Lussi`s World of Artcraft

Ето че и се видя и края на тази седмица. Не знам дали защото е края на лятото и началото на есента, защото първите дъждовни дни вече са факт или просто защото рязко захладня, но навсякъде около мен хората са се размрънкали.

Кисели физиономии те посрещат почти навсякъде, а и по това време значително се увеличава недоволството и упреците към моя милост в блога - то или рецептата ми била много за четене ( сякаш пистолет съм опряла да четата и да учат), или пък не съм наясно как се готви нещо. Ако е чуждестранно - аман от чуждопоклонничество, ако е нашенско - аман от едни и същи ястия, дето и баба им знае. Не им се сърдя на хората, напротив! Знам какво е да ти е криво, че пак се става в шест, а на всичкото отгоре е и все по-тъмно и все по-студено.

Ако пък и работата ти е да обслужваш клиенти, и да ти викат за неща, които грам вина нямаш, ей тогава просто трябва да намериш или много силни успокоителни или много силна мотивация да запазиш положително присъствие на духа. Аз съм от вторите, и все гледам да вложа енергията си в нещо красиво и вкусно, което да отмие целия негативизъм, с който може да се сблъскам в ежедневието.

Да, вярно е, като накрая и на това нещо намерят маана, ти иде да кажеш като бабата от вица: "Абе, яж бонбони, бе. Не яж ла*на"Та в този забавен ред на мисли, едни бонбонки съм направила да почерпя. Сигурна съм, че няма да пропусне някой да ги определи и на друго, но за мен са едни от най-вкусните сладкиши, които никога съм яла и съвсем честно казано, не мога да спра да ям.

Шоколадовите целувки обичам още преди да отида в Германия, но след като заминах там, станах професионалист в яденето им. Купувах си от най-големия размер, защото обичах да завирам лицето си в пухкавия понпон ( така му казвам) така, че чак нослето да ми се нацапа от белтъчен крем.

Изяждах по една кутия от тях първите седмици, после започвах да намалявам по половин от чисто финансова гледна точка..не, че съм им се наситила.

С пристигането на немските хипермаркети в България, все по-често се намират по рафтовете и конкретните помопни, които преди години специално в Германия носеха политически некоректното име - негърски целувки. Сега им казват само шоколадови целувки, защото знаете защо :)

Но стига История на сладкарството, време е за Настоящето на хапването! След като на наградите на БлоговдителЙолини подари по една кутия от тези малки вафлени основи, реших, че ще е идеален начин да ги използвам за меките целувки. Могат да се направят и без основа или пък върху такава от бисквитка, като аз исках да използвам тези, така и така са ми подарени от сърце.

Макар и тези вкусни хапки-сладки да се продават в нашите магазини, мога да ви кажа, че в никакъв случай не са толкова евтини, колкото реално струват да се направят. Освен това са много лесни и може да ги правите винаги, когато имате останали белтъци в хладилника. Не всеки обича ронливите целувки, но тези просто са наслада за сетивата.
Направих ги в мини-размер, като малка хапка сладко облаче, тези целувки обраха овациите съвсем наскоро след като отново се озоваха сред колегите на майка ми.

Обикновено изпращам там голяма част от сладкишите, за да не хвана диабет у дома, пък и за да мога да получавам повече отзиви, ако има нещо да коригирам по рецептите. Е, по тази нямаше какво да се коригира, но ето я и самата нея:

Необходими продукти:

4бр. белтъци

1 ч.ч. захар ( 200 мл)

1/2 ч.ч. вода

1 ванилия

1 пак. желатин ( 10 г)

щипка сол

Още:

глазура ( 1/2 от тук)

вафлени кори ( подложки), бисквити или др.

Започваме като накисваме желатина в студена водичка, както е описано на опаковката.
Слагаме в касерола водата и захарта да заврат на котлона, така че захарта да почне да бълбука на мехурчета. Трябва да получим хубав, гъст захарен сироп.

След като е готово го дърпаме от огъня и го оставяме да се охлади за една минута, след което към него прибавяме набъбналия желатин. Разбъркваме го в сиропа, докато се разтвори напълно. Когато го прибавите той ще се запени първоначално, но след това ще "спихне" - не се притеснявайте!

Пускаме белтъците да се разбиват на сняг, като прибавяме солта. Бием докато станат на сняг, като ако миксерът ви не е толкова мощен и ви отнема повече време, може да почнете разбиването едновременно с поставянето на сиропа на котлона, тъй като е добре да са готови горе-долу по едно и също време.

След като белтъците станат на сняг, започваме да прибавяме постепенно, на тънка струйка, докато се разбиват още от захарния сироп с желатин. Това ще ги накара да станат още по-пухкави и лъскави.

Подготвяме си вафлени подложки, изрязани от вафлени кори или ето такива, ако сте в чужбина, най-вероятно ще намерите в магазините готови. Ако пък няма, може да изрежете от обикновени вафлени кори кръгчета, с големина по желания ( в зависимост колко големи искате да са помпоните) или да ползват готови бисквитки.

Прехвърлете белтъците в пош и се постарайте да шприцовете колкото може по-бързо сместа, тъй като стяга.

Оставете ги да изстинат напълно, като може да го направите на стайна температура, хладилник и дори фризер. Аз използвам последната опция, тъй като през това време си правя глазурата.

Изсипвам я в тясна чашка, така че да мога да потапям студените помпони с връхчето надолу и да ги облива добре. Тъй като са студени, глазурата стяга бързо.

Избирам тази глазура, а не обикновен ганаш, тъй като е малко "по-тънка"и хрупкава, благодарение на маслото.

Дори и крайният продукт да ви изглежда като известно емоджи, мога да ви гарантирам, че е супер вкусно и едва ли ще изядете само едно.

Бая се почудих дали в сезона на мрънкането моето чувство за хумор ще бъде разбрано и прието, като започнах да се цензурирам мисловно до степен в която си казах, че това не е нормално. Все пак за разлика от всички други медии, блогърите имаме свободата да водим свои личен дневник с мисли, опит, желания и каквото душа ни иска. Може да ни четете, а може и не. Може да ни харесвате или не, но въпреки всичко, трябва да останем верни на себе си.

А аз съм вярна на това, че трябва да гледаме по-ведро на нещата и да бъдем мили един с друг!

А, сега е време да ви оставям, тъй като отивам на последния фестивал на открито за сезона и е време да изпратим лятото.

Сега, когато температурите все по-често ще ни карат да си стоим у дома, ще видите какви неща ще се наготвят :)

Усмивки от все сърце, приятели и ви изпращам много топли и позитивни емоции!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

След като вече wи представих чудесната рецепта кака сами да си направите месо за дюнер у домае логично да ви споделя и рецептата за вкусните, мекички, арабски питки. Знаете, че по-често рецепта като за тях се дават пърленките, които са доста по-дебели от тези, в които хапваме нашенските дюнери. Аз например съм любител на по-малкото количество хляб и тестено като цяло в дюнера, затова и арабския хляб ми е супер любим по ред парични.

Става идеално за сандвичи, рула, кутия за храна, топене в сосове, а дори съм ви споделяла и торта с арабски питки като тази тук.

Винаги съм мислила, че не е особено лесно да разточиш на перфектен кръг толкова малко количество тесто, но се оказва, че понякога и правилно брашно помага. Овен, че рецептата е лесна и може да я направите и да нямате много опит, хубаво още и това, че излизат достатъчно бройки, така че да си имате и занапред. За рецептатасе доверих на Кристина от нейния сайт, но ето как ги направих аз.

Необходими продукти:

Около 500 г брашно за баница София мел

60 мл олио/ зехтин

250 мл хладка вода

7 г суха мая

1 равна ч.л захар

1 равна с.л. сол

Пресяваме брашното купа.

Слагаме два трети от него в купата на миксера, ако месим с него, ако не - отделете една трета от брашното от купата.

Правим кладенче и прибавяме маята, захарта и хладката вода.

Оставаме маята да се активира, а след това започваме да замесваме тестото, като прибавяме постепенно от останалото брашно, мазнината и солта, образувайки, меко, нелепнещо тесто. Оформяме го на топка и го поставяме в намазан с олио съд, покрито с кърпа, където да втаса на топло. (Аз го правя в печката на 50 градуса)

След като тестото втаса, го разделяме на топчета, всяко от което около 84 грама. Ако искате да имате по-малки питки, но повече бройки, може да ги разделите на още две части - по 42 грама. ( Аз така направих)

Разточваме всяка от тях първо с размери около 10-15 см и ги редим набрашнени една върху друга, за да не залепнат, както съветва Кристина.

Въпреки всичко, моите питки залепнаха, затова предпочитам другия път да не ги редя една върху друга, а просто върху небрашнената маса, една до друга, покрити с кърпа или стреч фолио.

Докато завършим и последната, питките ще бухнат и отново с помощта на брашно, ги разточваме с размери около 25-30 см всяка, ето така:

Загряваме тефлонов тиган, в който може да сложим капка- две олио ( или не ) и запичаме питките и от двете страни.

Ако искате да са меки, като тези за дюнер, не ги печете много, а ги оставате по-бледи и ги задушавайте бързо след изпичане, една върху друга, под влажна кърпа и в найлонов плик.

След като питките бяха готови, ги разпределих по около 10 бройки в пакетче и ги прибрах във фризера, за да си имам, когато ми трябват. Тогава може да ги запържите в олио, да ги затоплите на микровълнова или да ги намокрите с малко вода и да ги дозапечете, за да омекнат отново :)

Определено една от най-полезните и удобни рецепти, които трябва да имате под ръка. Винаги ще имате хлебче за сандвич, дюнер, десерт и най-вече за тези от вас, които искат да консумират по-малко въглехидрати, но не могат и без тях.

Надявам се рецептата да ви хареса и на вас и да ме споменавате с добро :)

Поздрави и усмихната седмица, приятели :)

Благодаря ви, приятели!

Значи прибирам се аз от работа и си казвам. "Ей, сега ще си почина и оная книга дето са ми останали три листа за допрочитане ще я изям с парцалите, да довърша нещо днес."Довърших аз! Довърших и малкото продукти в хладилника, защото пак се захванах да готвя. Първо да се чуя с мама, с баба ( и тя се е притеснила заради мен, че нещо ми се обаждат едни болежки), да отговоря на няколко служебни мейла, на няколко коментара в блога и то като мине едно време си казвам, "Абе какво ще му почивам". Ай да избутам още някой час до вечеря, че сега за никъде не е. И така всеки ден, дами и господа!

Представлението е просто и участникът е един и същ, защото не знам как но си вярвам, че всеки един ден ще си почина, ама хей го на - пак съм в кухнята и мия съдове от поредната вкусотия. Но този път всички са виновни!!! Приятелят ми с това, че от дни мрънка за баклава, а той сладко не яде по принцип. Аз съм си виновна, че изкопах рецептата закюнефеи пак си напълних фантазиите със сиропирани сладкиши. Вие, които така се развълнувахте от идеята за тях, че почнахте да ги изкарвате един по един от блога и накрая времето, което е ту мрачно, ту слънчево, толкаво драматично като турски сериал и аз просто накрая се убедих, че е време да спретна нещо сиропиранко. Again!

И така, разрових се за баклава, която не съм правила и ето че насреща ми се изправи таз баклава с кокос. Машала, викам си! Това е чудесно. хем лятно, хем есенно, хем баклава, хем пък кокос. Има и орехи, има и сироп ..има ли да му се чудя?

Нямаше никакво време, защото вече се бях запътила до кварталното магазинче, за да купя пакет кори за баница, макар и момчето ми да казва, че вече го бойкотираме. Май му смениха собствениците, след като ремонт направиха, но вече не зареждали неговите семки и у дома имаше тридневен траур, че в квартала, в който живеем вече няма "вкусни семички".
Но както и де, пак се отплеснах. Така и така нямаше как да види, бегом до магазина, хайде във вкъщи и се захванах с рецептата. Нея видях оттук, а как я направих, вие вижте пък тук:

Необходими продукти:

3 ч.ч. кокосови стърготини

1 1/2 ч.ч. орехи

2 бр. ванилия

1 ч.ч. прясно мляко

1/4 ч.ч. мед

20 листа кори за баница

113 г разтопено масло ( и малко олио)

За сиропа:

2 ч.ч. вода

3 ч.ч захар

2 с.л. лимонов сок

Започваме с приготвянето на сиропа, тъй като аз предпочитам да заливам топлите сладкиши със студен сироп. Знам, че някой избират обратния вариант, но за мен така сладкишите се попарват изведнъж и много често стават на каша. Слагаме захарта и водата на котлона да заврат, като аз удвоих дозата. Рецептата като цяло е добра, но я адаптирах леко, тъй като смятам, че има как да стане по-вкусен и сега ще ви го кажа.

След като водата заври, прибавяме лимоновия сок и оставя сиропът да къкри още 10 минути поне, докато се сгъсти.

През това време смиламе орехите, като аз го правя на чопъра и се стремя да не е съвсем на ситно, за да се усещат при хапване ;) Може да увеличите орехите за сметка на кокоса, ако решите, аз така и така правих почти всичко на око :)

В купа слагаме орехите, кокосовите стърготини , меда и ванилията.

Накрая прибавяме и млякото, като аз добавих и още малко, тъй като ми стана сухичко, а рецептата беше дадена и с четири чаши кокос. Вие преценете сами, но е хубаво да не е и много влажно, защото все пак десертът ще се сиропира.

В подходящ тавичка слагаме десет листа кори за баница ( баклава) , като всеки един от тях сме намазали с масло. Отгоре разпределяме цялата кокосова смес равномерно и заглаждаме.

Процедираме по същия начин и с останалите десет листа, а след това режем на ромбчета като за баклава ето така:

Намазваме с останалото масло ( аз винаги си смазвам маслото с малко олио, за да ми е по-лесно) и пъхаме във фурната да се запече до златисто, на 180-200 градуса.

Както се казва, то ще се познае когато е готов - ще ви замирише на хрупкави запечени кори и масълце и ще изглежда ето така. Залейте я тогава с вече студения сироп ( сложете му повече или по-малко лимон, в зависимост как ви харесва повече) и я оставате да престои.

Баклавата може да поеме и още сироп и повече ядки и всякакви аромати, затова ви съветвам, специално с тази вкусотия, да се доверите на усета си.

Затова и я украсих освен с кокос и малко суров шам-фъстък, не само за повече цвят, но и още повече вкус!

Една по различна баклава, която носи спомени за слънчево лято, но и ухание за уютна есен. Опитайте я и се убедете сами!

До сладки срещи, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Ето, че довтаса и октомври. След морето тия месеци взеха да се търкалят така, както и аз ще направя ако не се спра да ям скоро време. Тази година реших да си гледам здравето и противно на други хора, ми се наложи да ям неща, които не са за диета. То от диети и режими цял живот може да си докараме други болежки, така че хапвайте си от всичко, но с мярка. Тя мярката май ми е по-голяма от на други хора и върху нея трябва да работя, а не върху храната :)

Е, днес няма какво толкова да му мисля, защото и да се натъпча с днешната рецепта, няма какво толкова да ми се лепне - Любимите ми панирани чушки! Обожавам ги! Обожавам ги толкова много, че ако трябва да ям едно нещо до края на живота си сигурно ще бъде чушки, а ако трябва да са един вид - най-вероятно ще са този.

От малка баба ми казва "Чушкара", защото то това моето не е много в нормите ( мярката както ви казвам ми бяга по тъч линията) По двайсе чушки хапвам на ядене, но без хляб, държа да отбележа. Не искам да имам неща да ме разсейват от тавата и главната цел, дъвченето на ароматни, горещи чушки.

Поседната седмица, прибирайки се от работа гледах да метна по няколко чушки в чушкопека ( той е троен, да не ме съжалявате много) и малко по малко, понаправих пакетчетата. Проблемът е, че още не са изстинали във фризера като хората и аз почнах да ги вадя и готвя. Но споменът за аромата на чушките при печене е нещо, което не ми даде мира нощес. Сигурна съм, че някой ден може да направят и такъв парфюм "Новият аромат на Пако Рабан - Опечена чушка", с опушени нотки, за него и за нея!

Ако трябва да сме честни тия две месеца все някой ми понамирисва на тоз аромат, че и цели къщи и дворове миришат на него, но това е друга тема ;) Преминаваме по същество, а именно - как да си направим това супер лесно, традиционно, бързо и безумно вкусно българско ястие. Може би някои от вас знаят, но всеки ден в блога се появява някой новак, който хваща тигана за първи път и има нужда точно от такива рецепти. Останалите имате нужда от идеи, а аз имам нужда да се чувствам полезна, защото иначе само консумираме въздух ( и чушки) на тази земя. А ето я и нея:

Необходими продукти:

Около 10 бр. печени чушки

2 бр. яйца

5-6 с.л. брашно

сол и подправки по избор

олио за пържене

Още:

сирене и домати за гарниране

магданоз за поръсване

Моите чушки не са кой знае колко огромни, домашно производство от градината на баба, но гледам да са червени. Каквото и да си говорим по-вкусни са си червените.

Аз ги замразявам небелени и макар малко да е занимавка беленето преди готвене, някак си запазват по-дълго аромата си и са по-вкусни така. Убедете се сами.

Обелваме ги, овкусяваме със сол отвътре и други подправки ако искаме, но според мен тук less is more!

Овалваме всяка чушка в брашно и редим в подходяща чиния, една до друга, да не се овлажняват. Може да ги приберете за малко в хладилника или да ги оставите за няколко минути в брашното, за да полепне по тях и да не пада в мазнината при пърженето.

През това време разбиваме яйцата, като тъй като са само яйца, не ни пречи да добавим още едно по-късното, ако ни са недостатъчни. Но две трябва да ни стигнат :)

Разбийте ги набързо с вилица или телена бъркалка, а през това време загрейте олио в подходящ тиган. Потапяйте чушките от двете страни в яйцето, а след това сложете в горещото олио.

Може да направите и още едно топване след това в галета или още брашно и пак яйце, но аз искам да ям предимно чушки, така че оставям това на вас да прецените според вкуса си.

Както винаги избягвайте да пържите на максимална температура, макар и да ви трябва гореща мазнина, но не и до толкова, че да ви изгори панировката, тъй като няма да е толкова вкусно :)

Поднасям ги със сиренце и резенчета домати, тъй като те вървят най-много към ястието.

Поръсвам ги с магданозец, защото е полезно, пък и на пърженото винаги му трябва свеж елемент според мен. Една, две, десет чушки и това е...бързо изчезват :)

По-популярни са може би чушките бюрек, но аз лично предпочитам панираните. По-лесни са за правене, няма да пълниш сиренето предварително, пък и иначе ядеш повече сирене отколкото чушка. Става ми много солена, а така си хапвам чушчици и си засолвам със сирене, комбинирайки със свежия домат. Така хубаво ухае у дома, че не мога да преценя кое е по-вкусно печената чушка или панираната печена чушка??!

Ще трябва да опитам пак ( и пак и пак) за да реша ;)

Много усмихнат, топъл и красив октомври, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ Само там може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Благодаря ви, приятели!

Седмицата е почти към края си, както и силите ми да издържа на изкушението и да посегна на нещо за хапване, което още повече ще ме доближи до визията на Хъмпти-дъмпти. Може да не спазвам диети сега, но и аз като вас от време на време си давам сметка, че не може да се живее само на сладкиши и пръжки :)

Стремя се поне в някои от дните през седмицата да хапвам лека и по-полезна храна като - яйца, риба и разбира се голямо изобилие от салати. Днес искам да ви представя може би една от най-любимите ми салати, да не кажа най-любимата, че кой знае какво ще измисля скоро.

Харесва ми с това, че съчетава всичко, което ми е необходимо, за да се нахраня като хората, а в същото време е солена като ястие, но има сладост и като за десерт. След като хапна от нея определено не жадувам за нищо повече и се чувствам добре в кожата си.

Определено бих я яла всеки ден, ако не ме мързеше понякога да си рендосвам зеленчуците, но затова пък си го признавам и тържествено обещавам, че сезонът на мързела свърши.

Сега се работи на макс и го усещам с всяка фибра на тялото си. И знам, че ако не се погрижа за себе си, скоро мога да стана жертва на изтощението, затова е важно да подсиля имунната си система с подходящата храна за целта.

Тази рецепта е точно такава, като включва в себе си бомба от витамини, а дресингът е "черешката на тортата"в случая ( не можеш да минеш без да говориш за тортите и това е) !

Много е лесен за направа, като в него включвам и сос Понзу на Кикоман, за които създадох и тази рецепта. Публикуваха я в специална книжка с рецепти, в която може да намерите и още мои предложения.

Но сега ще публикувам за вас и тук :

Необходим продукти:

1/2 средно голяма ябълка

1/2 средна глава цвекло

1/2 бр тънка зелена чушка

2-3 стръка магданоз

70 г бейби спанак

шепа орехи

1 бр. голям морков

За дресинга:

1 с.л. сос Понзу Кикоман

1 с.л. ябълков оцет

1-2 скилидки чесън

1 с.л. олио

1 ч.л. мед

Зеленчуците се измиват и подсушават. Цвеклото и морковът се обелват и се рендосват по отделно ( за да не се оцветят едно друго)

Ябълката се почиства от вътрешността и се реже на средно тънки резенчета,а чушката на кръгчета.

В подходяща голяма чиния на дъното се слага спанакът, а отгоре се нареждат по часовниковата стрелка на купчинки морковите, ябълките, чушките , цвеклото и магданозът.

Залива се с дресинг от изброените продукти, които се смесват предварително в чашка или бурканче и се разбъркват добре. Чесънът може да бъде пресован или сушен на гранули, в количество на вкус.

Салата се завършва с поръска от орехи. разбърква се непосредствено преди консумация.

Няма такава вкусотия, опитайте я и се убедете сами!

Вкусна седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Есента е вече тук и дори и да има топли дни, не бива да ви подвежда. Ако не сте забелязали, скоро ще започнете да го усещате по най-различни показатели. При мен смятана на сезона определено си оказва влияние освен с желанието да отслабна ( всеки сезон едно и също, просто нямам спирка :) и с това, че си имам чисто конкретни промени в организма.

Например се засилва желанието ми да похапвам опредена храна, като през есента това са повече крем супи и топли ястия, но и усещам, че организмът ми има нужда от презареждане. По-малкото слънце, разходки и почивка определено си оказват влияние върху това, че освен листата по улицата и косата ми капе у дома на поразия. На моменти ми се струва, че някакъв скандинавски трол се е намъкнал и ръси руси косми навсякъде.

Обикновено по това време на година предприемам някакъв по-здравословен режим, ей така, за да се подготвя за зимата, защото знам, че хич не ми се дават пари за лекарства ( наред с другите неща).
Знаете, че не веднъж съм ви споменавала, че аз пия добавки и полезни за тялото продукти целогодишно, за да не ми се налага да посещавам лекарските кабинети по спешност. Едно от нещата без които не мога през последно време, след като отказах кафето е чая, който всяка сутрин прибирам в термосче за работа.

Пия различни полезни чайове : домашен смес, от баба или такива, които оказват благоприятно влияние за моите болежки, като съм се научила да не ги пия със захар, защото затова обикновено ги гарнирам с парче вкусен домашен сладкиш. Един от най-позелените чайове, които може да пиете е този от корен джинджифил. За мой лош късмет аз така и не успявах да го направя, защото пресния джинджифил винаги ми се дразнеше гастрита и много внимавам, когато трябва да го консумирам в някоя рецепта. Много ми беше неприятно, защото самата аз знам колко е полезен и за колко много неща помага, затова когато попаднах на българските чайове с джинджифил Verve,се надявах да съм намерила решение. Бях сигурна, че успея ли да ги пия без болки в стомаха, ще мога да пиша за тях, в противен случай, не бих мога да го правя с чисто сърце.

След като изпих една кутийка, спазвайки всички инструкции на отделните пакетчета ( моите бяха с различни видове чай) установих, че не само не ме боли, но се чувствам много добре. И няма как иначе. Чаят с джинджифил засилва имунната система, изпъва с енергия и необходим именно сега, в сезона на простудите, когато сме изложени постоянно едновременно на жега и студ. Разбира се, че е страхотен за стимулиране на метаболизма, и именно затова повечето чайове за отслабване съдържат именно джинджифил.

Това, което ми хареса в този чай обаче, освен че се произвежда в България, е че можеш да видиш съставките в самото пакетче, малките парченца коренче, а не някакъв съмнителен прах. Определено ме заинтригува и опитах всичките пет вкуса, като този с мента, зелен чай и ябълка най-много ми харесаха. Може би и канелата, но ще изчакам да ми стане по-коледно. Знаете, че има ли нещо хубаво на пазара, не се свеня да пиша за него, защото най-важната част на нас блогърите е да споделяме своят опит, впечатления и да ви препоръчваме нещо, което си струва да се опита.Е, днес ще ви представя две такива неща - чай и десерт.

Есен е и ще се спрем на лесен есенен десерт, защото трябва да си почиваме повече, да си сръбваме топло чайче и да събираме сили за зимата :) , а ето и как да си го направите:

Необходими продукти:

3 бр. яйца

100 г масло ( плюс 1 с.л. за тавата)

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. захар*

1 1/2 ч.ч. брашно

2 ч.л. лимонов сок

1 пак. бакпулвер

1 ч.л. ванилия

За плодовете:

2 бр. праскови/ нектарни

2 бр. сини сливи

2 с.л. лимонов сок

2 ч.л захар

1 ч.л. царевично нишесте

Още:

шам -фъстък за украса

*1 ч.ч = 200 мл

Разбиваме яйцата със захарта на крем

Прибавяме от мекото масло, както и леко разбитото кисело мляко. Прибавяме постепенно от брашното, бакпулвера и ванилията, докато получим хубава еднородна смес.

Може да решите да овкусите блата с някое от пакетчетата чай с вкус на мента, зелен чай, ябълка и т.н, като заместите половината айран, с прясно направен чай.

В подходяща тавичка с диаметър около 26 см, която предварително намазваме с още малко масло редим плодовете, които предварително сме нарязали на резени. Преди да ги сложим ги топваме от едната страна в сместа от лимонов сок, нишесте и захар, които предварително сме разбили в купичка. Слагаме ги с тази страна към намаслената част, така че да ни бъде по-лесно отлепването на плодовете от тавичката.

Честно казано, може и да пропуснете тази част, но аз я прочетох някъде и реших да опитам за всеки случай - вярно, отлепиха се много лесно :) , но също е ставало така и без тази процедура. Понякога си зависи от плодовете .

Изсипваме отгоре сместа и изравняваме. Пъхаме да се пече за около 40 минути на 180 градуса, до суха клечка.

Щом се опече, още горещ го обръщаме върху подходящ поднос или чиния за поднасяне и украсяваме с шам фъстък.

Поднасяме го с чаша топъл джинджифилов чай verve, а вкус изберете сами. Едно е сигурно, ще окажете мощна подкрепа на имунната си система, благодарение на уникалните комбинации от джинджифил и специално селектирани български билки.

По този начин не само ще доставите на организма си важни за здравето витамини, минерали и незаменими аминокиселини, но и мощни антиоксиданти. Чаят е в пакетчета, което го прави много лесен за направа дори и за малко време сутрин преди работа :)

Благодаря ви, приятели!

Изненадвам ви, но ще започна тази седмицата с нещо сладичко. Така го усетих, така го направих. След като събота и неделя прочиствах шкафовете в кухнята, изваждайки стари "находки", които трябва да бъдат употребени си дадох сметка, че ще да падне голямо готвене.

Не след дълго, на котлона се вареше любимата ми супчика от зелена леша, в печката се печеше първо блат за торта, после две ястия и накрая тази чудна фокача, за която ще ви разкажа днес.

А между всички процеси, пекох и последните за сезона чушки от баба на чушкопека.

В края на вечерта бях по-уморена отколкото в края на работната седмица и това ми било почивен ден :)

Е, поне започна понеделника, за да си почина и най-хубавата част, наготвила съм си такива вкусотии у дома, че е като в зимника на някой дворец преди пиршество. Във всеки долап и шкафче се мъдри нещо вкусно и единственият въпрос е от какво да хапна сега.

За следобедното кафенеце ще бъде тази чудна фокача с шоколад, която приготвих с най-голямо желание и хъс по ред причини. Първо, както знаете наскоро от любимото си магазинче Вера Италияси закупих семолина, с която приготвих още тази рецепта.

В шкафа намерих и пакет брашно манитоба, пак от там, брашно, което купувам за Пенетоне, Коломбаи всякакви други типично италиански вкусотии.

Реших да изразходвам и последното си пакетче суха бирена мая пак от там, а при поседната си поръчка реших да се изкуша да си поръчам готов течен шоколад "сърце от лешник", който е без палмово масло. Много обичам течен шоколад и понякога една лъжичка ми трябва за да си заситя желанието за сладко, но и аз като много хора, вече обръщам внимание на състава и все повече се съобразявам какво слагам в устата си ( да не сте посмяли!)

И така, отдавна се бях нагледала на тази фокача със семолино или иначе казано, твърда пшеница, която е полезна сама по себе си. Между двата пласта тесто намазах от невероятния лешников крем и се получи една невероятна чудесия, която обезателно трябва да опитата. Запекох я за още по-рустик усещане с чугунен тиган. Аз сложих малко повече семолина в тестото, затова и не се надигна толкова, но исках да изразходвам пакетчето, пък и знам, че тестата със семолина вътре са много вкусни и рохкави, затова и често използват дори и една-две лъжички за добавки в обикновеното такова.

Но стига приказки знаете, че както винаги ще ви покажа всичко стъпка по стъпка и ще добиете пълна представа за рецептата, а ето я и нея:

Необходими продукти:

2 ч.ч. брашно Манитоба

2/ 3 ч.ч. семолина Molino F.lli Chiavazza

1 пак. суха бирена мая

4 ч.л. захар

3 с.л. зехтин Екстра Върджин Филтриран

200 мл хладка вода

щипка сол

течен шоколад "Сърце от Лешник" (Без Палмово Масло) Gluten Free

Може да натиснете линковете да прочете повече за моя избор, а в снимката по-долу да видите как изглеждат те, ако решите да се сдобиете с тях. Не използвах цялото бурканче, може би 1/3 или 1/2 , не знам точно, защото ядях от него с лъжичката през това време ;)

И така, най-лесната фокача се прави така: Пресяваме брашното в купа, правим кладенче и прибавяме маята.

След това прибавяме захарта и зехтина и завършваме с хладката вода. Започваме да забъркваме тестото,

като прибавяме постепенно от семолината, около 1/ 2 ч.ч от 200 мл. Оставих малко за поръсване на тигана и самата фокача отгоре.

Може да добавите по желание, докато получите меко, но нелепнещо тесто още брашно или семолина, ако е необходимо. ( при мен беше)

Оставяме тестото да втаса на топло, при мен това значи във фурната, покрито със стреч фолио, на 50 градуса, докато удвои обема си.

Ако готвите в чугунен тиган, не забравяйте да го намажете добре със зехтин и да го загреете редом до тестото.

След като тестото втаса, го разделяме на две части Поръсваме малко семолина по тигана и разпределяме с пръсти един "блат"от него, притискайки равномерно.

Слагаме отгоре от течния шоколад, като количеството е спрямо вашата лакомост и алчност :)

Завършваме с втория блат, който оформяме предварително върху плота и прехвърляме отгоре. Пристискаме краищата, които сме оставили ненамазани с шоколад, за да могат да залепнат добре един за друг и пълнежът да се запечата.

Поръсваме и отгоре с малко семолина и пъхаме тази вкусотия да се запече за около половин час на 190 градуса с обдухване.

Уханието на фокачата след изпичането й е просто..леле майко!!!

Украсих го с дантела от какао, а скоро си украсих и устата с няколко хапки вкусен сладки, които образуваха сладки слади от шоколад около устните ми.

Хич и не съжалявам.

Не ми ли вярвате?

Опитайте и вие!

Благодаря ви, приятели!

Ах, Баба гануш! Как сладко звучи само! Като името на някой плюшен герой за гушкане или само на мен ми звучи така - Баба Гуш :) Истината е, че значението на думата е нещо като глезен татко или иначе казано, да поглезим татко с тази вкусотия. :)

Баба гануш е много известна разядка от близкия изток и по-специално Ливан, а най-близко може да го оприличете на нашенското кьопоолу. Да, ама понякога една-две съставки променят вкуса на цялото ястие и смятам, че тук е точно така. Към баба гануш се добавя танан и сок от лимон, а понякога може да го поднесете и с кисело мляко.

Цветът на ястието е като на престояло гуакамоле, да не кажа друга асоциация, но ако цветът някога ни е спирал да ядем нещо, то шоколадът нямаше да е една от най-обичаните храни по света.

Аз чак се обичам патладжани и като се сетя за този дундав плод ( защото всъщност е плод, нищо че за не си е зеленчук) се сещам за моите приятелки Марта и Ваничка,които само патладжани им дай и гледай бясно зомби в действие.

И тъй като есента е момент за гушкане, за срещи с приятели в някое уютно кафе или пък на сладка вечеря у дома, сезон за патладжани и хапване пред телевизора, където ни трябват мезета и разядки, аз смятам,ч е тази рецепта ще ви се услади доста.

За мен тя има и други предимства като това, че е хубаво поне за едно ястие да не му берем гайлето на външния вида, а винаги може да употребите и по-увехналите и дребни патладжани, които не стават за пълнене. Моите бяха много малки и домашно производство, затова пък станаха перфектни за домашна консумация ;)

Още малко остава до края на работната седмица и не мога да мисля много за идеи за вечеря, затова днес ще хапвам само баба гануш с домашни арабски питки, за които рецепта ви споделих вече ТУК.

А ето и рецептата за разядката:

Необходими продукти:

2 бр. патладжани

2-3 с.л. тахан

2-3 с.л. лимонов сок

2-3 скилидки чесън ( може и повече)

малко снопче магданоз

зехтин

сол

По желание още:

поправки на вкус: черен пипер, кимион, кориандър

кисело мляко

Започваме като измиваме патладжаните и ги надупчваме с вилица. Увиваме ги във фолио и ги поставяме в тавичка. Пъхаме ги да се запекат във фурната за около 25-30 минути на по-силна фурна - около 180 градуса с обдухване.

По средата на печенето отворете фолиото и ги обърнете за да може да се пекат от всички страни. След като са готови, ги оставете да се охладят леко и издълбайте само вътрешността на патладжачетата и ги сложете в купа.

Намачкайте ги добре и прибавете поетапно от останалите продукти, като чесъна и магданоза кълцам на ситно и слагам на вкус, което значи, че може и повече да е от описаното по-горе :)

Ползвайте сусамов тахан, но аз съм опитвала и с други, че даже и с фъстъчено масло, макар повече да сладни така, но на мен ми харесва. Подправете с останалите подправки, които обичате. Това ястие е готово в този си вид и може да си го подправяте на вкус на момента и направо както си опитвате да си изядете половината купа.

Направо си напарвате двойна доза! Няма какво да ви притеснява - ястието е вегетарианско, полезно за стомаха, патладжаните са изключително полезни като цяло и са идеални за засилване на имунната система, тема, която е много актуална в момента ( да не почвам с чесъна)

И така, днешното предложение е малко и скромно, затова пък утрешното ще ви скрие шапката .

Останете с мен приятели и не забравяйте да оставяте вашите впечатления :)

Благодаря ви, приятели!

Няма да е петък, няма да съм, няма да е блогът на Люси, ако изневиделица не ви стоваря неустоима торта за правене точно за почините дни, когато вече сте решили, че ще си отделите време за почивка, кърпене на чорапи и например тотално безсмислена епилация.

(Ако не знаете, епилацията е обратното на изолация, а точно от това ще имаме нужда през предстоящите студени седмици. )

Вместо да се облепвате с гипсокартон, просто си хапвайте вкусно и здравословно, така че от време на време да може да си позволите и нещо ето такова - безмилостно жестока мексиканска торта "Трите млека".

Някои от вас ще я сравнят с други десерт, и дори торта, която самата аз правих преди време, но сега е ред на тази чудесия на чудесата в пълният й блясък. Виновникът за този десерт този път не е познат за мен човек, а клип на Buzzfeed, на който попаднах преди време.

Част от рубриката им, в която обикалят различни ресторантчета за хапване, Стивън и Андрю тестват едно ястие на три различни цени - евтино, изгодно и безумно скъпо, а след това избират кой е бил любимият им от тях. Много често не това, което е най-скъпо всъщност е било най-вкусното, колкото и скъпи продукти да има него.

Истината е, че дълбоко в себе си всички ние искаме ястия, които да ни пълнят душата и да ни карат да се чувстваме като в прегръдката на баба, пък било то да са пропити с мазнина и захарен сироп :)

Та в тази серия, Андрю и Стивън опитваха три вида торти на същия принцип и накрая макар да отдават заслуженото на всяка от тях, ясно си личеше, че фаворитът е точно тази супер семпла и истинска мексиканска торта "Трите млека"с плодове.

Сочна, сочна, сочна е думата, която я описва най-точно, а три пъти е казана, защото само веднъж не е достатъчно да обясни точно колко сочна е всъщност тя!

В клипчето тортата, която опитваха беше с микс от горски плодове, но аз има у дома свежи праскови и реших да използвам тях. Макар сезонът им да приключи, споделям тортата защото вярвам, че може да я направите с различни видове плод, а свежите праскови може да замените с такива от компот. Смятам, че ще и отива много манго като това ще е следващия вариант в който ще я направя.

Тортата е толкова мека, че може да се яде с лъжичка, а всяко парченце от това пухкаво облаче ще изпълни устата ви с експлозия от вкусове и сокове. Направо си покапах клавиатурата. Но за да не ви бавя повече, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блата:

1 ч.ч. / 125 г брашно София мел Класик

5 бр яйца

200 г захар

80 мл прясно мляко

1 пак. бакпулвер

1 щипка сол

1 бр ванилия

За сиропа:

230 мл евапорирано мляко

270 мл кондензаторно подсладено мляко

60 мл течна сметана

За декорация:
Около 600 мл течна сладкарска сметана

2-3 с.л. захар

400 г ароматни плодове ( праскови, горски плод, манго и т.н)

Тората сама по себе си се прави много лесно, но аз нащрапах повечко снимки, защото знам, че така се чувствате по-сигурни за всеки етап от процеса. Започваме като разделяме белтъци от жълтъци. Първо разбиваме на твърд сняг белтъците и солта със 100 гр от захарта.

Изваждаме ги в друг съд, а в съшия слагаме жълтъците с останалата захар и ги разбиваме до побеляване.

Прибавяме към тях ванилията, бакпулвера, млякото, и половината от брашното. След като всичко стане на еднородна смес, започваме да прибавяме постепенно от разбитите белтъци, като разбиваме на ниска степен с миксера или бъркаме бавно на ръка за да запазим въздушността на сместа. Постепенно пресяваме и останалата част от брашното. Може да добавите цялото брашно към жълтъчната смес, ако така ви е по-лесно, но аз искам да направя възможно най-въздушен блат.

След като сместа е готова, я прехвърляме във форма за торта с махащи се стени с размери 25-26 см. На дъното сме сложили хартия за печене в кръг, като и нея и стените намазваме с олио.

Пъхаме блата да се печене на 150 градуса с обдухване и се заемаме със соса за сиропиране.

В купа с смесваме кондензираното мляко, евапоризираното мляко и сметаната. Може да замените последното е прясно мляко, а евапоразиринато мляко може да заменените с кондензирано мляко, което не е подсладено или е много течно.

Кондензираното подсладено мляко е тежко само по себе си и ще го познаете в магазина, защото като вдигнете консервата ще я различите по това, че няма да искате някой да ви метне с нея. :)

Казвам го защото на пазара има подсладени кондензирани млека, но те са все пак течни и се чуват как се "плискат "в консервата. Моите консерви бях сложила в шкафа и от топлината се бяха "посварили: това лято, затова имат лек карамелен цвят, но така пък стана още по-вкусна тортата :)

Разбиваме ги добре в купата.

След като блатът е готов и изстине, го разрязваме на две. Слагаме едната част отново във формата за тортата и го напояваме с половината сироп. Слагайте щедро и смело Като натиснете с пръст да излиза течност отгоре.

През това време в миксера нека се бърка сметаната със захарта на твърд сняга, а отстрани си подгответе и измитите и нарязани плодове.

Сложете сметана върху блата, после от плодовете, а отгоре пак сметана. Накрая завършете с втората част на балта, която също синкопирайте. Може да го направите директно върху плосък поднос, така че да го приплъзнете върху тортата лесно, тъй като ще е вече мокър и тежък.

Украсете тортата по желание, като дори само сметана и плодове ще е достатъчна за да подчертае тази вкусотия ;)

Аз добавих и едни бисквитки, които си нося от Холандия и така и не мога да им се наканя да ги изям просто ей така. Затова пък с тортата си паснаха идеално.

За да ви покажа колко е сочна, направих тава гифче като прокарвам лъжичката по блата и ясно се вижда как изтича невероятния сироп на тортата.

Веднага след това трябваше да направя тест-хапка, за да се убедя, че е станала като хората и от там насетне нищо не помня. Свестих се един час по-късно, приятно дремнала на дивана, изяла две мощни парчета и потънала в неземно блаженство.

Надявам се да съм ви убедила вече, че човек заслужава такава почивка и удоволствие и понякога трябва да запретнем ръкави за един час, а после да се чувстваме като царе с дни :)

Нямам търпение да науча за вашите варианти и отзиви, а аз отивам да си отрежа парченце, преди съседите да са научили, че пак има торта :)

Усмивки,приятели!

Благодаря ви, приятели!

When in dоubt - make risotto! Горе долу това е мотото под което живея през седмицата, а понякога и почивните дни. Понякога си мисля, че тъй като не ми се яде много-много след работа, мога да мина и без вечеря. Почвам да си мисля така: Един-два дена на диета, и после едно леко захранване и така до пролетта ще е чудесно. Няколко часа по-късно се озовавам в кухнята ровейки по рафтовете като в супермаркет на постапокалиптичен филм и си чукам главата от яд, защо не се напънах да си готвя нещо, което да ме чака в хладилника, а само се залъгвам, че няма да ми се дояде.

Разбирайте тогава, че често вечерята ми се състои от ябълка, която си мисля, че ще засити глада ми, но обикновено го засилва. После си сварявам някоя яйце с малко пуешка шунка, после отивам и обелвам още две яйца, после си режа домат, после си правя сандвич и завършвам на дивана с буркан Нутела, мажейки го по банан, който след минутка се превръща в два банана.
Изпипвам литър вода и си обещавам на следващия ден да си сготвя.

И тъй като ми писна от този цирк, ей тук на едно листче съм си написала разни рецептички, които съм си вече приготвила през уикенда за седмицата или такива, които да си приготвям набързо след работа. Едно от най-любимите ми неща, към които посягам е ризотото, защото е чудесно да обера каквото е останало в хладилника и да го бутна вътре, създавайки всеки път нещо различно и уникално по рода си. Освен това, няма какво да се заблуждаваме - няма по-вкусно нещо от горещо, креместо ризото, току що приготвено, а пък за наше щастие става бързо.

Последната рецепта, която ме накара да се размечтая и да се зарадвам, че съм успяла да се вкарам в ред, бе тази - креместо ризото с опушен вкус. Има такъв есенен аромат и вкус, че след него ще искате само да заспите зимен сън. Харесва ми, че хапна ли си ризото не ми се ядат никакви боклуци, а си ме засища достатъчно, че ми остава и за обяд, така че пак да не тършувам шкафовете.

И така ученици, запиШАЙте си тази рецепта, защото ще ви се падне на теста следващата седмица (или поне ще искате да я имате под ръка) Ето я и нея:

Необходими продукти:

1 ч.ч. ( 230 г) ориз за ризото

1бр. средна глава лук

100 г пресни гъби

100 г свинско филе/ бекон/ шунка

60 г пушен кашкавал

500 мл пилешки бульон

2-3 с.л. сметана ( за готвене или заквасена)

2-3 с.л. крема сирене

пушена сол на вкус

пипер меланж на вкус
олио
пушена сол

Започваме като нарязваме на средни по големина парченца лук, гъбите и филето. За по-опушен вкус, може да ползвате пушено филе, но аз ви съветвам да си вземете просто това, което обичате. Не правете експерименти с нещо, което не знаете дали ще ви допадне като вкус.

Загрейте малко олио и запържете за кратко кромида, докато започне да става прозрачен.

Прибавете последователно филето, гъбите и почистения ориз. За да бъде ризотото креместо, не бива да миете ориза ( или поне не продължително), тъй като рискувате да отмиете нишестето, което го прави пухкаво.

Започнете да прибавяте черпак по черпак от пилешкия бульон, докато се абсорбира напълно от ориза. Слагайте всеки следващ черпак, едва след като попие напълно предишния в ориза.Намалете температурата на средна степен, докато правите това, за да може ориза да поеме бавно и да се сварява добре.

След като е поел целия бульон, оризът ще е вече сварен напълно и е време да добавите нарязания на ситно пушен кашкавал, сметаната и кремата сирене. Разбърквайте добре, докато всичко се разтопи добре в ризотото.

Овкусете след това с пипер и съвсем малко пушена сол отгоре. Намерих си пушена сол с мелничка в Лидл последния път, като е много специфична, но придава много ароматно ухание на ястието.

Ако и вие като мен може да ядете всякакво ризото, това ще ви скрие шапката и ще е всичко, от което имате нужда в края на работния ден :)

Добър апетит, приятели!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Такова хубаво време се е отворило последната седмица, че баш си е за бира! Само да не се налага да си на работа, а да си льоскаш от златната напитка, препичайки си гърба на слънце. Добре си знаят германците да си спретнат един празник и през октомври, да си намират поводи за пиене.

В България поводи за пиене има всеки ден - я ти е дошла сметка за тока, я съседите ти ще надуят чалга, но виж поводи за празнуване, това трябва да си го създаваме сами.

Аз лично така съм затрупана от работа и като считате работа, считайте всякакъв вид - служебна, блогърска, домакинска, че понякога и градинска, защото ако баба се обади, че има нужда от помощ да се свърши на село още днес, аз трябва да яхна метлата ( кой каквото има, моля, моля) и да ида при нея.
Последният път например ми се обади, че моят орех е родил тази година и е добре да ида да си го обера. Като знам как злоупотребявам с орехите у дома, някое килце аванта няма да ми дойдат лошо за семейния бюджет и както казах - метлата и марш на село, веднага след работа,. Взех си двама помощници с мен, за да има кой да одруса дървото, а пък другите да събираме.

Беше хладно, вече се смрачаваше, а високата и изсъхнала трева покриваше все още влажната земя след последния дъжда. Ровехме се в нея и обикаляхме с чантите нагоре надолу, докато валяха орехи и се смеехме, ако някой го тресне по главата.
Ех, Октомври! Хубав месец, за хубави спомени с хубави хора! Пожелаем си още много години да мога да откликвам на обажданията на баба и да ме измъква от ежедневието и задълженията в града, с тези малки наши случки.

Баба е майсторка на тестените печива, и се радва, че внучка й най-сетне може да борави с точилката и по -друг начин, освен да играе "на междузвездни войни"с нея, както правих като малка.
Потопена напълно в духа на Октомври и сладките спомени от почивките ми в Германия, реших да спретна едни октомврийски бретцели у дома.

Миналата година по повод Октобърфеста ви представих рецептата за класическия джолан, който похапват германцитепод звуците на Ein Prost, а тази ще хапвам вкусните солени гевречета.

Всеки, който ги е опитвал знае, че те си имат специфичен вкус - малко като солети, леко твърди и солени отвън, но меки отвътре. Идеални за мезе с бира, месо или просто лека следобедна закуска.
Да си призная мен малко си ме беше страх от тази рецепта, тъй като си има своите специфики, но който го е страх не ходи в гората, а аз се ръгам навсякъде, така че - ей ги на :)

Спретнах ги по тази рецепта, като се надявам пълното ръководство стъпка по стъпка, да ви покажа, че не са никак трудни за правене.

Необходими продукти:
Около 5 3/4 ч.ч./ 862 г брашно София мел за баница

2 ч.ч. / 454 мл хладка вода

4 ч.л. / 12 г суха мая

2 с.л. / 27 г масло / мас

1 с.л. мед

1 с.л. сол

Още :

морска сол за поръсване

1/4 ч.ч. сода бикарбонат

Започваме с приготвянето на тестото. Пресяваме брашното и затопляме леко водата. В купата в която ще месим ( на ръка или миксер - Люси вече го прави само с миксера :) слагаме две-трети от брашното и правим кладенче. В него изсипваме меда, маята, водата и може малка част от леко разтопената мазнина.

Започваме да добавяме постепенно от останалото ни брашно, мазнина и сол, докато замесваме и получим нелепнещо тестото. Съветвам ви да не добавяте цялото брашно, ако ви се струва, че тестото е вече готово - трябва да бъде почти твърдо, но все пак още пластично. Аз бях направила перфектното тесто, но имах още в е купата и реших да ги употребя, но според мен беше излишно, затова и ви казвам на вас, усетите ли че е станало идеално, като пластелин, оставете тези няколко супени лъжици брашно в купата.

След като тестото е готово, го прехвърлете на плота и го оформете на пънче, което да разрежете на 12 равни части. Оформете ги на топки. Оставате ги за малко да се отпуснат на топлото, около пет минути, като ги покриете с кърпа или стреч фолио, а после ги оформете на цилиндър. Оставете ги отново да се отпуснат пет минути. Разбира се, че може да пропуснете някои стъпки, но баварците така правят и аз реших веднъж завинаги да последвам една рецепта без много да питам.

Взимаме едно от тях и го разточваме на едно по-дебело фитилче около 30-40 см, а след това започваме да го разточваме с ръце до към 70 см,

като се стараем да оставим средната част ( някъде около 10 см) по-дебела. Получава се нещо такова. След това идва сплитането, което мога да ви покажа най-лесно със снимките тук:

След като усучем двете по-тънки кранчета, ги вдигаме нагоре и ги притискаме добре в страните, за да могат да залепнат.

Редим бретцелите в подходяща тавичка, като ги оставяме да втасат първо на стайна температура, непокрити за около 40 минути, а след това, за да стегнат ги прехвърляме в хладилника. Така се образува коричка върху тях, и запазват формата си при потапянето си във водата после.

( Към този момент вече се чудех дали си струва времето с тия бретцели, но после си казах, че за около час не съм мислила за нищо негативно, а усещам пеперуди в стомаха, затова и всичко, което ни кара да се чувстваме така, да учим нещо ново и да се развиваме си заслужава)

След като бретцелите са готови, си правим разтвора за тяхната "баня".

Тук идва най-голямата изненада!!!

По принцип за баварските бретцели се прави баня от луга с ниска концентрация на сода каустик ( 4%) , и се работи с ръкавици. Така те придобиват този тъмен, класически цвят, с които ви са познати от магазините.

Тъй като едва ли много от вас ще се заемат да търсят такава сода каустик ( пък тя трябва да е чиста като за лаборатория) , ви предлагам да направите по-лесния начин. Той е просто около 2 литра вряла вода и сода бикарбонат, които да разбъркате добре.

Потопете всяко бретцчелче в тази баня и ги оставате леко да поврат около 2-3 минути, а после отцедете и наредете отново в тавичката.

Ако искате по-тъмен цвят, може да намажете с жълтък ( леко размит с вода) или само да поръсите с морска сол. Аз избрах без яйце :)

Пъхаме да се пекат във фурната на 200 градуса за около 10-15 минути, така че да хванат цвят, но и да останат меки отвътре.

Бретцелите си имат специфичен вкус, леко тегави, леко твърди, леко меки, леко солени, леко сладки, но не можеш да спреш да ги ядеш. А само колко бира изпиват...

Ach du meine Güte!

Надявам е съм ви заинтригувала и изпълнила желанието ви за повече тайни от кухнята, интересни чуждестранни рецепти и какво ли още не, тъй като следя каквото съм обещала да се изпълнява! Може да са избори сега, но поне от едно място да си нямате грижи, че каквото кажат, ще се изпълни :)

Петък е , слънчево е, заслужила съм и аз един биронко!

Усмихнат и вкусни уикенд, приятели!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

Настана есенно време, звезди обсипят свода небесен, бидони красят балкони, а мезето за ракия вече е туршия. Не се чудете, нито тревожете, римувам без да се старая, но и тази сряда на софра ще се посяда :)

Да, толкова е добра рецептата ми днес, че започнах да се вдъхновявам да творя в куплет.

Наистина си е чудесно, да не се налага всяка вечер да режеш салата и да се чудиш как да гарнираш вечерята. Отиваш на балкона и греб-греб от бидончето ( кофата) и готово - имаш мезенце за дни наред.

Днес ви представям една чудна рецепта за бърза туршия, която обезателно трябва да си направите. Рецептата може да ви е позната от много места, тъй като е стара българска такава, но аз я имам от една дама на име Силвия и нея ще посоча като парична за днешния пост.

Любимата ми част от тази туршия е карфиола, който обожавам, особено когато е хрупкав ...мляс, мляс....

Необходими продукти:

2 кг моркови

5 кг зеле

5 кг карфиол

За саламурата:

2 бутилки оцет ( 2 л от 6 %)

16 с.л. сол

20 с.л. захар

1 ч.ч. олио ( 200 мл)

5 литра вода

1 пакетче черен пипер на зърна

5-6 дафинови листа

Зеленчуците се нарязват и се изсипват в подходящ съд.

Прави се саламура от изброените съставки за нея, като се завира на котлона и след това се попарват зеленчуците с нея. За оцета съобразете количеството спрямо киселинността, ние ползвахме от 6 % , по 1 литър бутилката. Ако е повече като проценти, може да сложите и литър и половина.

След като изстине се разбърква няколко пъти и след като престои една нощ, туршията е готова за ядене!

Добре е да я разбърквате и всяка вечер в продължение на три последователни дни, но ако така и така си загребвате от нея - няма да е проблем :)

Аз веднага нападнах анемичното броколи или иначе казано карфиола. Толкава обичам да го хрупкам, а саламурата е с идеално съотношение на кисело и солено. Сладостта не се усеща, а по-скоро притъпява силните вкусове, и зеленчуците все пак остават в центъра на това чудесно предястие.

За тези от вас, които искат да я съхранят за по-дълго време, може да оставите туршията да престои два-три дни, докато стане толкова кисела на вкус, че ви допада. После може да я добавите на тази доза 10 аспирина, за да я пресечете и ще може да спре да вкисва.

Може да я затворите и в буркани, с по един аспирин на буркан и да ги затворите, без да е нужно изваряване.

Без да се пресича, в зависимост от времето и къде е оставена да преседи туршията може да изкара до около три седмици, а пък ако дозата ви е много голяма, винаги може да си направите половин такава :)

Тая шия може да не е от туршия, но тази чиния е пълна с туршия ( Айде, пак се почна с римата :))

Аз ще ида да си сипя и малко за обяд, защото наред с всичко друго туршията е и полезна!

Усмихнат ден, приятели!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

Отново сме в края на работната седмица и по това време се опитвам да ви настроя за почивка с нещо сладко, така че почивните ви дни да изглеждат още по-желани. Голямо уютно легло, домашна торта и излежаване - такива са бъдещите ми творчески планове....in my head.
На практика обаче се оказват съвсем различни - планиране, готвене, снимане, чистене, писане, отговаряне на мейли, запитвания, пране, подреждане и задължителната баня, която да отбележа при мен не е само в неделя. Така ми се иска обаче наистина да си подаря някой и друг ден почивка, да изляза с мама, да направим един тигел по града и да си наваксваме с приказките за седмицата.

И нейният график напоследък е препълнен с работа, зъболекар и други "удоволствия", така че последния път, в който излязохме беше преди седмица. За някои може да не е далеко, но аз лично страшно си отпочивам в комканията на мама и винаги намира начин да ме разсмее дори и в най-гадния ми ден.

Последния път например, се набутахме в магазин втора употреба, където тя винаги ми изнамира някоя елегантна рокля да премеря или бяла нежна блузка, а аз пък се спрях на пънкарски панталони. Единия крачол е черен, а другия - червено каре.

Майка ми винаги се опитва да ме набута в нещо изискано, каквато е самата тя, но магарето в мен си знае, че не може да носи бяло повече от пет минути без да го изцапа и затова ги избягвам тези дрехи с трудна поддръжка.
Мерих каквото мерих и накрая като си сложих пънкарския панталон така се влюбих, че и майка ми видя щастието на лицето ми. Разбрахме се да го вземем, но като й казах, че искам да го занесе да го маркират и да го обуя веднага, че да изляза с него, тя се ококори.

Ама ти с него навън ли ще излизаш??!!

Да - казах аз, ама вече и аз се учудих

Майка ми: "Ами аз си мислех, че за вкъщи си го взимаш.

А аз: "Не, виж колко е готин, и на концерт и ще си го нося. Защо? Да не те е срам от мен"

И тук майка ми ме закопа"А, теб да не те е срам. Просто защото са малко циркаджийски"

И така дами и господа, майка ми пак ме вкара в трета глуха, таман докато вече ми маркираха картата. Излязох си с новите яки панталони, до страхотната ми стройна и красива майка, но тя си знае дъщерята - винаги ще си бъде щурачка, но пък ще я обича от все сърце.

За да се намъкна в още повече дрехи, на които хвърлям око, ама не ми стават, гледам някои дни да се ограничавам и да си приготвям както вече ви казах, малко по-полезни ястия.

Може да застудява, но тази зима, съм решила да не дебелея...повече!! Ето защо се влюбих веднага в рецептата за кето лазаня, която видях от публикация на Asya Callaku в една от кулинарните групи във фейса.

Така и така ми бяха подарили една зелка, която се чудех какво да я готвя и тази рецепта направо ми дойде като по поръчка. Става много лесно и определено ще я приготвям и друг път. Толкова много ми хареса, че изпратих една кутия и на майка ми, която този път нямаше възражения, а си я омете като едното нищо. Ястието е много по-леко от класическата лазаня, но на вкус си е почти същата.

Не съм сигурна, че снимките успяват да покажат целия му вкус в детайли, но понякога трябва да ми се доверите! И тъй като почивните дни освен за десерт, са подходящи и да си приготвим хапването за седмицата, предлагам ви да я стартирате с една такава лазаня. Аз самата си хапвах по парче няколко дни подред и не ми втръсна, което говори много.

Ето и рецептата:

Необходим продукти;

1 средно голяма зелка

500 г кайма ( аз избрах телешка)

2-3 средни глави лук

2-3 скилидки чесън

400 мл млени домати

400 мл сметана за готвене

150 г кашкавал ( пармезан)

80 г масло

подправки: черен пипер, кимион. чубрица, червен пипер, щипка кимион и т.н

зехтин

Започваме като нарязваме на средно ситно лука и чесъна. Загряваме зехтин в тиган на котлона и слагаме зеленчуците да се запържат докато омекнат. На на другия котлон кипваме вода и оставяме да къкри. Отделяме листата на зелката, като изрязваме средната, дебела жилка от основата. Аз ги редя предварително в съда, в който ще сглобявам лазанята за да видя колко листа ще ми трябват.

Слагам по няколко листа да се бланшират в горещата за вода за три-четири минути.

След като лукът омекне, прибавяме каймата. Аз се спрях на телешка, но може да ползвате и смес. Запържваме и я раздробяваме добре,а в същото време продължаваме с бланширането на зелевите листа, за да могат да омекнат леко, преди да ги наредим. Отцеждаме ги след като ги извадим от водата слагаме следващата порция листа.

След като каймата се запържи, прибавяме доматите и оставяме ястието да се къкри така, че водата от тях да изври и да остане само соса. Овкусяваме с подправките на вкус и разбъркваме периодично.

След като сосът е готов, правим бързо фалшивия бешамел ( или ако не искаме да е кето, направете си обикновен - една-две супени лъжици брашно не е кой знае какво). Разтопяваме маслото, прибавяме 50 г пармезан ( или кашкавал) и доливаме сметаната. Оставяме да се сгъсти и охлади леко.

Глобяване на лазанята: В намазнен съд редим няколко листа от зеле, а отгоре слагаме част от соса с кайма.

Разпределяме и от сметановия сос и отново редим листа зеле.

Повтаряме процедурата,

и завършваме отново със зелеви листа, а отгоре изсипваме само останалия ни бял сос.

Пъхаме ястието да се пече във фурната на 180 градуса за около половин час, като когато е почти готова, слагаме отгоре рендосания ни останал кашкавал, така че да получи хубава златна коричка отгоре.

Дали ще я направите само със сметана или с бешамел ( лично аз предпочитам с второто), рецептата е страхотна сама по себе си и определено няма нужда да казвате на семейството, че не обикновена лазаня. Докато осъзнаят, че има нещо различно, вече ще си сипват допълнително! Повярвайте ми!

А сега ви оставям с тези вкусни кадри, и за да не си помилите, че десертите ще лепват, такива ще има през следващата седмица, когато е Hellweek в блога и ще има много идеи за Helloween!

До страшни срещи, приятели!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

Добре дошли отново в Адската седмица в блога ми, приятели! Знаете, че дни преди Хелоуин в страничките на тази виртуална книга става мазало от всякакви страшно вкусни, страшно-страшни и страшно-оригинални идеи и рецепти.

Днес съм хвърлила око на един невероятен сладкиш, който освен ужасяващ е и bloody damn tasty. Представям ви своята невероятно вкусна панакота "Очи":

Вдъхновението за рецептата видях видя в нета, но без рецепта, затова и бързо се амбицирах да си създам такава. В края на краищата, има ли по-лесно нещо пот панна кота - желираният десерт, който трудно може да не се хареса на някого. Е, в моята форма ще е по-лесно, тъй като знам, че ще има доста хора, които да впрегнат фрустрацията си от тазгодишните избори към мен и манията ми по Хелоуин.

Да, знам, че не е български празник и ако трябва всяка година да ви показвам, че за мен това въобще няма значение, така да бъде.

Любовта и щастието за мен нямат религия, пол, националност и т.н, затова и тези мигове от живота ми няма да имат.

Може според много баби да имам нужда от специализирана помощ, но аз пък ще се притека на помощ на тези от вас, които споделят ентусиазъма ми към филмите на ужасите, карнавалите, и въобще да превръщаме страшните неща в страшно смешни неща :)

Превърнах и тази обикновена панна кота в супер вкусен десерт и повярвайте ми, наистина бе такъв, а ето как го направих:

Необходими продукти:

300 мл течна сметана

300 мл прясно мляко

1/ 4 ч.ч. захар (може и мед)

1 пак. ванилия

1 пак. желатин ( или толкова колкото пише, че е необходимо да желира 500 мл течност)

2 бр. киви

малко течен шоколад

пюре от малини ( или други червени плодове)

Започваме като в купа смесваме млякото и сметаната. Прибавяме и захарта. Слагаме на котлона да заври, а през това време накисваме желатина в малко студена вода, както е написано на опаковката.

Обелваме кивито и режем резенчета от него, като използваме по-средната част на плода, за да може "очите"да са еднакви по големина.

Слагаме по едно от резенчетата на дъното на силиконова формичка или пък чашка.

След като млечната смес тръгне да завира, дърпаме от огъня, прибавяме ванилията ( или друг аромат) и набъбналия вече желатин. Разбъркваме го в горещата смес, докато се разтвори напълно.

Изчакваме една-две минути да се охлади леко и изсипваме малка част от тази смес върху кивито. Прибираме ги в хладилника да стегнат. По този начин, запечатваме кивито, така че не рискуваме да "литне", ако сложим цялата смес наведнъж и кивито ни е по-леко.

След като стегне, го изваждаме и пак сипваме от млечната смес, втори път. Тя ще седи още топла, тъй като е по-голямо количество. За да не прави дупка във вече стегналия крем, като наливате от топлата панна кота, може да я изливате първо върху обърнатата страна на лъжица.

Това е добър трик за всички видове желирани десерти, където редувате няколко желирани смеси.

Приберете в хладилника и оставете да стегнат за няколко часа. След като са готови, обърнете върху подходяща чинийка и украсете.

Аз го направих с помощта на малко шоколадов топинг ( домашно направен), който ползвах за "зеницата"и пасирани малини за "кръвта". Винаги имам една кутийка във фризера за всякакви украси, дресинги и т.н.

Съвет: Под кивито може да желирате малко вода, за да има този стъклен ефект, но това е за по-напредналите от вас. Ще ви бъде по-трудно да определите количествата желираш агент за толкава малка част течност, пък и може би ще е по-трудно за украсяване на зеницата, но не и невъзможно. Тогава обаче ще имат още по-реалистичен вид!

И така, не ни остава нищо друго освен да почнем да си хапваме и бъдете сигурни, по-УЖАСНО вкусно нещо едва ли сте яли скоро :)

До нови срещи, приятели!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

Съвсем тематично с адската седмица, преди Хелоуин искам да ви представя една рецепта за салата, която ще трябва да опитате. Една от най-любимите ми салати през последните години, която съм правила с различни видове леща, но сега, в духа на предстоящия празник избрах черна леща. На тъмните й нюанси пъстрите зеленчуци сякаш греят, така че изглежда толкова пленително. И макар да се опитах да докарам оформлението й като на класическия дозатор на Кикоман, убедена съм, че може да използвате тази салата и за новогодишната трапеза.

Ако се чудите, не съм се побъркала от прекомерна консумация на соев сос, макар да си призная го обичам с две-три идеи повече от по-рано. След като веднъж се запознаеш с голямото му разнообразие на използване, е трудно да спреш да експериментираш.

Кикоман обаче искат да го потвърдят като ме включиха в своето предизвикателство, така че и моите последователи да получат награди.

За целта не трябва да купувате продукта, а да направите само две лесни стъпки. А ето какво трябва да знаете, за да се включите:

1.Харесайте моята публикация на фейсбук страницата ми тук

2. публикувайте като коментар към нея снимка, на която сте открили емблематичната бутилка на Kikkoman, ( Снимката може да е от моите рецепти, които ще ви представям от кампанията и разпознавате символа в оформянето на храната, символ от природата или около вас) или пък дори може да приготвите или нарисувате нещо сами, в същата форма.

Вашите снимки и харесвания са важните в случая и с всяко едно от тези действия ви гарантират участие в томболата за наградите!

Освен това, на 21 октомври започна националната есенна на кампания „Храната обича Kikkoman“, която ще продължи до 17 ноември и ще раздаде още 84 страхотни кулинарни награди за най-големите фенове на кулинарията. Може да се включите и в нея, за да удвоите шансовете си за награди:

А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде храна оформена като дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка. Ако пък искате да покажете на Кикоман, че сте майстори - кулинари и заслужавате награда, пригответе нещо сами и пак го публикувахте под същия пост.Играта ще трае 4седмици и ще ви представя 4подобни рецепти, за това ще имате и голям шанс да спечелете едни от наградите, които се раздават всяка седмица, ако се включите.

Но ето и моята рецепта, която надявам се да ви вдъхнови още повече:

Необходими продукти:

1 ч.ч леща ( аз ползвах черна леща)

1/2 глава лук

1 бр. среден морков

2-3 бр. чушка ( зелена и червена)

1 /2 люта чушка

1/3 тиквичка

шепа бейби спанак

Подправки:

соев сос Кикоман, ябълков оцет, олио

млени орехи или бадеми за поръсване

Измиваме и сваряваме лещата в малко подсолена вода. след като е готова, я отцеждаме и изплакваме със студена вода.

Слагаме я в купа и прибавям към нея един рендосан морков, нарязани на ситно червена и зелена чушка и малко люта.

Прибавяме нарязания на ситно лук ( може да е воден или да добавите и някоя и друга скилидка чесън, ако е ви пречи. Прибавете нарязаната на кубчета тиквичка и нарязаните на ивички листа бейби спанак. Овкусете всичко със соев сос, ябълков оцет и олио на вкус.

Разбъркайте добре и сервирайте в чинийка, като оставете въображението да ви говори :)

Поръсете всичко с малко млени орехи или бадеми!

Салата е токова пъстра, вкусна, засищаща и ще се хареса и на най-капризния вкус!

Ако и вие искате да хапнете вкусно, да се заредите с ново хоби и да си пробвате късмета, включете се в моята игра като : 1.харесате поста туки 2.коментирате под него със снимка, вдъхновена от дозатора на Кикоман. :)

Нямам търпение да видя какво ще ми покажете!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

След като споделих последния си пост за десерта панна кота "Очи"по случай Хелоуин, бях обявена за безбожница, еретичка, вещица, сатанинска, извратена, безсрамница, ненормална и католичка. Не, че нещо, но държа да отрека в целия си шок, на който съм способна, че аз католичка никога не съм била :)

Истината е, че ми дреме на метлата на баба ми, каква ще ме наричат някои, като успявам да радвам друга, много по-голяма, но и по-мълчалива част от хората около мен.

Все пак ние си имаме живот и грижи и не може да се занимаваме с истериите на всеки, който е решил да проповядва кой да си, защо да си, в какво да вярваш и как да се определяш.

Няма проблем да ме наричате с всичко по-горе изброено, стига да не си повярвате, че влизам в които и да е било тесногръди калъпи, защото и от там ще излеза като някой jack in the box.

Истината не винаги е удобна, а изкуството не винаги е това, което разбираш или ти е приятно, но важното е да провокира и да предизвиква нещо у теб, иначе всичко щеше да бъде много просто като песен на Андреа.

И така, напълно в духа на духовете, празниците, ужасиите и кошмарите, които са много по-приятни от тези по новините ( на фона на които българина спокойно си пие ракията) , искам да ви пренеса в една приказка, малко готическа, с днешната торта с паяци и паяжина.

Ще ви покажа как да си спретнете една наистина чудесна торта, която се надявам да ви донесе много усмивки, защото да я направиш е почти толкова голям кеф, колкото да я изядеш.
Има елемент на творчество и игра с продуктите, така че хващайте децата у дома, мъжа, жената, баба и дядо или просто си сипете чаша червено вино и отделете един час за творчество и нещо различно, което ще ви накара да се почувствате живи! :)

А ето я нея: (рецептата е от тук)

Необходими продукти:

За блатовете: ( 20 см диаметър)

4 бр. яйца

1 ч.ч. захар

1 1/2 ч.ч. брашно

1 ч.ч. кока-кола ( може да се замени)

1/2 пак. бакпулвер

1/3 ч.ч. тъмно какао

1 ч.л. кафе ( по желание)

1/4 ч.ч. олио

За крема:

300 мл течна сладка сметана

2-3 сл. тъмно какао

За ганаша:

250 мл течна (сладка) сметана

200 г тъмен шоколад

Още:

500 г черен фондан

12-13 бонбона маршмелоу

Блата го направих на око този път, тъй като имах една останала кола от гости, които пият газирано и реших да я изразходвам. Блатът ви е познат от тук, макар наистина да го направих по спомен, слагайки продуктите както ми дойде, знаейки каква консистенция очаквам накрая.

Като за начало разбиваме яйцата и захарта на крем, като измерителната ми чаша е 200 мл.

След това прибавяме течните продукти като олиото и коката кола. Газираното може да замените и с мляко или друга течност по желание.

След това прибавяме сухите съставки, пресяти една по една или пък ги смесете в купа предварително и ги прибавяйте на порции, докато бъркате с миксера.

Получаваме средно течна смес, която разпределяме в три форми за торта с диаметър 20 см. Ако са алуминиеви сложете само малко олио на дъното, но за още по-лесно изваждане може да сложите и кръг хартия за печене.

Печем блатовете в предварително загряна фурна на 170 градуса до суха клечка или за около 30 минути. Оставяме ги да се охладят напълно и изваждаме от формите.

През това време разбиваме добре изстудената сметана с какаото на твърд крем и приготвяме ганаша.

За него не е нужно да ползваме точно сладка сметана, но ако така и така ще купувате кутия сметана, реших да не ви затруднявам, особено ако като мен ползвате черен шоколад за ганаша. Начин за приготвяне на ганаша може да видите тук.

Сглобяване на тортата: Слагаме първия блат, шприцовам два концентрични кръга сметана и една точка по средата от сметаната и запълвам с ганаша образувалите се каналчета. Тези от вас, които харесват по-сочни торти могат да я сиропират със сок от компот или захарен сироп.

Повтаряме процедурата с другия блат и завършваме с третия. Ако се налага, изрванете ги с нож като ги изрежете леко. Аз винаги ги редя с дъното нагоре, тъй като то е по-равно като цяло. Измазваме тортата със останалата ни сметана добре. Може да я приберете в хладилника да стегне за около 15 минути или да продължите с ганаша няма проблем. Аз лично я прибирам, за да не ми се смесват двата крема отгоре като ги изравнявам с шпатулата.

Като цяло сметаната не е добра основа за торта, която ще се покрива с фондан, тъй като го разяжда. Това става постепенно обаче, а аз декорирам малко преди поднасянето и нямаше проблем при мен. Ако все пак искате тортата да престои по-дълго, ви препоръчвам да измажете тортата с ганаш от шоколад и масло или пък само маслен крем.

След като я измажете и стегне, покрийте с разточения фондан и изрежете излишното. А сега и най-интересната част - паяжината.

Сложете няколко бонбона маршмелоу в купичка и пуснете за няколко секунди в мировълновата, за да бухнат и да се размекнат. След това разбърквайте и хванете тази лепкава маса с пръсти и я разтеглете около тортата.

За съжаление нямаше как да го направя и да снимам едновременно, но се надявам обяснението да е лесно. Все едно си играете с дъвка, която разтегляте, но тук са още повече конци като количество. Работете по-бързо, преди бонбоните да стегнат.

Правете го в различни посоки, за да се получи преплитането.

Накрая украсете с паячета :)

Е, това ще хапваме тази вечер у дома и ще си пуснем някой страшен филм, който да разлупка сърцата ни, да се смеем и да усетиш, че сме живи.

Благодаря на всички, които споделят любовта ми към празника или просто имат толерантност към различните от тях.

А на вас пожелавам страшните неща да само на филм, а на живо да имате само смях и забава!

До смъртоносни срещи, приятели!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

Ноември дойде, седмицата започна, а аз даже успях да си почина. Противно на всички ангажименти и задачи, този уикенд си взех цял ден почивка и не докоснах компютъра за повече от половин час. Хванах под ръка мама и гаджето и се метнахме на колата и отидохме на уиндоу шопинг по мебелните магазини.

Целта не беше е само да "пипаме неща"както му казваме, когато блеем и нищо не взимаме, но така се получи, защото всички неща, които вече бях набелязала от нета бяха свършили.

Не оставих това да ме сломи, защото си прекарах един страхотен ден с любимите хора, а освен това успях да се потопя сред усмивките, вибрациите на още толкова много други хора.
Обичам да наблюдавам и да се радвам на енергията и животът, който кипи около мен.

Сутрин като стана и тръгна за работа дори и много рано, когато навън е пусто, и се чува само боклукчийския камион или пък метлата на някоя чистачка, не пропускам да ги поздравя, а те хората понякога с почуда установяват, че не всеки ги подминава. Даряват ме с усмивка, и ей така и денят и на двама ни става малко по-хубав. Нищо, че е понеделник!
Този петък пък запътила се на пазар за задушница, попитах една баба дали има нужда от помощ за да пресече, тъй като се озорваше с бастунчето, а колите насреща изглеждаха доста съмнително- изнервени. И тя се изненада, но после се усмихна и ми нареди куп мили думи, и то за нищо.

Обичам хората, пък дори и не всички да ме обичат, но всеки има пламъче в себе си и дали ще го разпалваме или гасим, понякога зависи и от нас самите.
И затова и обичам да изпълнявам вашите кулинарни желания. Имам чувството, че мога с нещо да направя деня ви още по-вкусен, сладък и добър, а насреща си да си кажете, ами да тя Люси ми обеща и съм сигурна, че тази рецепта е за мен. И най-вероятно е така :)

Така преди време ми поискахте повечко неща с тиква, както и ако може малко по-полезни десерти - ами чакането свърши! Радвам се, че от Пасифлораоткликнаха и ме снабдиха с кокосовата си захар,която реших да използвам и ще ви кажа защо.

Има много различни заместители на бялата захар, но пък повечето променят вкуса на ястието по един или друг начин. Но кокосoвата захар пък е чудесен заместител, тъй като има прекрасен вкус и широко приложение. Добива се по традиционна технология, която се практикува от древността, при ниски температура и затова успява да запази полезните си качества и след това.
Богата е на витамини и минерали, а друго нейно предимство е, че има много нисък гликемичен индекс ( 35 ед.) и е подходяща за диабетици.

В нея има по-големи количества цинк, магнезии и желязо, както и аминокиселини, спомагащи понижаването на холестерола, което си е я прави чудесна и за десерти, които може да хапвате по време на диета.

Очарова ме като цяло и реших да направя още някои и друг десерт с нея, ако имам възможност, но тази реших да опитам и още една от захарите на Пасифлора, а именно кафявата пудра захар,защото така и така имах у дома и експериментът си заслужаваше

Получи се най-есенният, ефектен, вкусен, въздушен и О, ГОЖЕ БОСПОДИ невероятен чиизкейк с тиква, който се хапва без угризения.
Освен за много от вас, го приготвих и за моята приятелка Ваничка, която обича много сладко, но все повече иска да опитва здравословни десерти, защото когато има нужда от сладичко редовно, се замисляш как да разнообразиш тази нужда, да не ти излезе през носа ;)

Тя също много го хареса и затова с лека ръка споделям с вас тази чудесна рецепта, ето я и нея:

Необходими продукти:
За кората:
2 ч.ч. чаени бисквити ( може и микс бисквити имюсли)
150 мл разтопено масло
1-2 ч.л. подправка за тиква * ( виж по-долу)

За крема:
Около 3 ч.ч. тиквено пюре
500 г крема сирене
250 мл сметана за разбиване

Още:
100 г качествен черен шоколад
50 г тъмно какао
2 - 3 с.л. кокосова захар Passiflora
1/2 - 1 ч.ч. кафява пудра захар

И така, рецептата всъщност е много лесна, и точно в моя стил от една смес, правим почти всичко, само дето разделяме и овкусяваме малко по по-различен начин всеки пласт. Пак ще бъде подробна като съседка, хванала ви на стълбището, но искам всичко да е пределно ясно, да не се изпитваме после ;)

Може да ползвате печена или варена тиква, колкото по-вкуса, толкова по-добре. Цветът й ще определи и цвета на десерта, а това е малко Божа работа :) ( освен ако не му слагате боя, ама след като е по-здравословен, не си струва да го разваляте)
Аз си приготвям всичко необходимо около мен и ей го на как изглежда - чисто и просто като къпан полицай!

Традиционната основа за чийзкейк без печене е от млени бисквити, но аз реших да си добавя и малко протеинови мюсли от тези а La Garone. Мисля, че добавиха още по-голям вкус към така семплата коричка, а пък е и полезно и може да си ги хапвате за закуска. Добавих около чаша и половина бисквити и половин мюсли и смлях в чопъра заедно.

Изсипваме във формата за торта с махащи се стени, с диаметър 24 см и добавяме подправката за тиква. *Тя е общо взето микс от разни количества канела, джинджифил, карамфил и индийско орехче. Може да си направите колкото голямо количество искате, и да го ползвате за всякакви есенни и коледни сладкиши. Тук слагаме само половин или една чаена лъжичка, за да ароматизира кората още повече.

Може да добавите и една лъжичка от кокосовата захар, ако все пак сте се спрели на по-малко бисквити и повече мюсли, за да имате сладост..

Накрая прибавяме разтопеното масло и разбъркваме всичко, а после изравняваме с помощта на лъжица или дъното на равна чаша, с която да притиснем сместа, за да се оформи хубава коричка.

Прибираме в хладилника да стегне за малко, а ние се захващаме с плънката.

Разделяме тиквата на две и пасираме едната част с кокосовата захар. Ще забележите, че тя има по-тъмен цвят, затова и тази част ще използваме за шоколадовия пласт на чиизйкейка.

Другата част от тиквата пасираме с кафявата пудра захар, като количеството е варира спрямо сладостта на тиквата. И към двете прибавете ( ако желаете) още от тиквената подправка, за да засилите есенния аромат на десерта, а и както знаете, това са още едни полезни подправки.

Докато си "играем"с пасатора, пуснете в миксера да се бърка кремата сирене ( на стайна температура) и после прибавете и сметаната, Разбийте всичко,

докато получите хубав, плътен и наистина гъст крем.

Разделете го на две части отново.

Първата част прибавете към тъмната тиква. Разбърквайте докато получите еднороден крем, а после прибавете 100 г от разронения тъмен шоколад и

тъмното какао. Може да пропуснете шоколада, ако решите, какаото ще оцвети достатъчно, но аз исках все пак да има онова шоколадово усещане.

Изсипете този крем върху вече стегналата основа на чийзкейка и приберете пак в хладилника, докато направите втората, по-светла част на десерта.

Втората половина от кремата сирене смесете с другата купичка тиква, като ако желаете може да добавите тук бял шоколад. Ако искате да засилите жълтия цвят на десерта по естествен начин, може и да ползвате щипка куркума, но аз реших, че ще си оставя десерта така, както се получи.

Изсипваме и втората част от крема върху първата и пъхаме чийзкейка в хладилника да пренощува ( или да престои поне няколко часа)

На следващия ден украсих съвсем спонтанно, използвайки домашен шоколадов топинг, малко шоколадови бонбони в есенни мотиви ( подарък са ми, хора, не знам от къде са, но те не са важната част в случая) и няколко щипки от овесените ядки на мюслите.

Последните се получиха много красиво, като изсъхнали есенни листа по шоколадовите филизи и съм сигурна, че ще е украса, която ще ползвам и за в бъдеще.

А сега, да поговорим за вкуса - ами ако есента имаше вкус, това щеше да е!
Топло, вкусно, но ненатрапчива сладост, в която можеш да усетиш истинския аромат на тиква, без да бъде доминирана от захарта.

Подправките само засилват желанието на човек да си легне в чийзкейка и да се завие с един от пластовете и да потъне в блажен сън.

С кафе или чай или пък нещо с по-висок градус, вярвам, че този десерт ще ви влезе под кожата, както го направи и с мен.

И ако и вие като мен обичате приятните малки монети в уж обикновения живот, но искате да ги живеете пълноценно, опитвайте нещо ново всеки път, когато можете - нова рецепта, нова захар, нови вкусове и усещания.

Човек винаги съжалява повече за нещата, които не е правил, отколкото за тези, които е !

Е, това е случай , в който не рискувате нищо, защото сладкишът е просто чудесен!

Сладка седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

Седмицата продължава ударно с поне три нови рецепти в блога, коя от коя по-вкусни и нестрандартни. Искам да ви покажа разнообразието на храната като вкус и визия, защото може вече да нямаме рисуване, музика и физическо като предмети, но може да си ги правим всеки ден, ако просто вдигаме тигана в кухнята, декорираме чинията и пеем с пълно гърло.

Аз го направих докато приготвях това чудесно и бързо ястие, което става за седмична вечеря. То е от ВТОРАТА частот играта на Kikkoman, в която ме предизвикаха да сготвя 4различни рецепти с техния сос, но и ОФОРМЕНИ като техния сос. Те знаят ли кой предизвикват мола??! Аз такива задачки ям като яйца Бенедикт за закуска, затова и реших, че не само ще им представя нещо различно, но и уникално като вкус.

Разбира се искам и вас да впечатля, а също и да ви поканя да се включите в играта, защото заедно можем да спечелим награди. Ако сте участвали в първата седмица, вече сте записани, но ако искате да увеличите шанса си, играйте всяка седмица, защото ...ами нищо не ви коства. :)

За целта не трябва да купувате продукта, а да направите само две лесни стъпки.

1.Харесайте моята публикация на фейсбук страницата ми тук

А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде храна оформена като дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка. Ако пък искате да покажете на Кикоман, че сте майстори - кулинари и заслужавате награда, пригответе нещо сами и пак го публикувахте под същия пост. Играта ще трае 4 седмици и ще ви представя 4 подобни рецепти, за това ще имате и голям шанс да спечелете едни от наградите, които се раздават за всяка седмица, ако се включите.

Но ето и моята рецепта, която надявам се да ви вдъхнови още повече:

Необходими продукти:

1 бр. пилешко филе ( пеперуда)

150 г бекон или 100 г пикантен колбас

1 средна глава лук

2-3 скилидки чесън

2-3 броя сини сливи ( сушени или пресни)

1/2 ч.ч. портокалов сок

1/ 4 ч..ч ябълков оцет

2 с.л. соев сос Кикоман

2 ч.л. мед

1 дафинов лист

щипка джинджифил

пипер черен и кайен

олио

сол

Започваме като нарязваме на хапки пилешкото филе.

Постъпваме по същия брутален начин с чесъна, лука и бекона. Може да ползвате бекон или пък някакъв пикантен колбас, като аз се спрях на един унгарски колбас, който имах и се съчета идеално с ястието.

Започваме като запържваме пилешкото в малко сгорещено олио и овкусяваме с малко сол и пипер. Прибавяме бекона/ колбаса и запържваме докато стане хрупкав.

Прибавяме лук и чесъна и запържваме за още две-три минути, разбърквайки периодично.

Накрая изглежда ето така :) През това време нарязваме сливите и в купичка смесваме останалите съставки - соевия сос, меда,оцета, портокаловия сок, джинджифила ( може пресен или сух) и разбъркайте добре

Изсипваме ги към месото в тигана и прибавяме дафиновия лист. Оставяме да къкри слабо, докато месото поеме от ароматите, а сливите се стопят и останат като гъста, супер ароматна глазура към месото.

Едва ли може да си представите какъв взрив на вкус се крие в това месо, но няма да е нужно, ако си го приготвите, Убедена съм, че е подходящо за всичко, защото и мама, която е взискателна към непознати вкусове, го хапна с охота и искаше допълнително :)

Надявам се и този път да съм ви впечатлила с предложението си ( вижте и предястието от миналата седмица тук) , а ще го разбера, ако се включите в играта и ще ме зарадвате много. Ето как: :

1.харесате поста тук и 2.коментирате под него със снимка, вдъхновена от дозатора на Кикоман. :)

Благодаря на всички, които играят. Когато ми е напрегнато, пускам и чета вашите коментари и творения и се зареждам отново ! Ще се радвам да видя новите ви предложения ( или пък дори снимка от този пост) :)

Прекрасна седмица, красиви хора!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

Тази седмица съм ви обещала изцяло нови и различни рецепти това и съм намислила да ви предложа.След рецептата за чийзкейк с тиква без бяла захар, за пикантното пилешко, днес минаваме на друга вълна - безглутевнови сладкиши. Все по-модерни и все повече хора имат нужда да спазват този хранителен режим. Аз не се бъркам, кой както реши да прави, но когато ми се насложи да го правя за мой близък, искам да вложа същото сърце в тортата, както и в другите, където не съм ограничена толкова откъм продукти.

Когато мой приятел, който има глутенова непоносимост започне да съблича с очи пластовете на тортите от витрините, и всеки път щом погледне нещо в магазина, трябва да прочете дословно етикета, сякаш чете условия за кредит, ми става съвестно. Повечето торти, които може да хапва са вкусни, но определено не изглеждат толкова впечатляващо, пък и малко или много са с повтаряш се вкус.

Затова и реших да го зарадвам с една специална торта, която ще го накара да се почуства във виенска сладкарница и дори и през главата му няма да мине на някой, че е без глутен.

И този път реших да се снабдя от безглутеновата секция в магазина на Вера Италия ( знаете , че и друг път съм правила торта без глутен), като този път асортимента беше още по-голям.

Освен безглутеновото брашно и шоколадовия крем, взех и бял бадемов, защото исках да е нещо невероятно.
Поразрових се още в секцията за сладкишите, и накрая ми попадна и този ЮБЕР шоколадот половин килограм, който само аз и Джоуи можем да оценим както подобава. Не можах да се въздържа..просто е чудесен!

И тъй като кажи-речи това са си съставките за тортата като цяло, реших да попитам дали не може да пуснат продуктите в пакет, специално за моята торта, но с намаление. Така хората ще могат да си вземат всичко необходимо, без да трябва да ходят от магазин в магазин, пък и по-изгодно като цяло. Те се съгласиха и ето го и него ТУК!

Повече за продуктите ще ви кажа малко по-надолу в поста ( който иска да знае), други те си четете рецептата и пък следвайте блога и ще имате винаги всичко под ръка ;)

Необходими продукти:
За блатовете
4 бр. яйца
1 ч. захар
1 1/2 ч.ч. брашно без глутен (тук)
1/2 ч .л. бакпулвер(тук)

За крема:
1 литър прясно мляко
1 пак. шоколадов крем без глутен Молино( тук)
1 пак. желатин ( по желание)

Още:
1/2 ч.ч. кокосови стърготини
1/2 ч.ч. млени бадеми
1 буркан бадемов крем без глутен (тук)
200 г черен шоколад Гандола (тук)
200 мл течна сметана
бадеми и бисквитки за украса (тук)

Както винаги съм поставила линковете към всички използвани продукти, за да може да ги разгледате, ако ви интересува нещо повече от друго и да не бавя приготвянето на тортата :)

Започваме с приготвянето на блата, Може би най-лесния блат на света. В купа разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем.

След това прибавяме брашното и бакпулвера, като последния си имах от последната ми покупка от магазинчето :)

Прибавяме ги към сместа и получаваме пухкава кексова смес, която разпределям в три тавички по 20 сантиметра в диаметър ( аз използвах от еднократните, които си взимам от Джъмбо) .

Слагаме ги да се изпекат на 160-170 градуса във фурната, а след като са готови ги оставяме да се охладят.

Взимаме единия от блатовете и го намачкваме, като прибавяме 2 -3 с.л. от бадемовия крем и прибавяме млените бадеми и кокосовите стърготини.

Тук може да ползват и други ядки и ли само кокос, просто трябва да стане гъста смес, от която да може да оформим топчета.

Взимаме втория блат и го слагаме на дъното на форма за торта с махащи се стени и размери 20 см диаметър. Намазваме го с още от бадемовия крем и разпределяме топчетата отгоре.

Прибираме тортичката в хладилника, за да може кремът и топчетата да стегнат, така няма да се отпуснат от шоколадовия крем после

Докато те стягат в хладилника се захващаме с шоколадовия пудинг без глутен. Приготвяме го както е описано на опаковката и както се приготвят повечето кремове. Кипваме около 800 мл прясно мляко, а 200 мл смесваме със сдържането на пакетчетата в кутията. Прибавяме ги после към горещото мляко и бъркаме докато получим хубав плътен крем.

За да го направите по-вкусен или стабилен може да прибавите към него ( вече набъбнал във вода) желатин, шоколад или масло - не оставяйте един продукт да ви ограничава. Добре е да експериментирате със всичко, което имате и да създавате свои собствени торти :)

След като се охлади леко и започва да хваща коричка по стените, изваждаме тортата от хладилника и излизваме крема върху топчетата. Завършваме с последния блат. Оставяме тортата да изстине напълно на стайна температура, а после прибираме да нощува в хладилника.

На следващия ден идва време за украсата. За целта си правим ганаш от 200 мл течна сметана,която кипваме на котлона. Към нея прибавяме 200 г нарязан на ситно шоколад.

Да работиш с такова голямо блокче шоколад може да са ти донесе направо нечовешко удоволствие! ( Пък и вкусен на всичкото отгоре)

След като ганашът е готов, измазваме с него извадената от формата торта и украсяваме по желание с още от рендосания шоколад,

бадемовия крем, млени и цели бадеми. Отстрани пък наредих от тези бисквитки, които имах, макар че те са с глутен, но в името на външния вид и изкуството, ще си затворим очите. Плюс това аз после ги изядох :) , защото много ги харесвам.

Тортата може да изглежда сложна, но всъщност е много лесна. Префърцуненеият й външен вид ще ви подлъже, че е изработка от някой сладкар, а не просто на влюбена в готвенето и плюскането миньонка от македонския край :)

Разбира се тортата достигна до своя получател, както и до други хора, като всички бяха изумени от невероятната комбинация на вкусове.

Ако решите да си я приготвите по какъвто и да е начин, постарала съм се в рецептата да има връзки към всичко необходимо, а ако решите да действат изцяло с моята рецепта, вземете си и пакета тук.

Аз ви оставям за сега и се захващам със следващата сладост, защото празниците идват и аз нямам никакво намерение да ви оставя без свежи идеи и красива и вкусна храна!

Усмивки от сърце, приятели и прекрасен ден!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

Вчера видях две баби да седят пред един блок на пейката, но не онези старите баби от едно време със забрадките, а две градски баби - модерни, дето им стърчи телефона от джоба и космодиска на гърба. И двете бяха седнали на лек припек, обсъждай нещо разпалено, като си попушваха цигарки.

Стана ми толкава интересно! Зачудих се, какви ли ще са бабите на бъдещето. С татуировка "stay true"на глезена и три реда чужди мигли, защото по нейно време е било готино.
Как се промениха бабите, които аз познавах и колко е интересно да наблюдаваш палитрата на времето. Изведнъж тези "печени"баби ми се сториха по-близо до мен и моята приятелка Ванчето, с която обичаме да бистрим философски теми докато посръбваме коктейлче отколкото някои тинейджъри, придвижващи се на необясними за мен самодвижещи се бордове.

Колко е вълнуващ живота и каква привилегия е да имаш щастието да го наблюдаваш. Често виждам хората как се гневят срещу всичко ново, а забравят, че и всичко познато някога е било ново. Младостта се крие в това да може да се адаптираме към новото и различното. Да може да се насладим на нови идеи и виждания, да изживяваме мига и духа на времето такова каквото е.

И така, прибрах се у дома и набързо "врътнах една шайба"на Ванчето, която тъкмо беше приспала бебето.
Говорихме си, смяхме се, самокрикувахме се, разказвахме си за нашето ежедневие и какви гафове правим и до ден днешен, а уж сме големи хора и трябва да сме наясно с живота Още по-мило ми стана.

Макар и с нови и различни хора, историите на света винаги ще са едни и същи.
Любовта пак ще се изразява с внимание и грижа, а приятелството винаги ще бъде радост за всеки, който го има, дори да се "предава"чрез телеграми, писма, есемеси или просто телефони обаждания по месинджър.

Спомних си как с Ванчето обичахме да си хакваме сладичко с кафето след работа и реших да спретна едно носталгично кремче, което знам от леля ми Блага от Пловдив.

Тя и до ден днешен го приготвя по същия начин и когато реша да й отида на гости, то е налично - я на крем с орехи, я пък под форматана бисквитена торта. Никога не й отказвам, особено когато го гарнира със сладолед.

И защото всяка класика може да се прероди в нещо ново, реших да украся кремчето така, че да пасне и на третия етап от предизвикателството на Кикоман, в което от мен се иска рецепта за десерт, в който да откриете скрита формата на бутилката КИКОМАН. Можете ли да я видите някъде В десерта?

Ако е така, цените приятелството като мен и искате да ме подкрепите в състезанието на Кикоман, а същевременно да спечелите и награди може да го направите много лесно ето така:

1.Харесайте моята публикация на фейсбук страницата ми тук

А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде нещо в украсата на десерта, който ви напомня и прилича на дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка.

Ако пък искате да покажете на Кикоман, че сте майстори - кулинари и заслужавате награда, пригответе нещо сами и пак го публикувайте под същия пост. Играта ще трае общо 4 седмици, като ни остава само още една рецепта.

Времето лети и скоро ще се обявяват наградите, но дотогава нека да ви подкупя с един от най-любимите ми семейни десерти - карамеленият Крем на леля Блага. Всичките чашки от снимката сама си изядох и не ме е срам да го призная. Ето и рецептата;

Необходими продукти:

600 мл прясно мляко

100 г захар

1 ч.л. соев сос Кикоман

4 с.л. брашно ( с купка)

2 бр яйца

1 ванилия

За украсата:

шоколадов топинг

малини

орехи

Започваме като карамелизираме захарта на котлона в подходящ съд.

В купичка разбиваме яйцата, брашното и ванилията.

Добавяме малко от млякото, така че да получим смес като боза.

През това време захарта ни се карамелизира постепенно, като може да разбърквате леко, за да става равномерно и да добие красив кехлибарен цвят.

Когато е готова дръпнете от огъня и добавете соевия сос, като ще тръгне да се пени, а вие разбърквайте енергично.

Върнете карамела на котлона и изсипете прясното мляко. То ще стегне карамела моментално, като аз го повдигнах леко за снимката, за да го видите. Намалете котлона и оставете карамела да се разтвори в горещото мляко, като разбърквате от време на време, за да помогнете на процеса.

След като карамелът се разтвори напълно, млякото ще придобие този хубав тофи отенък и ще тръгне да завира повторно. Прибавете малка част към яйчената смес на тънка струйка, за да изравните температурите, а после прехвърлете пък яйчената смес отново в касеролата на котлона и и разбърквайте енергично.

Кремът ще тръгне да се сгъстява, а аз започвам да си правя пъклени планове как ще изгреба целия крем оставащ по съда и бъркалките.

Прехвърляме го в чаши и го украсяваме по желание след като изстине - орехите са задължителни!

Въпреки семплия си вид, десертът ми наистина един от любимите и ако искате да се убедите в това - просто го направете - още тази вече - навярно имате продуктите у вас!

Страхотно е да те чака чашка охладено кремче в хладилника в края на работния ден или след вечеря, а моето така и не дочака Ваничка, но пък затова ми беше много приятно да си го хапвам, докато си лафим с нея.

Ако го приготвите - ще съм доволна. Ако го приготвите за награда на Кикоман - вие ще сте доволни! Още веднъж, подкрепете мен и себе си в две лесни стъпки :

1.харесате поста във фейсбук тук

и 2.коментирате под него със снимка, вдъхновена от дозатора на Кикоман. :) ( може да е от моите или да създадете своя собствена)

Прекрасна, усмихната и много вдъхновена седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

Благодаря ви, приятели!

Помпони - меки целувки / Schokokuss / Schaumküsse

Домашни питки за дюнер / Pita / Arabic Flat Bread

Баклава с кокос / Coconut Baklava

Панирани чушки / Fried roasted peppers

Витаминозна есенна салата +К / Vitamin bomb salad with ponzu dressing

Чаен сладкиш с плодове / Perfect Peach and Plums Upside-Down Cake

Фокача с шоколад / Chocolate Focaccia

Баба Гануш / Baba ganoush

Мексиканска торта "Трите млека"с плодове / Mexican Tres Leches Cake

Ризото с гъби и опушен вкус / Fall Smoky Risotto Recipe

Баварски Бретцели / Bavarian Pretzels

Ach du meine Güte!

Бърза туршия / Quick Torshi - pickled vegetables

Кето лазаня със зеле / Cabbage Lasagna (Low Carb, Keto, Gluten Free)

Панна кота "Очи"за Хелоуин / Halloween Panna Cotta Eyeball Recipe

Невероятна салата с черна леща ( белуга ) и подаръци от Кикоман / Beluga Lentil Salad with Soy sauce

Торта за Хелоуин"Паяжина" / Halloween cake "Spider web"

Чийзкейк с тиква без бяла захар и печене / No-bake pumpkin cheesecake without white sugar

Пикантно пиле с бекон и сини сливи / Spicy chicken with plums and soy sauce

Безглутенова торта с шоколад и бадеми / Gluten Free Chocolate Almond Cake

Карамелен крем на ляля Блага / Caramel pudding of Aunt Blaga