, защото няма шоколад, а присъствието на картофи в тестото може да накара някои даже да се ококораят. Истината обаче е, че ако не сте хапвали, гореща, ароматна кнедла, с пареща сърцевина и хрупкаща коричка, ми знчи пък много сте пропуснали.

Аз обожавам сини сливи и не пропускам да завъртя по някоя кнедла у дома стане ли септември. Освен това, може да си приготвите заготовки за този десерт във фризера и винаги да досготвите по някое топче или две, щом ви навестят гости. Стават много бързо, а са невероятно вкусни, когато са горещи. Ако идеята ви допада, ето какво ще ви трябва, за да си ги направите:

Необходими продукти:

2 ½ ч.ч. брашно София Мел Класик

18 бр. сини сливи

1 ½ ч.ч. галета

1 с.л. канела

5 бр. картофи

2 бр. яйца

5 с.л. масло

4 с.л. захар

Щипка сол

Как да ги приготвите може да видите в сайта наСофия мел, като натиснете тук!

Обезателно ги сервирайте топли, а ако пропуснете захарната обвивка, може да допълните и като гарнитура към месни ястия. Ако не ми вярвате, опитайте и се убедете сами!

Усмихнат уикенд, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Каква седмица само! Още не е започнала като хората, а аз вече си говоря сама. Дай поне да седна да напиша един пост, че така ще си адресирам мислите поне към вас. Дали и вие се чувствате така? След ваканцията работата ме фрасна със силата на настъпено гребло и между служебните задължения, кулинарните "отговорности", чакащата за обработка продукция от градината на баба, редовното почистване и подготвяне за есента, започвам да губя представа кой ден и година сме.

Ако трябваше да подготвям ученици за учебната година сигурно съвсем сън нямаше да ме хване, но аз все пак ще се опитам да помогна на тези от вас с каквото мога. Обещала съм ви тази година да ви помагам с повече рецепти, подходящи за ученическа ( служебна) кутия за храна, десерти и ястия подходящи да деца, че дори и бебони. Ще има разбира се и повече диетични, кето рецепти, както и тези, които вече сте пожелали, и аз съм успяла да намеря необходимите продукти, подправки или пък просто нещо, което си струва да опитате.

Преди време, един мой читател си пожела мантъ например, и аз си го записах с ясната представа, че дори аз не съм го яла.

Честно казано, започнах да посещавам съседните страни на България едва в последните години, защото винаги съм гледала да пътувам малко по-далекинко :)

В Турция съм била веднъж, но на хотел и там имаше всичко, което може човек да си представи, а вашата Люси пак си нагъваше любимите чушки, месо и салата. Покрай блога обаче нещата се попромениха и нямам търпение да опитвам нови и местни ястия, в страните, които посещавам. Този път например, специален принос за днешната рецепта има моята добра приятелка Марта, която не веднъж ми изпраща вкусни деликатеси от Турция. Тя добре знае, че Люси магнитчета не яде и пратките й винаги са неизпълнени с всякакви местни вкусотии, като днешното мантъ.

Турски кнедли, равиоли и каквото там може да се сетите, за да ги оприличете, са си просто тестен продукт, който може да поднасяте с плънка или без, но във всички случай ще ви заситят и ще ви харесат :) Реших, че е идеално предложение за седмична вечеря, защото става бързо и лесно, а точно от това имаме нужда тогава.

Идеално ястие да употребите и някои от останалите ви по-меки домати, защото може да ползвате и прясно смлени такива. Но стига сме приказвали, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 800 млени домати

300-400 г готово мантъ

200 г телешка кайма

2-3 скилидки чесън

1 голяма глава лук

300 г кисело мляко

шепа магданоз

сол/ черен пипер ( може да добавите и други на вкус)

олио

Мантъто, което Марта ми изпрати изглеждаше така, като аз изсипах по-голямата част от него в тавата, за да преценя колко ще ми отиде, тъй като то набъбва след като поеме от течността.

Остана ми по-малко от 100 г в кутията и можех да го сложа и него, но така прецених, че ще е по-красиво и равномерно :)

Използвах една консерва от цели домати, които смелех на чопъра и един буркан от домашен доматен сок, като в зависимост от това, с каквото разполагате може да ползвате и доматен концентрат, прясно смилени домати и както аз съм направила.

Измиваме и почистваме лука, а след това го нарязваме на ситно.

През това време запържваме каймата в малко сгорещено олио, като се стремим да я раздробим на малки парченца.

Добавяме и лука и запържваме за още няколко минути, докато омекне, като тук е момента да прибавим и подправките. По принцип може да сложите само черен пипер и сол, но ако обичате повече аромат, може да се развихрите и с щипка кимион, червен пипер или нещо друго, което ще пробуди сетивата ви.

Накрая прибавяме доматите и доливаме с малко вода, ако е необходимо. Зависи от това, колко са ни воднисти доматите, които използваме, дали е само доматена паста и т.н. На мен не ми се наложи да добавям много, само замих леко консервата.

Оставяме да покъкри пет минути леко, за да може да обере уханието от запръжката на тигана и прехвърляме в тавата при мантъто.

Пъхаме да се запече на 180 градуса, с обдухване, докато сосът се сгъсти, а мантъто омекне и се свари.

През това време приготвяме соса, като разбиваме с вилица киселото мляко и към него прибавяме накълцания на ситно чесън и магданоз. Може да запържите една чаена лъжичка червен пипер в малко олио ( или масло), което също да добавите към соса, или да го поръсвате върху него.

Аз процедирах по втория начин, тъй като тогава имаме повече градиране на вкусове - горещото и ароматно меко мантъ, с освежаващия сос от кисело мляко, и завършващо с опушения вкус на пипер.

На пръв поглед просто ястие, ама колко вкусно само!

Отпуските за повечето от нас може да са зад гърба ни, но предлагам да хванем въображаемите куфари и да пътуваме по света от собствената си кухня. Аз съм си "купила билети"още за Мексико, от където съвсем скоро ще ви покажа пък една много вкусна торта :)

А сега, оставям ви с още малко вкусни кадри и ви пожелавам, успешна и вкусна седмица, приятели!

П.п1. Специални благодарности, Марте!

Прегръдки и целувки!

П.п 2. За готово мантъ може да потърсите за поръчки в нета ( 500 г са около 2 лв.)

Благодаря ви, приятели!

Все повече обичам тиквичките, а си мислих, че от това няма накъде повече. И не спирам да се учудвам, защото не беше много отдавна когато реагирах с "бляк", когато чуех, че има такова за вечеря. Явно човек има определен капацитет за пържени картофи и кюфтета, след което му се отваря нова чакра и най-сетне може да изпитва удоволствие и от друга храна. Като да вдигнеш левъл на героя си. Аз се радвам, че го направих, защото менюто ни у дома никога не е скучно и смятам, че ключът към здравословното хранене е именно разнообразието. Няма проблем да хапнеш парче торта, а пък преди това си обядвал ( или вечерял) нормално количество добре приготвена, питателна, домашна храна.

Тиквичките са чудесен избор за тази цел, защото дори когато уж преям с тях, никога не ми става тежко, но все пак, аз ям почти без хляб :)

Казвам го, защото въпреки това, не можах да устоя на изкушението до потопя малки пухкави залъчета хляб в днешния сос. Толкава вкусен, че може би бих изяла и едни цял хляб, ако нямах самоконтрол. За щастие такъв нямам само по отношение на луканката, за която не нося отговорност, ако ме оставите насаме с нея.

Но да се върнем на темата, а тя днес е предимно зеленчукова, с малко участие на сирене и кашкавал, което е напълно достатъчно да извиси ястието така, че да допълни вкуса му, без да го прави тежко. Много хора биха добавили и някакъв колбас, но аз го избягвам, защото променя изцяло аромата на храната. Ако все пак у дома няма "да ви го ядат"без месо, подберете го според вкуса си.

Аз си знам, че така и така цялата тава тиквички ще си я хапана сама и си я направих по-най-специалния, вкусен и лесен начин, за който мога да се сетя.

След работа не ми остава много време за готвене, затова и тази рецепта е чудесна за делничните дни. Ако не сте ги познали досега, представям ви рецептата ми за ухайни Тиквички-ветрило в доматен сос.

Ако и вие искате да си ги направите, следвайте рецептата и сърцето си и ви обещавам, че няма да съжалявате. А ето и какво ви трябва:

Необходими продукти:

4 бр. тиквички

1 кг домати

200 гр кашкавал

100 г сирене

3-4 скилидки чесън

1/2 връзка магданоз

1-2 зелени чушки

1 глава лук

1 ч.л. захар*

сол/ олио

Тъй като имах няколко вече поомекнали домати у дома, както и такива за изрязване, реших да приготвя ястието в богат доматен сос. Вие може да използвате домати от консерва или пюре/ шише, но аз имам пресни и реших да ги употребя.

Започваме като измиваме и нарязваме тиквичките с няколко прореза по дължина, като оставяме 2-3 см до дръжката ето така:

Притискаме ги леко, така че да се разтворят като на ветрило и ги подреждаме във подходяща тавичка, в която сме сложили малко олио на дъното. Втриваме добре отвътре и отвън с олио, сол и ситно накълцани две глави чесън.

Във всеки прорез слагаме по малко кашкавал, сирене и резен домат, като ги редуваме, завършвайки с малко накълцан на ситно магданоз.

Останалия ни магданоз, чесън, лук и чушки, смиламе на ситно в чопър. Към тях прибавяме малко по малко от останалите домати, като получаваме богат доматен сос.

Запържваме го за кратко в 1/ 4 ч.ч олио, така че да поизври леко водата и подправяме на сол и захар*, като захар прибавям само, когато доматите ми са прясно смлени, тъй като са една идея по-кисели.

След като сосчето се сгъсти леко, го изсипваме при тиквичките и пъхаме ястието да се пече на 180 градуса за около час.

Когато тиквичките се запекат, ви съветвам да покриете тавичката с фолио, за да не прегарят и да оставите ястието да покъкри още малко, за да може сосът да се сгъсти, а самите зеленчуци да омекнат добре.

Готовото ястие поднасяме отново с украса от свеж магданоз ( много го обичам, още една чакра отворена ;))

Не знам дали имате нужда от убеждаване, но може би ще предположите и от снимките, че яденето е твърде вкусно, за да го пренебрегнете. Хем лятно, хем есенно, хем бързо, хем лесно, хем никак тежко и определено бих го препоръчала и за хора на диета. :)

Ще се радвам да ви хареса и на вас, защото аз успях собственоръчно да омета почти половин тава...но имах дълъг, тежък ден! :)

До нови срещи и усмивки, приятели! И не забравяйте да ми пишете вашите отзиви за рецептата в коментарите под публикацията :)

Благодаря ви, приятели!

Новата учебна година започна и сигурно във фейсбук новините ви още има десетки снимки на неловко усмихнати деца и родители пред училищни сгради, на стълби или в учебни стаи. Вълнуващо си е и макар и това нещо, като сезоните да се повтаря всяка година, винаги имаме някой нов познат, чието дете ще преживее това за първи път. Също като абитуриентите на пролет. Чудим се защо се вдига толкова шум, когато не сме част от него, вместо да се опитаме да се насладим на всеки момент, защото ние сме част от света около нас, от хората и обществото около нас, следователно всяка една радост и еуфория може да бъде и наша, ако я прегърнем и се научим да се зареждаме от нея.

Аз и моите най-добри приятелки от училище - Цвети и Деси,
втората от която вече я боли главата от знания :)
( Отзад Генади иска да бъде запомнен със своята отдаденост към книгите)

Аз намирам за очарователно всяко ново начало, пък било то и да се повтаря всяка година. ( Малко като диетата, която почвам всеки месец, но пък затова, всеки път съм супер накъсана и сериозна ) Харесва ми, че мога да отброявам сезоните с тези малки наши човешки привички - започването или приключването на училището.

Градът се оживява, децата и родителите са поизтупани, и дори големите разходи за учебници и дрехи не могат да скрият вълнението и гордостта им да видят детето си прекрачващо за първи път училищния праг.

Виждам как мои приятели изпращат децата си в същото училище, когато някога с тях играехме народна топка, а сега и мънците ще си шушукат и подсказват в същите класни стаи. Не е кой знае какво, но това е нашият живот. На хората.

И така, тръгнала на работа в първия учебен ден, срещах на улицата ученици в униформи запътили се към гимназията, в която самата аз завърших преди години. Те отиваха в тази посока, а аз - в другата. Колко пъти съм минавала по тази улица, влачеща се като сопол след поредното контролно, което никак не съм очаквала. Колко пъти съм се измъквала по същата уличка, защото рядко учителите минаваха от там. Но такива сме си ние и тава е нашият свят. На хората.

И ето, че усещането за есен за загнезди още повече в съзнанието ми, с хладните сутрини, с все по-забързаните улици, със същите тези деца, които отиваха за първия ден, в който всички знаем, че няма да се учи, а ще наквасваме с приятелите кой какви ги е свършил лятото.

Обичам тези дни, в които усещам новия етап, новия сезон, сякаш се е сменил посред нощ докато спя и на следващия ден се носи вече и във въздуха. Есен е!

Спомените възродиха и друг шорткът в мозъка ми, и като кучето на Павлов веднага изпитах глад за училищни закуски. Реших, че тези дни ще си направя едно носталгично пиршество, което пък ще бъде от полза на тези от вас, които приготвят закуски у дома - било то за училище, работа или просто почивните дни. Първото ми предложение е за домашни хот-дози ( или както пишеше на една лавка край училище Хоци-доци), като в случая ще споделя рецептата за питките.

Хубавото на тези закуски е, че не са мазни и могат лесно да се пренасят в кутия за храна, а пък са еднакво вкусни и топли и студени. Аз ги направих ето така:

Необходим продукти:

Около 500 г брашно София мел Екстра

250 мл хладка вода ( или прясно мляко)

30 мл мазнина ( олио, масло, зехтин)

1 пак. суха мая ( 7 г)

1 1/2 ч.л. сол

1 бр. яйце

1 ч.л. захар

Започваме като се пресяваме около половин килограм брашно и си изваждаме останалите продукти да са на стайна температура. Аз обикновено замесвам на око и бих казала, че тестото може да се обогати или да се направи семпло, но пак си е много вкусно.

В купа слагаме малко повече от половината от брашното и правим кладенче. Прибавяме захарта, маята и леко хладката водичка. Може да замените с прясно мляко и да добавите и едно яйца. Аз понякога правя тестото и без яйце :)

Разбъркваме на ръка ( аз с миксера), като постепенно почвам да добавям по ръба на купата още брашно, мазнината и солта. Редувам ги така, че тестото да си става лепкаво, после сухо, за да обира всичко от страните на съда. Спрете да добавяте брашното щом поеме достатъчно. Може и 80 грама брашно да останат, но не го добавяйте. Нека тестото не лепне,но все пак да е меко. така ще имате и меки хлебчета накрая.

Оставате тестото да втаса на топло за час или два, но аз нямам време и обикновено го покривам със стреч фолио и го пъхам във фурната на около 50 градуса. За половин час се е надигнало.

След това изваждаме на масата и разделям на осем- десет парчета, в зависимост колко големи искате да са хлебчетата.

Всяко парче оформям първо на топче, което после разточвам на малък правоъгълник. Завивам на руло, а след това подпъхвам лекичко двата края, така че да се формат багетки ето така:

Редим ги в тавата с хартия за печене , която сме надиплили като акордеон, ако искаме да не си се залепнат по време на печене и ги оставяме да втасат на топло още 15-20 минути или докато си почистим масата и съдовете, те ще са готови.

Печем ги в предварително загрята фурна на 190-200 градуса с обдухване, докато хванат приятен, златен загар. След като ги извадим, ги задушваме с кърпа и в плик, за да омекнат от топлината.

Стават като душички, мекички и изключително пухкави.

За хот-доците ги разрязвам на половина, като попарвам в гореща вода кренвиршите. Аз купувам веднъж на три години такова нещо, но за щастие може да намерите хубави кренвирши, на чуждестранни марки, които са с качествени продукти, някои от тях разработени специално за деца.

Другото е по желание, а у дома това е домашна майонеза, горчица, малко пресен домат и два вида лук - салатен и пържен.
Не е кой знае какво, но пък е всичко, което някога ми се хапва. Надявам се и на вас да ви харесат и съм сигурна, че всеки един от на може да измисли своя собствена оригинална комбинация от вкусове и авторски хот-дог.

Е, аз ви оставям и се отправям към кухнята, защото и утре ще ви изкуша с нещо ново и много интересно.

До вкусни срещи, приятели !

Благодаря ви, приятели!

Голямо предизвикателство се оказва този септември месец. Отдавна не съм била толкова заета и започвам да се чувствам гузна като си представям в моментите, когато съм се оплаквала, че съм била заета, колко време съм имала на ръцете си. Затова пък многото работа и задачи те държат в един такъв активен, почти адренализиран mood, в който имам чувството, че можеш да постигнеш всичко.Че някога малко и отгоре. Хубави неща се случват, когато излезем от комфортната си зона и си позволим да опитаме нещо ново, и да направим повече отколкото си мислим, че сме способни.

Като днешната ми рецепта, продуктите за която са набавени вече моите приятели от Вера Италия.Знаете, че колкото и заета да съм, винаги ще намеря време за готвене ( и ядене, разбира се.) Понякога може да се наложи да отметна този ангажимент по нощите, но винаги ще ям, за да не си лягам, с усещането, че не съм свършила и тази работа :) )

И тъй като сме в сезона на зимнините, напоследък по-често залагам на еднообразни ястия, и все с продукти, които трябва да употребя. Ето защо така се зарадвах, че се сдобих с това прекрасно пакетче, което не само ме стимулира да развия въображението си, но и да похапнем нещо ново и различно.

Може би сте забелязали, че през последната година -две все по-често споделям различни рецепти от чуждестранната кухня, с все по-голямо разнообразие на продукти, които доскоро пренебрегвах или въобще не обичах като дете. Така последния път в супермаректа например приятелят ми е ме попита "Това какво е и защо го купуваш? ", когато ме видя да пъхам броколи в количката.

Как да обясните на човек, който все още смята дюнера за най-универсалната вечеря, че наистина, ама наистина обичаш броколи. Вярно е, че и аз му се мръщих преди години, но през последните съвсем честно и почтено си го хапвам като заек-зеле. Наред с всякакви крем супи, все по-голям диапазон морска храна и дарове, кореноплодни и огромен избор от ядки, твърдата пшеница също стана част от продуктите към които посягам вече.

Тя е подходяща за диета, богата е на фибри и желязо и оказва добро влияние на сърцето и подобрява контрола на кръвната захар. Още едно прекрасно качество е, че може да бъдеш креативен с нея и да я сервираш под най-различни начини - като предястие, основно и десерт.

Твърдата пшеница или семолината, както се казва още бе и основната ми покупка този път от Вера Италия, заедно с една бутилка вино Пино Грижио, защото "трябва да си пия и добавките" :)

Едно от най-любимите ми вина, още когато си сръбнах от него за първи път в Италия и до днешен винаги гледам да си имам една бутилка за ей такива седмица и месеци като този. Изборът ми е на Casa Paladin, който препоръчвам на всеки, който обича виното, но обича и нормалните му цени, а пък държи и да е качествено. Към поръчката заших и два нови соса, тъй като бях впечатлена от тази марка предния път, когато опитах соса им със сирена (от тази рецепта за ризото)

Този път исках да опитам карбонара и сос от гъби и трюфел. Реших, че ще се върже чудесно със семолината, а пък от Вера Италия ми направих подарък към поръчката ( явно го правя всеки път ) и ми дадоха пакетче от вкусния чипс с пармезан, който накрая също успях да вмъкна в рецептата. Самата рецепта е нещо, което може да приготвите много бързо и лесно, в най-различни варианти, като добавяте или махате компоненти, но аз ще ви разкажа повече за нея в самите стъпки за приготвянето й, защото и без това се разпрострях много. Определено е нещо, което не съм яла досега, но това не попречи ястието да се изяде, като този път приятелят ми не попита "Това за какво е", а си изяде всичко :) Но ето и цялата рецепта:

Необходими продукти:

За полентата:

200 г семолина/ твърда пшеница

670 мл прясно мляко

60 гр масло

30 гр пармезан

1бр. яйце

сол / черен пипер

За соса:

2-3 с.л. брашно

2-3 с.л. масло

800 мл прясно мляко

70 мл пино грижио Casa Paladin

Сос Карбонара ( тук)

Още:

2-3 с.л. малко зехтин

по желание още мляко и вино

шепа гъби

пармезан или парзмезнов чипс

Започваме като приготвяме семолината. Реших да оформя от нея ньоки, като ето как става то: Тя става супер бързо, като за целта трябва само да кипнем прясното мляко. Прибавяме семолината и разбъркваме за кратко, докато абсорбира течността добре, като ако има възможност може да я ставим да се поготви една-две минути още. Дърпаме я от огъня и прибавяме маслото, сол, черен пипер и яйцето.

Разбъркваме добре и прибавяме пармезана или друг стар кашкавал, ако нямате точно пармезан пък :) Разбъркваме отново, докато получим хубава еднородна смес.

След като се поохлади, прехвърляме върху хартия за печене, израняваме леко с дървената лъжица и слагаме втори лист хартия. С точилка ( или бутилка),

разточваме семолинатас дебелина около 2 см. Стараем се да я направим равномерна навсякъде, като може да си помагате с ръка. Най-лесно е да я оформите на правоъгълник или кръг.

От готовата семолинаизрязваме ньоки, които може да са кръгли ( с резец или чаша ) или пък нещо по-очарователно като тези звездички. Спях се на тях, защото вярвам, че ще се харесат и на децата, а също така е чудесна идея за оформяне на празнично ястие за Нова Година например.

След като звездичките са готови ги запържваме от двете страни в горещ тиган, в който сме сложили малко зехтин екстра върджин, който също имам от Вера Италияи може да го погледнете тук.

След като звездичките ньоки са готови, си ги нареждаме в подходяща тавичка, за да видя как ще изглежда ястието и се захващаме със соса.

Слагаме в същия тиган маслото да се разтопи и прибавяме брашното. Запържвам го докато стане съвсем леко златисто

и прибавяме бялото вино. След като поизвири след около минута, добавяме млякото и оставяме сосът да заври отново. Не се притеснявайте, ако ви се пресече към този момент. Разбърквайте енергично, докато сосът започне да се сгъстява и малките парченца ще изчезнат.

Разбира се, че ползвах същото вино за овкусяване, тъй като не само е много меко и приятно като "гарнитура"към ястието, но е и чудесно като елемент към соса. Реших да обогатя соса с малко от готовите от бурканчетата, като се спрях на карбонатара, защото досега не бях хапвала готов карбонара сос. Този имаше и парченца месо в него и то никак малки.

Реших да снимам етикета, за да знаете точно какво съдържа :)

Добавих малко от карбонарата към вече готовия бешамел, като сложих цялото бурканче. Стана супер вкусно!

Изсипах го под и около звездичките, а между тях поръсих още малко гъбки.

Долях по малко от виното и млякото, за да има още течност към соса, преди да го пъхна във фурната, а там ястието се пече на 180 градуса за около половин час.

Малко преди да го извадя натроших отгоре от пармезановия чипс, за допълнителен хрупкав елемент, и тъй като чипса наистина има достатъчен процент съдържание на пармезан ( а не само някакъв аромат) и се получи страхотно.

Сигурна съм, че някои от вас ще се зачудят какъв точно е вкусът на това ястие, но с е боя, че ще трябва да го опитате сами. Ако трябва да потърся определящо прилагателно тогава, то било само "Божествен".

Не е само мое мнение, раздадох част от ястието сред колеги на майка ми за да съм сигурна, че ще получа комплексна оценка, и те го потвърдиха. Поискаха още подобни идеи със семолина и явно списъкът с "желания"се увеличили с още малко :)

Надявам се и на вас ястието да ви хареса, както и изчерпателната информация за продуктите, които вярвам, че ще вдъхновят и много от вас.

Усмихната седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Шоколадова торта с мента / Mint Chocolate Cake

Паста Патафри или как да си направим пухкавата панировка от Хепи / Cheese and Zucchini in Beer batter ( Pate a frire recipe)

Супер шоколадова веган торта с бадеми / Amazing Vegan Alomnd Chocolate Cake

Запечено пуешко със сметана и топено сирене / Turkey legs in a creamy cheese sauce

Разядка Тиросалата / Spicy Chili Cheese Dip Recipe

Пица от тиквички ( кето, без глутен) / Zucchini Pizza Crust

Бабините сладки от миналото / Grandma's walnut cookies

Билково фагри за диетичните дни / Easy Baked Fish with Lemon & Herbs

Бисквити "Холидейки" / Holiday cookies - with meringue and chocolate

Перфектните мекици / Fried dough recipe

Пастет от тиквички / Zucchini dip

Пърженичка от месо / Beef Stir Fry (Using Leftover Beef Roast)

Чийзкейк "Медена пита" / Honeycomb Cheesecake

Торта "Киндер пингуи" / Kinder Pingui Cake

Бухтички с локум / Turkish delight donuts recipe

Австрийски кнедли със сливи / Austrian plum dumplings

Турско мантъ / Manti - Turkish dumplings with ground meat

Тиквички ветрило / Zucchini-Tomato Fans

Питки за хот-дог / Homemade hot dog buns

Ньоки от твърда пшеница ( семола) с бешамел и бяло и вино / White Wine Semolina Gnocchi with Creamy Sauce