Lussi`s World of Artcraft

Тъй като времето е малко мрачно напоследък, реших, че днес ще е идеален момент да ви споделя една много цветна и носеща настроение рецепта! Направих я преди доста време, но си я пазех в чернови за дни като този. Дни, в които усещаш, че искаш да ти се случи нещо хубаво. Времето напоследък е толкова променливо, че и настроенията на хората около мен и аз самата сме в крак с него. Всички са в очакване на по-топли дни, по-забавни и да си го кажем направо - вече мечтаем за лятото. В този ред на мисли, някои са се подложили и на стриктни диети, които щом завали дъжда и у дома стане по-студено от навън, пак посягаме към нещо сладко, защото се е видяло, че скоро няма да е за къси панталони.

Аз самата знам, че най-красивата част на човека и една жена в частност е усмивката, а тя се появява, когато в душичката и й се загнезди щастие. Научила съм се, че когато нямам много поводи за радост, трябва да си ги създавам сама, затова и готвенето е чудесна терапия за тази междинни моменти, когато знаеш, че няма нищо сериозно, но все пак има нещо, което те потиска, пък било то и "кариерата"Сузанита.

Да си приготвиш нещо ново, без да ти е познат все още вкусът му, да бъде различно от това, което си правил преди крие едно вълнение, което още веднага ще ви зареди с десет точки за Грифиндор.

Когато пък такава очарователна комбинация като днешния чийзкейк, носещ името на моят sprit animal Бисквитеното чудовище от Улица "Сезам", със сигурност ще ви донесе страшно много усмивки. Сгушите ли се на диванчето, похапвайки парченце от тази сладост, в комбинация с кафенце или пък още бисквитки, няма да остане следа и от съмнение, че всеки ден може да бъде прекрасен!

Тогава дори и да решите да тренирате у дома или да излезете на разходка, да изгорите калориите, няма да бъде никакъв проблем, защото ще го направите с кеф!! Знаете, че няма да си позволя да ви подведа, затова може да ми се доверите и този път!

Никой не е изял повече видове сладости в този живот от мен и ако ви предложа нещо, то със сигурност поне си струва да се опита. Знам, че някои от вас ще се притеснят от използването на хранителна боя, но аз наистина смятам, че веднъж-два пъти в годината е оправдано, ако през останалото време не се тъпчете с вредни храни и газирани напитки.

Повече за десерта ще ви разкажа след самата рецепта, защото бързам да премина към нея.

Необходими продукти:

За бисквитената основа:

1/2 ч.ч. разтопено масло

3/4 ч.ч. кафява захар

1 ч.ч. брашно

1/2 ч.ч. шоколадови капки ( нарязан шоколад)

1 ванилия

1 бр. яйце

щипка сол

За плънката:

250 г крема сирене

2 с.л. царевично нишесте

1 ванилия

1 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. сметана ( заквасена или течна)

3 бр. яйца

15 бр. бисквитки Орео

щипка сол

синя хранителна боя

За украса:

шоколадов ганаш - направих двойна доза, за да си имам( рецепта тук)

бисквитки с шоколадови капки ( рецепта тук)

Започваме като приготвяме основата. За целта в купа слагаме маслото, солта и захарта и пъхаме в микровълновата за около 30 секунди, маслото да се разтопи. Разбиваме и оставяме леко да стегне на хладно за 10-15 минути. След това прибавяме яйцето, брашното и ванилията, така че да получим бисквитена смес. Добре е да е със стайна температура, преди да добавим шоколадовите капки / или нарязания шоколад, за да не го разтопи.

След това изсипваме сместа в тавичка с размери 20 см диаметър и печем на 150 градуса за около 15 минути. Трябва да получите голяма бисквитка с такъв цвят. Оставете да се охлади напълно, а през това време се захванете с пълнежа.

В купата на миксера сложете кремата сирене, захарта и нишестето. Започнете на средна степен да биете сместа, докато стане въздушна и креместа. Почнете да прибавяте сметаната, солта и ванилията.

Прибавете малко синя боя, като аз ползвах тази, тъй като е най-достъпна за вас, предлагат я в нашенските магазини и исках да ви представя как изглежда десерта оцветен с нея. Може да добавите колкото искате, но аз исках малко по-наситен цвят, за да съвпада с това на чудовището ( пък и ако е гарга, да е рошава!). Тъй като беше вечер и снимките са на лампата в кухнята изглежда така, но имайте предвид, че боите се засилват след изпичане.

Започваме да прибавяме едно по едно яйцата, докато разбиваме, а накрая прибавете и начупените на по-едри парченца бисквитки Орео, и разбъркайте на ръка, с шпатула.

Прехвърляме вече изстиналата бисквитка на дъното на подходяща форма за торта, с махащи се стени ( моята форма е приплъзване на дъното нагоре) и отгоре изсипваме синята смес.

Изолирайте добре дъното и стените на съда със фолио и тиксо, защото ще печем на водна баня. В друг съд сложете вода на 1/3 от съда и пъхнете чийзкейка да се пече на около 160-170 градуса за около час.

След като се изпече, оставате десерта да се охлади за около половин час на отворена врата на фурната, а по-късното може да го приберете в хладилника.

На следващия ден ( или няколко часа) го украсете по желание, като аз го направих с шоколадов ганаш от черен шоколад, като една част от него разбих на крем и шприцовах розички, а в тях наредих половинка бисквитки, които са потази рецепта тук.

Хубавото е, че може да приготвите например единична или двойна доза от тези бисквитки и да използвате половината тесто за основата на чийзкейка. Така с един куршум- два заека!

Не се сдържах да се позабавлявам като лепна и googly eyes на едно от парчетата, та съвсем да заприлича на Бисквитеното чудовище!

Наистина е супер вкусна, креместа, и шоколадова торта, а и меките бисквитки не помагат да се въздържате особено. Но какво пък толкова, за да нямате угризения, правете като мен - споделяйте десертите с околните!

Прекрасен ден, приятели!

За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Алелуя!!Тези дни се очертава малка пауза от дъжда и ще се порадваме на няколко слънчеви часове, а най--хубавото е, че се пада уикенд! Няма такъв кеф! Вадете скарите, вадете бирите, вадете таблата, заровете и да го оползотворим. Ако пък ще останете в града, не пропускайте да си направите пейка парти или пък на някое одеалце в парка, където задължително трябва да вземете нещо дребно за похапване. Аз ви предлагам днешната рецепта, която е много лесна и идеална за целта. Сигурна съм, че много от вас ще посегнат първо към чипсове, снаксове и какво ли не друго, но моля, доверете ми се и опитайте този пикантен нахут.

Аз самата не бях фен на нахута доскоро, но след като се поинтересувах от полезните му качества реших, че е време да почна да го включвам в менюто си от време на време. Освен, че е чудесен източник на протеини сравними с месото, но без холестерола, е и на въглехидрати, така че ако спортувате или искате да имате хубави мускули е време да замените ориза с нахут. Богат е и на витамин B6, което помага на хората, страдащи от безсъние като мен. ( То тия рецепти не могат всичките да се сготвят през деня :) )

Фибри, магнезии и фолиева киселина са също сред предимствата му, затова ако ще пийвате биричка, нека мезето да е леко. Обещавам ви, че ще е толкова вкусно, че ще сте ми благодарни затова, че съм ви дръпнала чипса от ръцете и съм ви спестила пари :)

Според мен един от най-важните елементи на което и да е било ястие е подправянето и тук на помощ ми се притече соевият сос Кикоман. Той маринова добре нахута и му придава нужната соленост, която търсим за такова мезе. Допълних с малко от подправките, които обичам и се получи тази купичка злато. Но как точно го направих, вижте рецептата:

Необходими продукти:

1 консерва нахут

2-3 с.л. соев сос Кикоман

2 с.л. олио

пиканта подправка, чесън на прах, чубрица, червен и черен пипер и *сол на вкус

*може да пропуснете, тъй като соевия сос върши същата работа

Отцеждаме нахута от водата ( може да я запазите за веган целувки) и подсушаваме върху кухненска хартия.

След това слагаме в купа и нахута, соевия сос, олиото и подправките на вкус и разбъркваме.

Прехвърляме в тава с хартия за печене на дъното и пъхаме във фурната да се печен на 200 градуса за около 15 минути. ( Имайте предвид, че нахута ще почне да пука по някое време, но вие решавате колко запечен искате да бъде ;) )

Още една хубава част на това мезе е, че не става твърдо и може да се консумира без да се притеснявате, че ще ви счупи някой зъб. Може да го добавяте в супа като крутони, в салати и въобще си отворих една беля с тази рецепта, защото сега правя по двойна доза пак и не достига.

Опитайте и вие!

П.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Благодаря ви, приятели!

С Драго (мир Иванов) :)

снимка: Блоговодител

Едва ли си мислите, че са ми останали думи и емоции след тазгодишните награди, след като вече трети ден се опитвам да се отблагодаря на всеки, който е гласувал или ми пише поздравления и пожелания, но ще се опитам да намеря още, защото няма да се уморя да го повтарям - вие сте чудесни!

С Йоли

снимка :Блоговодител

Както вече знаете Годишните награди на Блоговодителотличават най-добрите кулинарни блогъри на България в десет категории и благодарение на вас успях да грабна пет от тях.
Всяка категории има по две награди - такава на журито и на публиката. Журито обикновено се състои от регистрираните блогъри в сайта на Блоговодител, но тази година около 27 от тях упражниха правото си на вот ( леле, тези Евроизбори взеха да ми се бъркат в речника сериозно), но пък наградата на публиката е - гласовете на цяла България.
Има ли смисъл да подчертавам коя е по-важна за мен и коя по-трудна за спечелване?! Гласовете на блогърите малко или много, винаги ще се крепят на базата на приятелство или дългогодишно познанство, пък и конкуренцията си казва своето, затова и откакто промениха регламента дори не се надявам че скоро ще държа статуетка в ръцете си. Но нищо! Казвам го съвсем сериозно!

Докато имам вашата любов и подкрепа, за мен няма по-голяма награда и признание. Още една промяна имаше тази година и това бе, че нямах право да бъда номнинирана в сладкарските категории, щом съм взимала награди от тях три поредни години.

Амбициозното аз няма да се спре докато не постави рекорд някой ден, но за сега и пет награди стигат. Пет чудесни награди, които ми показват, че този блог се чете! Този блог и аз в това число сме обичани, подкрепяни и сме успели да създадем не само читателска аудитория, но и приятели, които искат това местенце да продължи да съществува.

Да продължи да разказва виртуални историйки за гозбите на баба, за пътешествията по света от вкъщи, за седмичните неволи, за глада по сладкото, соленото, месцето, за успешните опити и за неуспешните, превърнати в нещо друго.
За това, което ни се върти в главата почти на всеки от нас, когато е щастлив, нещастен, уморен, когато чака морето и се готви за зимата, когато искаме да се разсеем от всички мисли, а нямаме много време освен да се приберем и да спретнем нещо за вечеря.
Храната не е всичко на този свят, но определено, ако се научим да я виждаме като нещо, което ни радва, зарежда и храни и душевно, тя ще бъде достатъчна да се превърне в нужната искрица творчество, от която има нужда всеки човек! :) Това и винаги е била целта на този блог. Къде с думи, къде с кадри, да ви накара да се размечтаете за ново преживяване, което може да си напарвате сами. Благодаря ви, че се включихте в моето приключение и го направихте ваше!

Като водеща на ученически рецитал :)

Че не спряхте да ми изпращате снимки на вашите творения по мои рецепти, да коментирате, да ми пишете и да давате идеи за рецепти, които искате да видите! Надявам се с вашата подкрепа да може някой ден да видя публикувана и моя кулинарна книга, както и да имам повече възможности да се срещана лично с вас.

Както вече казах, подготвям участието си в един кулинарен фестивал в Пловдив и се надявам да мога да се запозная като за начало с тези от вас, които са от там. Но стига съм ви занимавала с награди и фестивали, време е за черпавка. Аз, за разлика от депутатите си изпълнявам обещанието и няма как да минем без торта. Вие обаче сте се разпръснали не само из цяла България, но и отвъд, затова се наложи да помисля коя рецепта е толкова лесна и вкусна, че толкоз бързо да спретнете, все едно аз съм ви направила.

Реших, че е време да опитам и аз прословутата торта на Тереза Маринова, която е представяла в "Черешката на тортата". Аз телевизия не гледам както знаете, но затова пък не беше трудно да издиря епизода в интерент. Направи ми впечатление, че макар и обичана от всеки, който я опитвал, тази торта няма много вид. Не можех да оставя така нещата! Трябваше да грабна тази хубава рецепта и да й дам нов облик, така че да може да спира дъха, както прави вкуса й. Пък и частно казано, няма да спра да търся перфектната торта с ябълки. Винаги се въргаля някоя и друга ябълка у дома и ги държа в панера, докато започват да се спаружват като мушмули.

Хубавото на тази рецепта е, че може да употребите всички видове ябълки, дори и тези дето вече са тръгнали да предават Богу дух. Убедена съм, че рецептата ще е хубава и с други плодове и ще ви го докажа съвсем скоро, но сега да ви демонстрирам как се прави прословутата торта:

Необходими продукти ( φ = 24 см):

2 пак. шоколадови бисквити Закуска

800 г заквасена сметана

100 г орехи ( може и бадеми, лешници)

3 с.л кафява захар

4 бр. ябълки

канела на вкус

шоколадов ганаш за украса

Започваме като начукваме ядки, по на едро е моят съвет. Хубаво е да се усещат.

Измиваме, обелваме, почистваме от семките и рендосваме ябълките, добре е на по-едро ренде, но гледайте да са на късата част на ябълката, за да не ви се получат някакви дълги люспи.

(Не обичам дълги шлюпки, както като правят таратора някъде)
Смесваме ги заедно канелата ( аз слагам малко, защото баба хич не я обича), кафявата захар и прибавяме орехите. Някои хора слагат ванилия и други наркотици :) , но според мен бисквитите си имат всичко друго, включително и сладост, затова и захарта е толкова малко.

Разбъркваме сместа и я оставяме да си пусне сока, а ние се залавяме със сглобяването на тортата.

На дъното на форма за торта редим ред бисквити, а отгоре разпределяме част от ябълките. Притискаме и изравняваме добре, за да напоят добре бисквитите.

Отгоре разпределяме с част от крема ( той е само разбърканата с лъжица един-два пъти сметана) , който при желание може да смесите с 2-3 с.л. пудра захар, но както казах, според мен тортата си има сладост достатъчно.

Процедираме така докрай като завършваме с белия крем отгоре.

Аз успях да направя четири бисквитени реда общо.

Прибираме в хладилника да стегне за една вечер, а на следващия ден украсяваме по желание. Моето желание пак е шоколадово, да не повярваш. Направих си ганаш с около 250 мл сметана и два тъмни шоколада. Първо залях тортата с него, докато беше течен, а после изчаках да стегне и украсих шприцовайки тези финтифлюшки.

По средата на произведението ще забележите, че има цвъцка, която е топната в гореспоменатия ганаш мини целувка, която се въргаляше у дома като бодил в уестърн филм.

Тортата е изключително мека и крехка, та може да се загребва с пръсче, но това не пречи да имате чудесни парченца.
Ако и вие като мен се съмнявате, че канела, ябълки и орехи няма да ви се върже много на лятното време, то и вие като мен си я напарете и си избийте тези демони от главата!

Това е безумно вкусно целогодишно!!!!

Няма да си присвоявам рецептата на Тереза, но да знаете, че и Люси Евтимова има доста авторски торти и скоро ще завалят в блога като сахарски дъжд на току-що измита кола.

Аз се опитвам да ви шадя, защото иде лято, но тази година пак ще се състезавам в категория за торти и не мога да се отпускам :)

Почерпете се за мое и ваше здраве, приятели и благодаря още веднъж, че сте част от живота ми и гласувахте! Обичам ви!

Благодаря ви, приятели!

Хубав празник е днес - 24 май и тъй като започнахме седмицата с торта, смятам да я завършим с тарта. Нещо соленко, вкусно, бързичко, така че да ви даде идейка за хапване през почините дни, и то такава, в която може да се развихрите и да изразходвате някои от поостаналите продукти в хладилника. Обожавам такива рецепти, защото когато пазарувам съм като навиждала и взимам от всичко по малко, да има, и после се чудя как да се изконсумира, защото ако у дома не се сложи на масата ( от мен), никой няма да се амбицира да иде да рови в хладилника. Затова пък сами не занаят колко често са яли неща, които уж не ядат, но още са живи и здрави, все не мога да ги уморя :)

Когато жената е македонка, зодията е без значение.

Този вид мислене е характерен за доста македонки, а пък 24-ти май е празникът и на моя град Благоевград, затова реших да си покажем малко характера с днешното ястие. Умно, вкусно и красиво и то като нас ( и скромно, и скромно), малко джаста-праста, но винаги на ниво, а ако искате да е съвсем автентично, сложете и щипка пикантност, че за къде без нея, ако говорим за македонските жени.

Сигурно ще попитате какво му е различното на този тарт от една готова пица и освен, че ще си хвърлите парите за същото, ама че двойно като цена, тук ще може да се насладите на по-скоро нещо като пай, с вкусна, лека плънка от сиренеце, яйчице, сметана, ароматни подправки и сочни чери доматки. Може да нахвърляте и всякакви останали ви зеленчуци, както и парченца шунка, но лично аз понякога имам нужда от нещо без месо, да ми ухае на пролет и лято. Няма как да не стане, ако гарнирате тарта с малко провансалски подправки, а комбинирането му с чашка винце си е направо задължителна.

Днес, в моя град ще се празнува по няколко направления, така че добре, че си го спретнах вчера. Грабвам няколко парчета, бутилката ухайна напитка и хайде с приятелите на пикник. Ако и вас ви грабна тази романтична идилия и искате да я "вкусите"у дома, следвайте рецептата, а тя е много лесна:

Необходими продукти:

За тестото:
250 г брашно
125 г масло
8 с.л. вода
1 ч.л. сол

За плънката:
150 мл готварска сметана
1 бр. яйце
1 ч.л. горчица
кашкавал и сирене на вкус ( ползвах краве и козе сирене)
подправки : сол, черен пипер и подправки микс от Прованс
11-12 бр чери домати

Започваме като си правим тестото. То е вид маслено тесто и няма нужда от втасване. Може да го замесите с разтопено масло и да го изчакате да стегне или като мен да рендосате още твърдото масло, така че да е по-лесно да се замеси. Слагаме сол на вкус и малко водичка, за да може да получим хубаво еластично тесто. Няма да е много меко, но затова пък може да го оставите за малко да почине, да се отпусне.

За още по-мързелив вариант може да ползвате и бутер тесто, но лично аз харесвам този вид "бутер-тесто". Пак си ухае на масълце, а става бързо.

Разточваме тестото с точилката на лист, така че да пасне на формата в която ще печем. Моята форма за тарата е правоъгълна с размери 35 х 12 см, но вие може да я направите кръгла или в тавичка, няма проблем.

Притискаме тестото по формичкат аи изрязваме излишната част. От останалото тесто може да оформите някаква украса по формата, но аз не се занимавах :)

В купа разбиваме яйцето със сметаната и добавяме начупените сирена, кашкавали или каквото там сме решили да употребим. Лично на мен ми допада най-вече с комбинацията на млечни продукти и домати, но ще ви оставя сами да направите плънката.

Слагаме и от целите доматки по трасето, подправяме с ароматни подправки и хайде в предварително затоплената фурна да се запече на 180 градуса за около половин час.

Обожавам уханието на разтопени сирена, а доматките остават сочни и след изпичането. Тестото е соленко, а креместата плънка ще ви накара да искате още и още. Ако искате да видите с каква торта ще ви изкуша в понеделник, не забравяйте да следите моя инстаграм акаунт - https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където ви показвам предстоящи рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра.

А, ако сте още любопитни, може да прочетете и последното ми по-различно интервю тук !

Честит празник, благоевградчани!

Честит празник, на хората които пишат правилно!!!
4estit praznik i na ostanalite!!!

Благодаря ви, приятели!

Свършиха празници, чествания, абитуриенти, награди и май е време вече да отдъхнем. Или поне аз ще искам да го направя. Ще посветя една седмица на моето семейство, а съм сигурна, че после ще имам още много истории за разказване, и надявам се - още повече рецепти за споделяне. Сигурно и на вас ще ви дойде добре една седмица почивка от моите изкушения, все пак лято иде. И точно по този повод искам да завърша стария и да започна новия сезон с една отдавна обещана рецепта, а тя е за сладоледна торта. Може би най-лесната такава торта, която признавам си, не мислих, че ще ме впечатли кой знае колко, освен с факта, че се прави супер бързо и всеки може да я направи.

Мързелът ми беше вече в катастрофални измерения последно време, затова ползвах и готови рула от магазина, но ако сте по-амбициозни от мен, може да си направите домашно руло - рецепти в блога бол, за да ви помогнат в начинанието. Аз обаче наистина исках да направя една от най-лесните и бързи торти, затова и ако трябва да кажа за колко минути се прави, сигурно 10-минути са достатъчни.

Най-важното нещо в случая тук обаче е сладоледа, а за него ми се иска да си поговорим повече. Разбира се, че може да ползвате всякакъв сладолед - купен или домашен, но аз реших да опитам един нов вид сладолед, за който бях научила преди време.

Не веднъж съм ви споделяла, че качеството на сладоледа за мен е нещо, което не приемам с лека ръка и винаги ще търся рецепти и варианти на това студено изкушение, които да се отличават с уникалност на вкуса! Хубавият сладолед за мен трябва да бъде кремообразен и разтеглив, плътен на вкус, и в никакъв случай да не усещам сухото мляко или други там смеси, които "лъхат"от много продукти на пазара. Някои пък са прекалено сладки, така че вместо да ме разхлади, после трябва да изпия галон вода.

Е, не можах да се стърпя да опитам в такъв случай да си приготвя истинско домашно джелато от новите продукти - сладоледи на Вера Италия. Знаете, че италианската кухня е нещо, което няма да спра да тествам под всякаква форма и освен това исках да видя дали този вид "домашен сладолед"ще е по-различен.

Признавам си, малко ме спираше цената, защото имайки предвид този от магазина се съмнявах дали ще си струва, но ооооо, да! Струва си и още как! Сладоледът е без химични консерванти, оцветители и всякакви такива гадорийки, което освен, че го прави чудесен натурален продукт, може да се усети и във вкуса му.

Майка ми се обади да поиска да изпратя торта към нейната работа, ако има налична ( жената се грижи да не предозирам със сладкиши у дома), но съвсем честно й отказах. Казах й"Твърде вкусна е за раздаване, мамче. Трябва да опиташ това джелато и да си го разделим двете!! Сигурна съм, че ако й седнем ще я унищожим за минути!!!"

Е, не й трябваше много убеждаване, веднага след работа цъфна, готова да си вземе такси, за да не й се разтопи тортата докато си я занесе у дома. Отрязах едно, после второ парче, на третото ни хвана малко срам и си го разделихме. И двете бяхме впечатлени от супер наситения шоколадов вкус на сладоледа. Очаквах да е по-скоро на какао или вкус, който съм свикнала да различавам в купечките сладоледи, но този, ооооооооооооооооооооо, този направо ти лепне по зъбите като дъвка от плътност! Не знам как са другите вкусове, но шоколадът определено ни впечатли много. Харесва ми и начина на приготвяне на сладоледа, тъй като определено става доста кремообразен и ще се опитам да го приложа може би и на домашен такъв, за да видя дали ще има същия резултата или съставките тук си казват своето.

Повече за торта ще ви кажа в процеса на приготвяне, защото то се вижда на вид на какво съм наблегнала - шоколад, шоколад и пак шоколад. Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 500 г шоколадово руло

1 литър Италианско джелато с вкус на Шоколад

3-4 с.л. Нутела

шоколадов ганаш за заливката

Според инструкциите сладоледа може да се приготви добре в блендер и след като вече имам такъв в миксера, който си купих от същото магазинче ( вижте го тук), реших, че е време да му направя сефтето. Това беше и и една от главните причини да си купя втори миксер, тъй като този модел комбинира миксер с блендер и месомелачка. В сайта в момента има обаче и машини за сладолед, като все още мисля дали да се харча за такава, но друго си е да имаш качествена машина ( Абе, сигурно и до там ще стигна :)

Да спомена, че докато не решите да си направите сладоледа, може да си го съхранявате на стайна температура, а когато решите, че е дошло заветното време, се замразява крема от кутията на малки порцийки, като за кубчета лед или мъфини, но аз винаги правя каквото си реша и просто го замразих в една голяма, разлята тава. След това си откъсвах парченца от шоколадовата смес, която е много плътна и лепкава.

Слагаме тези парченца в блендера и пускаме да се разбият докато станат на крем. Някои части разбивах леко на ръка, не исках да пребивам сместа, да не се втечни прекалено, но наистина ставаше с текстура на истински сладолед!

Подходяща купа опаковайте със стреч фолио или заплесите, които не са видели, че им е свършило, да го направят с фолио като мен.

Нареждаме около две-трети от рулото, което сме нарязали на филийки с дебелина около сантиметър.

След това изсипваме половината сладолед и изравняваме.

Отгоре слагаме няколко щрихи от Нутелата, като гледайте да не са супер дебели, а на по-тънки нишки, тъй като тя замръзва и става твърда после, но Божке, какъв кеф е да имаш и парченца шоколад в шоколадовия сладолед!!!!!

Слагаме втората половина от сладоледа, изравняваме и покриваме с останалите парченца руло. Завиваме с фолиото и хайде във фризера да стегне!

Аз исках да стегне много добре, за да мога да си позволя повече снимки, преди да тръгне да се разтича, с което може да си обясните и твърдата му текстура.

Не се заблуждавайте обаче, сладоледът е наистина много кремообразен и ако искате да му се насладите в тази форма, на тортата няма да й трябва много време във фризера.

Макар и супер елементарна, не можах да си спестя украсата и към тази торта, защото трябваше да отразява каква шоколадова бомба е всъщност.

Всичко друго на снимките ви е познато - ганаш, шоколадова украса, цветя, бабините часовници и романтичната чинийка за бижута от магазинчето Vanilla. bg.! ( Помните, че и там имате код за намаление, който може да използвате до края на месеца. Повече вижте тук)

Оставям ви сега с тези вкусни кадри и идеи да изкарате седмица, а аз ви обещавам , че скоро ще съм пак на линия с още невероятни предложения! Вие не спирайте да ми пишете с ваши коментари в блога, идеи, предложения, желания, рецепти, а аз ще отговоря при първа възможност!

Благодаря ви, приятели!

Нямаше ме повече от седмица и се надявам да сте си направили ударната доза диета, защото беше тая до тука! Почва се нов сезон, нови рецепти, нова доза изкушения, които дори не сте си и помисляли и може нескромно да звучи, но истината понякога е такава!

Освен два листа списък рецепти от ваши желания, имам в чернови такива от миналата година, които си чакаха прилежно реда, а от моята почивка в Холандия се завърнах с много нови идеи и няколко нови тигана и друга посуда.

Сладоледът ще е на почит това лято и в блога, както и още много торти без печене, плодове, кремове, сладкиши, по-леки и диетични ястия, рецепти от старите тефтери, постно, месно и въобще въртележка от рецепти за всякого по нещо.

Днешната рецепта например, макар и традиционно петъчно да ви представям винаги нещо сладко, е солена, но си има причина. Тази събота има само един процент шанс да вали и ви предлагам да грабвате шапката, чантите, гащите и да ходите на скара-пикник!

Малко гора, малко мръвка, ( или зеленчуци на скара за тревопасните), федербал, не се сърди човече, биричка и да посрещнем лятото вече, нищо че се опитва да ни издави.

Аман от бургери, пици и дюнери, време е за една нашенска мешана скара, но в нов прочит. :)

Като се има предвид, че трябва да помъкваме дървени въглища, прибори, вода и какво ли още не, ми хрумна чудесна идея, да мариновам месото по много по-мързелив начин, вместо да трябва да помъкна целия рафт с подправки от вкъщи.

Да мия чинии на съседното поточе също не ми беше в agenda-та за деня, затова реших да намаля шанса за цапане като затворя цялата скара в един голям, издълбан хляб.

Аз не мога без зеленчук, дори когато правим мръвка, като мои фаворити винаги ще са чушките и лука на скара. Така и така въглищата ще горят дълго, защо да не си пекна и малко гъби и тиквички, а доматите ги оставям пресни - за свежест.

Като се вдигна на планината, после цял ден не ми се слиза и яд ме хваща, че не мога да си позволя да остана там поне два-три дни.

Тези преживяния ме връщат назад в детството, когато леля ми и лелинчо ми от Пловдив водеха цялото ни семейство на платки край язовирите и прекарвахме дните си в игра, плуване, ловене на риба, чистене на риба, готвене на риба, мазане на филии с лютеница, люпене на семки, а вечерите край огъня с китарата на леиелинчо и песните на цялата група.

Помня, че звездите бяха толкова силни, а майка ми сочеше с пруст млечния път, а аз се чудех къде видя мляко горе, като аз нищо не виждам!

Помня също, че единия път бяха взели и мини телевизор, тъй като ние децата настоявахме, но след две седмици така и никой не го включи. Ох, отплеснах се....

Сега ми остават само тези топли и вкусни уикенди, в които мога да преживя този спомен и ухание на жар, мъх, влажна гора и неистово желание да притвориш очи на шарената сянка и да слушаш ромоленото на водата близо до теб. Е, и да похапваш разбира се...нещо като това!

Стига съм ви дърдорила, че е време да си кажа и рецептата. А ето я и нея:

Необходими продукти:

1 бр. цял хляб

Около 1 кг месо по избор ( свински пържоли, пилешко филе, наденички, карначе и т.н)

1/2 ч.ч. Терияки сос Кикоман за барбекю

черен пипер

синапени семенца

сол

Още:

зеленчуци : чушки, тиквички, гъби, кромид, домати

соев сос Кикоман за овкусяване

Реших да овкуся пържолките със терияки соса за барбекю на Кикоман ( с мед), тъй като ще им придаде максимум вкус на марината, без да е необходимо да нося много подправки. Пък и е хубаво да имаш нещо по-така на месото, иначе всичко ще мирише еднакво.

Мариновам месото ( пилешко и/ или свинско) в терияки соса, черен пипер, сол и малко синап. Оставям на страна и си паля огънчето :)

Соевия сос също нося, тъй като са ми по-лесно за пренасяне в багажа, пък и е чудесен за подправянето на зеленчуците - лук, тиквички, а за гъбите е божествен.

Наденичките, които бях взела не съм мариновала, за да няма всичко еднакъв вкус, какао казах по-горе.

Редя всичко на скарата и пека на порции :)

За свинските пържоли слагам още терияки при печенето, тъй като искам да се карамелизират добре.

Станаха просто чудесни :)

Взимаме целия хляб и изразяваме едно капаче по хоризонтал, а след това издълбаваме средата от вътре.

Започвам да редя ред зеленчуци, ред месо - лук, пилешко, чушки, наденичка...

гъбки, а накрая от сочните свински пържолки, като може да добавите още от соса, ако искате ;)

Отгоре завършвам с ред резенчета свежи домати :)

Режем на две, три, четири или колкото решите части,

и се наслаждавате на нашенска вкусна мешана скара с гриловани зеленчуци, в хубав, мек български хляб, наред нашата хубава, българска природа !

Да не повярваш, че за целта е допринесъл този сос, но истината си е истина и не мога да подмина нито този факт, нито това, че въпреки голямото плюскане, пак имах място за десерт - запечен мармелоу на жар. ( сплесках го между две шоколадови бисквити, за още повече damage за талията)

Оставям тези вкусни кадри да ви подканят за малко приключения тези почини дни и се надявам да опитате моето предложение, а после обезателно да коментирате и да оставите отзиви тук.

Усмивки от все сърце, скъпи приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Благодаря ви, приятели!

Тези дни сенната хрема така ме мъчи, че съм като гръмнал бушон в лицето. Очите са подпухнали, сълзят, носа ми е в онова "магическо"състояние, в което е хем запушен, но тече непрестанно, а и не спирам да кихам в такава поредица, че започват да ми се оформят плочки на корема.

Но дори и неспирната алергия не ме отказва от неистовото ми желание да консумирам плодове, което е достигнало до положението, в което и към момента имам изстудяваща се диня в банята, кайсии, нека трини и праскови в хладилника, малко череши на плота и ако не се бъркам няколко банана, портокала и авокадо в купа, чакащи си реда. А, да не забравя и една малка кутийка от вносните боровинки, които слагам сутрин в киселото мляко с чия за закуска.

Така е при мен, започвам деня с чай или топла вода с лимон, лека закуска от йогурт ( да сме по-модерни) с плодове, пия доста вода и си казвам някъде до към следобед, че съм се справила идеално. Хапвам плод от време на време и вечерта завършвам със салата, вино, паста, торта и един лек освежаващ сладолед, ей така да съм сигурна, че съм я втасала съвсем.

От цялото изобилие на плодове, не можах да не се изкуша да ви представя тази торта, една от любимите ми така да се каже.

Не веднъж съм ви споделяла, че макар у дома да са повече шоколадофили, аз съм по по-плодовите и леки изделия ( като виното например) и тази торта, която си спомням, че винаги приковаваше поогледа ми в сладкарниците като дете.

Тя се появи доста по-късно, но представляваше едно плодово "киличме"от глазирани ароматни плодове, а отдолу пухкави, сочни блатове и нежен крем. Не знам дали сладкарници "Неделя"имат патент, но аз лично съм си измислила една моя рецепта, която се надявам да ви хареса.

Хич не ви звуча скромно, затова ще кажа, че моята си ми харесва къде къде повече, пък и като средства ми излиза по-тънко, затова и продуктите си имат своето предимство.

Вярвам, че вие може да я модернизирате допълнително, ако решите, а аз никога не съм била против да си натаманявате рецептите ми. Същото и с избора на плодове, който може да бъде всякакъв, а се постарах да сложа от всеки цвят в палитрата.

Но стига с приказките, защото е едва началото не седмицата и трябва да се фокусираме върху важните неща, а те малко или много са - как да се радваме на живота повече? С тази торта например! Ето и рецептата:

Необходим продукти:

За блата:

5 бр. яйца

5 с.л. брашно

5 с.л. захар

За сиропиране:

компот или захарен сироп*

За крема:

200 г крема сирене

1 пак. крем Оле ванилия

1 пак. Пудинг крем Ванилия

1 пак. желатин

Още:

300 мл сладкарска сметана

( плюс захар по желание)

плодове

филирани бадеми

1 пак. желатин за глазиране на плодовете

Използвайки готовите кремчета, тортата става много по-бърз и лесно ( и икономично), така че е чудесна и за тези от вас, които все още са по-неопитни с правенето на торти или не са спечелили от тотото :)

Започвам с направата на захарния сироп и самия блат, като не веднъж съм споменавала, че правя тортите вечер, за да могат да отлежат поне за през нощта в хладилника и да изкушават колкото може по-малко :)

В касерола слагам две чаени чаши вода и една чаена чаша захар. Слагам на котлона, докато сиропът заври и намалявам температурата, така че да ври още 6-7 минути, а след това дърпам от огъня и оставям да се охлади.

Тъй като тортата е плодова, може да заместите захарния сироп с някой светъл компот по желание и да си спестите и тази стъпка!

Докато сиропът се прави на котлона, приготвям блата, който е обикновен пандишпан.

За целта отделям жълтъци от белтъци и в напълно суха купа разбивам белтъците със захарта на сняг. След това прибавям постепенно един по един от жълтъците, докато се интегрират във въздушната смес добре.

Изключвам миксера и пресявайки постепенно, с бавни и въртеливи движения интегрирам брашното в сместа. Така получената смес прехвърлям в правоъгълна тава ( моята е с размери 38 см на 25 см), покрита с хартия за печене и намаслена леко с олио.

Тупам тавата леко един-два пъти в плота, за да се разпредели равномерно и след това пъхам в във фурната да се пече на 150 градуса ( предварително загярта) за около 30 минути.

Готовия блат оставям да се охлади първо на леко отворена вратичка във фурната, а едва след това изваждам от формата и разрязвам на две по хоризонтал.

Аз винаги го правя с дълъг нож, като маркирам първо средата на блата почти от всяка страна, а след това прокарвам ножа по тези маркировки, сложила ръка отгоре, за да мога да усещам дали преминава равномерно.

Докато сиропът се охлажда, а блатът се пече, пак се прехвърлям на котлона, където започвам крема. Истината е, че тази рецепта не е сложна, защото може да направите почти всичко, за едно и също време, тъй като задачите се припокриват, но ползват различни уреди.

На свободния котлон слагам да се приготви пудинг крема валилия спрямо описанието на опаковката, а през това време накисвам желатина в студена вода, както също е описано на него.

Щом пудингът е станал вече на крем, дърпам от огъня и прибавям набъбналия желатин. Разбърквам докато се разтвори напълно. Оставям да се охлади леко и се захващам с втората част от вкусния крем.

В купата на миксера разбивам крема Оле и добавям малко по малко от кремата сирене. Така ще засиля вкуса на ванилия, а самия крем ще стане още по-плътен и маслен.

Смесвам двата крема ( на ръка), когато имат почти еднаква температура, като слагам от единия към другия малко по малко.

В същата купа на миксера ( няма нужда да я миете от крема Оле), разбивам около 100-150 мл от сметана на сняг, като ако не е подсладена, може да добавите 2-3 с.л. захар.

Сглобяване на тортата: В същата форма слагам едната част от блата и напоява с част от захарния сироп ( или компота).

Шприцовам от сметана малки цвъцки с големината на неопечени еклерчета, които ще бъдат чудесна вкусова бомбичка, когато хапвате тортата после ;)

Отгоре разпределям вече охладения крем, като се старая да не разруша сметановите топченца и завършвам с втората част от блата, която също напоявам.

Така приготвената вкусотия пъхам в хладилника за през нощта, а на следващия ден идва творческата част.

С останалата ни сметана измазвам тортата, която вече съм извадила от формата.

Декорирам рамка със шприца и бита сметна, а вътре в нея поставям микса от плодове, на който съм се спряла.

Самите плодове глазирам с малко разтворен в компот или останал ни захарен сироп желатин, който съм описала също в продуктите. Може да ползвате и украса от тези пастички тук, в които съм сложила повече желатин, но аз исках да останат възможно най-свежи тук.

За целта не забравяйте, ако слагате банани, да капнете няколко капки лимонов сок върху тях, за да не потъмняват, като престоят :)

Режем тортата на правоъгълници и хапваме с такава охота, че забравяме за всички грижи. Обичам да правя торти, а още повече обичам да си правя собствени торти! Не мисля за калории и за ядове когато творя, защото знам, че най-важната част от здравето на хората е това да сме щастливи и да не оставяме стресът да ни завладее!

Всяка хапка е едно пухкаво облаче от наслада, а няма нищо по-хубаво от една креместа и добре изстудена, сочна торта с плодове за топлите дни.
Опитайте я и вие!!!

Спорна седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Ех, петък! Толкова хубава дума, толкова прекрасен ден! Дойде ли петък вече почваме да се размечтаваме за уикенда, а с наближаващото лято все някъде нещо се случва. В моя дом се случва предимно преяждане, но по-добре преяждане, отколкото препиване.

След като се върнах от гостуването при сестра ми в Холандия, където ви бях обещала много нови рецепти, вдъхновени от местата, които посетих и една по една ще започвам да ви ги споделям, защото аз обещая ли нещо го правя и това е само една от прекрасните черти на скромната ми личност! :)

Днес ви представям една любима рецепта за мини холандски палачинки, които може да си купите почти навсякъде в Холандия. Защо такива високи гигантуни като холандците хапват мини храна, за да изглеждат още по-грамадни представа нямам, но определено палачинките са твърде симпатични и ухаят твърде апетитно, за да ги подминеш където и да ги приготвят.

Само поръсени с пудра захар или пък поднесени с Нутела, топлите пухкави възглавнички ще ви накарат да бучкате по две-три наведнъж и да ги поднасяте към устата си, с риск да се олигавите!!!

( Преглъщам, преглъщам даже докато пиша)

Много често се обръщам към моя малък племенник Ноа като "палачинка", не само защото е любимата му храна, а защото целия ми напомня на една такава вкусна хапка, която не мога да спра да поднасям към устата си.

С нежните му бузки и ухание на сладост не мога да не направя тази асоциация с най-любимото си същество. Заедно с него приготвихме не едно и две ястия докато бях там, от торти до домашен сладолед, мекички, палачинки и какво ли още не, а той бе неотлъчно до леля да подава продукти и да подслажда манджите с вкусните си пръсти.

Моята "палачинка"е най-голямото ми вдъхновение и доказателството е днешната рецепта. А ето я и нея:

Необходими продукти:

1 1/3 ч.ч. брашно София мел класик ( около 200 г)

1 1/2 ч.ч. топло прясно мляко

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. захар

1 бр. яйце

щипка сол

масло за тигана

ч.ч. = 200 мл

Започваме като в купа смесваме всички продукти ( без мазнината) и разбъркваме добре.

Оставяме сместа да почине малко, за около 10-15 минути , за да може да се активира маята и я прехвърляме в шише като за сос ( кетчуп например). Така е по-лесно да оформяме палачинките в тигана.

За традиционните холандски палачинки се ползва специален тиган, който след толкова години ( и след толкова купени палачинки) най-сетне си взех, но вие може да ги направите и на обикновен тиган.

С помощта на тази бутилка ще е лесно да ги дозирате като големина на френски макарон например, но обезателно го правете на разстояние една от друга.

Който и тиган да използвате е добре да бъде добре намаслен, а температурата не твърде висока.

Стават буквално за броени минути, като след като се запекат от едната страна, ги обръщаме от другата. В моя тиган най-лесно става с помощта на дървена клечка.

Още топли ги поднасяме поръсени с пудра захар, мед или течен шоколад.

Уж палачинки, уж бухтички, уж златни като жълтици, но пърхави като гъбки, заслужава си да поднесете тази вкусотия и у дома.

Красотата на Холандия е огромна и много извън зелените й площи и летящите холандци :)

Там хората знаят как да похапват вкусно, и дори не толкова здравословно, но все пак са изключително здрави и енергични, защото най-полезното нещо за човек е радостта от живота!

Усетете тази философия и у дома, като си спретнете тази вкусна закуска още утре!

Аз ви оставям с тези вкусни кадри ( и хапки) и ви пожелавам много усмихнат и слънчев уикенд!

Благодаря ви, приятели!

Такава почивка отдавна не му бях правила, признавам си. Не, не говоря за разходки сред природата или някаква продуктивна съботно-неделна дейност, а точно обратното. Почти два дни не изпълзях от леглото, където упражнявах най-различни пози като "Препичаща се морска крава", протягайки крака към отворения прозорец, за да ме хване малко слънцето, поза "Наваксващия с филми", като изгледах поне десетина такива, като за два дена не е кой знае какво, и разбира се "Подремващия с възглавници"и "Примъкващия храна", които са най-често упражняваните за този уикенд.

Ако търсите нещо по-пикантно от това, откажете се сега, защото като казвам, че имах нужда от почивка, говоря сериозно. Не само, че тази седмица се разсипах от готвене (този списък дето сте ми го дали с рецепти за изпълнение е наполовина готов, считайте за какво говоря), но и правих сладко на село, заедно с бабетката, както традицията повелява.

Успях да уредя част от отлаганите от мен служебни ангажименти, та ми остана само наваксването с приятели ( Марте, ако четеш това, скоро ще ти пиша, обещавам).

Тъй като се подготвях за задушницата в събота, бях решила, че в петък ще си легна с кокошките, но подмолната ми дружина ме излъга да посетя концерта на нашенските изпълнители, който се проведе в Благоевград.

Аз не съм от най-големите привърженици на бг музиката, но като ми казаха, че братя Аргирови ще идват, нямаше как да пропусна шанса да ме питат тридесет пъти "Как си ти", и то от господа с такава емблематична прическа.

И така, след като предадох рапорт какви (не) съм ги вършила тези дни, мога да ви кажа, че започвам толкова енергично тази седмица, че не мога да се позная. Понякога на човек наистина му трябва само едно - да се наспи и да презареди. Сега се завръщам с гръм и трясък като изсипалата се през уикенда буря и ви представям моята последна гордост от кулинарния тефтер - култовете тиквички бюрек на Люси. Знаете, че съм се изкефила не нещо тотално като му зашия името си към заглавието. Освен, че рецептата е толкова вкусна, че само чакам бабината реколта да си направя поне две торби заготовки за фризера, които да си правя за вечеря, но ви говори, че е и практична и бърза.

Любовта ми към тиквичките нараства пропорционално през годините и не спирам да измислям нови и различни варианти за консумирането им. Аз самата знам, че не съм открила топлата "тиквичка"с рецептата за бюрек с тях, но баш този вариант не знам дали го има, защото ми хрумна в движение.

Амбицираха ме приятелите от Kikkoman, които ми подадоха ново предизвикателство да създам храна поднесена под формата на известния им дозатор за соев сос. Ако и вие искате да го направите имате шанс да спечелите мулиткукър, но ако искате да участвате в още по-простичка игра, погледнете моята, която стартирах тук.

Не ви трябва нищо повече от това да отговорите на един въпрос, а после на случаен принцип ще изтегля ТРИМА печеливши, така че всеки от вас има шанс да спечели без да си мръдне пръста ( освен да напише отговора де, то пък съвсем мързеливата не можИ)

Аз ще се радвам да се включите, а за да ви подкокоросам по-лесно преминавам към рецептата за това безумие, което ще се яде у дома цяло лято. Ето я и нея:

Необходими продукти:

2 бр. тиквички ( среден размер)

150 г краве сирене

100 г крема сирене

50 г кашкавал

1/2 морков

1 стрък пресен чесън

1 бр зелена / червена чушка

2-3 с.л. соев сос Кикоман

2 бр. яйца

брашно

олио

сол

Започваме като измиваме и подсушаваме тиквичките. Разрязваме ги по дължина на средно тънки ленти, не е нужно вестник да четеш през тях :)

Комбинираме ги две по две, за да сме сигурни, че за всяко си има "другарче".

След това ги поръсваме добре със соевия сос ( ако обичате по-солено може да сложите и сол), и нарязаната на ситно глава от пресния чесън ( само бялата част). Оставяме ги за няколко минути така, докато загряваме грил тигана.

Гриловаме тиквичките от всяка страна в намасления с олио тиган, докато поомекнат, но не е нужно да са съвсем готови, добре да останат леко хрупкави.

Стават много бързо и ги изваждаме в чиния. Докато се охлаждат, приготвяме плънката.

В подходяща чиния разбъркваме добре сирената, кашкавала и рендосания на ситно морков. Прибавяме и нарязаните на дребно чушка/ и. За още повече вкус прибавяме и зелената част от чесъна.

Разбъркваме добре докато получи еднородна паста.

Разпределяме по около една пълна лъжица от пастата между всеки две ленти от тиквичките, които към този момент е добре да са напълно изстинали. Пристискаме ги, така че да залепнат добре.

Така оформите тиквички редим на поднос и прибираме във фризера да се замразят, докато станат напълно твърди.

След това загряваме дълбок съд с олио, а в отделна чиния разбиваме яйцата с вилиця.

Замразените тиквички овалваме за кратко в малко брашно, а след това в яйца и пускаме да се пържат в сгорещената мазнина.

Пържим до желания за нас загар, а след това изваждаме в чиния.

Поднасяме с още малко поръска от соев сос, накълцан чесън и ако обичате - ситно нарязана люта чушка.

Не знам дали мога правилно да ви опиша какво означава блаженство до такава степен, че си сигурен, че няма да ти се яде нищо друго скоро време осен тези тиквички. Не ми ли вярвате, ами опитайте и вие и не забравяйте да се включите в играта тук!

Усмихната и успешна седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Защото се шетам много по Холандия сега ще трябва да наваксвам с рецептите за месеца! :) Днес например у дома ще се прави един чудесен домашен, шоколадов сладолед, който приготвяхме с моя племенник, а в хладилника се охлаждат точно три десерта. Не се чудете кой ще ги изяде, това най-бързо се намира ;)

Денят е дълъг, предимно слънчев, като изключим кратките тропически дъждове и определено вече имаме време и за работа, и за почивка, пък и за малко експериментиране в кухнята. Казвам малко, защото през седмицата е добре да готвим по-бързички неща и точно такива десерти ще ви предложа и аз. Един от тях е днешният, който приготвих специално за приятелите си от София мел и техния сайт, където може да да намерите още мои ( непубликувани в блога) рецепти.

Тъй като знам, че сега е моментът за сладкишите без печене, ви предлагам тази изключително вкусна и точно толкова лесна тортичка с крем от грис, кокос и бисквитки. Аз самата никога не съм гледала на гриса на нещо повече от каша, която ми пробутваха за десерт в детската, и така й не му минаваше номера, но с течение на времето се радвам, че мнението ми се промени. Грисът си има своето очарование и смятам, че по-скоро бихте впечатлили някой с нещо такова, отколкото типичните торти, защото ще го хване яд как сам не се се сетил да си го приготви по-рано.

Наистина изключително разхлаждаща тортичка, която няма да ви отнеме повече от двадесет минути за приготвяне. Защо да губя повече време тогава в приказки, като мога да ви кажа какво ще ви трябва?! :

Необходими продукти:

1 ч.ч. грис София мел

1 литър прясно мляко

1 ч.ч. захар

110 г кокосови стърготини

около 250 г какаови бисквити

1 ч.ч. = 200 мл

Пълната рецепта може да погледнете в сайта на София мел тук!

Когато е готов, отлепваме леко страните му с помощта на остро ножче и и обръщаме върху чиния или поднос. Заливаме с шоколадов ганаш. Чудесен изстуден десерт без печене за горещите летни дни.

Надявам се съм ви заинтригувала, а пък ако искате да направите деня си още по-вълнуващ, не забравяйте, че до петък може да се включите и в моята игра тук, в която трима от вас ще спечелят награди само заради един коментар !

Успешна седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Лято е! Официално! Толкова заредена се събудих тази сутрин в шест, без никакви аларми и чудесии!!! Слънцето навън вече печеше, а аз имам чувството, че мога веднага да се захвана с готвене, писане, чистене, работа и какво ли още не.

Първата ми задача бе обаче да дам последната си торта на един познат по път за работа, тъй като както знаете аз ги раздавам тези неща. Затова и имотите покрай моя дом поскъпнаха, а гледам има и случайни минувачи, които разпитват как да се уредят с "прИмоцията"

Стига да имам - ще давам, нищо няма да занеса на онзи свят, пък и защо да мисля за него, като този си е pretty cool! Да, винаги ще има и тежки моменти, но затова трябва да ценим тези дни, в които всичко ни е що-годе добре.

Днес за първи път се събудих с неустоимо желание да изживея мига, нищо не ме боли, пъпката на брадичката ми, която беше толкова голяма, че ЕСГРАОН щяха да й издадат собствено ЕГН вече поотминава, а и днес в града ще се проведе и ежегодният фестивал Франкофоли, където ще свират прекрасни изпълнители. Абе, направо ще се пръсна от вълнение!

Толкова много, че като слизах по стълбите да занеса тортата, се сетих за един мой съсед, алкохолен ентусиаст ( или иначе казано пияница), който сабахлем като се прибираше от запой ( още по-тъмно) викаше под терасите на всички в сградата "Спите ли беее? Ай, стига сте спали, глей'те какво е хубаво навънка, слизайте долу да се веселиме".

И аз така днес, само дето си викам на ум, како е хубаво времето и как ми се иска всеки ден да е лято. Да е светло до девет и музика да звучи непрекъснато около нас. ( Като казвам музиката, знаете аз какво считам за музика , нали? Да ги нямаме такива "тупур, тупор, тя")

И така, енергична, засмяната, изкъпана, вече на полутон литър вода, седнах да пиша аз една обещана рецепта за ягодов мус. Една читателка ми спомена, че търси рецептата за ягодов крем от едно време, който образувал вкусна коричка отгоре. Сетих се за тази рецепта за ягодова самбука, която се прави само от белтъци, така че е възможно да е това. Плюс това, преди години не се правеха сложни рецепти с маскарпоне и какво ли не, а белтъците също се ползваха доста често, за разлика от сега. Затова и смятам, че тази рецепта, ако не е същата е много близко до тази, която търси дамата, а пък съм сигурна, че и останалите ще се впечатлите не само от това колко е лесна, но и вкусна. Хайде да ви я покажа! :)

Необходим продукти:

Около 200 г ягоди

50 г захар

2 бр. белтък

1/2 пак. желатин

Аз имах от сладките ягоди на баба, така че не беше нужно много захар, но ви предлагам да си нагласите захарта спрямо сладостта на плодовете.

Накисваме половин пакетче желатин в малко вода да набъбне, като моето беше от 7 г, но има и от 10 г, които желират същото количество, така че грамажът няма значение, а какво количество течност желира. На нас ни е необходимо толкова, че да желира около 250 мл течност горе-долу.

Пасираме ягодите с половината захар, докато станат на хубав нектар.

Загряваме леко ягодите на микровълновата, както и желатина, така че да се поразтопи и ги смесваме заедно, за да може желатина да се разтвори в ягодите напълно. Важно е жълатинът да не завира, затова пускайте на интервали от по няколко секунди и разбърквайте за да сте сигурни, че няма да направите белЪтЪ. Ако се притеснявате, направете го на водна баня, но аз нямам време за тези работи.

През това време в миксера разбиваме белтъците с другата част от захарта на твърд сняг.

Накрая смесваме ягодите с желатина и белтъците и разбъркваме добре,

но бавно, за да не ни спаднат въздушните белтъци.

След това разпределяме муса в чашки и украсяваме с още ягоди и лист мента - по желание. Пъхаме в хладилника да стегне, като не му трябва чак толкова много време - около час. :)

Да, може да обогатите крема със сметана или маскарпоне, а защо не и с парченца шоколад, но исках да ви демонстрирам тази базова рецепта върху която може да експериментирате колкото душа ви иска.

От тази доза излязоха пет муса и не остана нито един до края на деня. Вие му правете сметката каква доза ще си направите!

И още нещо - сигурна съм, че рецептата ще бъде вкусна с други плодове, затова дори и да нямате ягоди под ръка - хващайте каквото имате в хладилника - череши, праскови, тиквички. луканка и нека уикенда започне сега!

Усмихнати почивни дни, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Нова седмица, ново двайсе! Очертават се интересни седем дни, в които не само ще ви споделя кои са печелившите от предизвикателството на Кикоман, не само трябва да се подготвя за участието си за фестивала в Пловдив, не само ще се вихря в кухнята, за да изпълня още от обещаните рецепти, но и ще направя всичко това в тотално мълчание като тибетски монах.

Защо, може би ще се запитат някои от вас и веднага ви казвам - освен вкусни рецепти, успях да си сътворя и остър ларингит, който започна с лека пресипналост на гласа, която напомняше на разболялата се Фийби от сериала "Приятели"до сегашното ми отстояние на "пълна липса"на глас.

Да знаете колко ми е неудобно да наблюдавам звънящия телефон с ангажименти и да не мога да отговоря, защото насреща мога да предложа само някакви ултразвукови вопли на син кит.

Както и да е, стига да се оправя за Пловдив, няма да мрънкам ( не, че има как ) :) Дотогава ще се отдам на задачата да направя колкото може повече от вашите желания за публикации, като една от тях бе за повече постове от рода - направи си сам, домашни трикове и по-специално, ако е възможно - безвредни хранителни боички. Възможно е разбира се и ще ви покажа колко лесно става това.

В нета може да намерите много вариации на боичките, като индийците често използват изсушено червено цвекло, което след това претриват на прах, за да получат суха червена боя, която може да се разтваря във вода. Процесът е по-дълъг, затова аз се спрях на тазирецепта за бързи боички, които може да направите с подръчни материали.

Количествата на продуктите са примерни, като аз направих всичко на око. Другата промяна, която направих бе, че вместо вода, използвах за разреждане на боите домашен захарен сироп. Така и така ще ги използвам за сладкиши, пък и реших, че захарта може да тушира малко вкусът на цвекло или спанак, а освен това да предаде на боичките и по-гъста текстура ( в зависимост колко гъст сироп сте си направили). Но ето и как става всичко:

Необходим продукти:

Около 1 ч.ч вода / захарен сироп

1/2 средна глава червено цвекло

1 ч.ч. замразен спанак

1 ч.л. куркума

За боичките използвах тези продукти, като във видеото предложиха и използването на боровинки за лилава боя. Лично на мен не ми хареса как се получи цвета, нито консистенцията и затова не я предлагам, но вие може да опитате.

Най-бързо и лесно се прави жълтата боя с куркума. Просто разтворете половин или една цяла чаена лъжичка от подправката във вода или захарен сироп. Куркумата няма толкаво доминиращ вкус, но пък има наситен цвят и може да подсили всякакви кремове на яйчена основа например, или да оцветите различни теста.

Смесете добре и прехвърлете в бурканче.

За червената боя използваме цвекло, като го попарваме за кратко с топла вода и варим пет минути . Не го варим прекалено, защото потъмнява доста, а искаме да има наситен червен цвят. След това пасираме с пасатора и претриваме през голяма цедка, така че да падане само гъстия сок. За по-лесното смилане на цвеклото може да добавите малко от червената вода от варенето или захарен сироп.

Отново получения наситен сок прехвърляме в бурканчето и готово.

На същия принцип приготвяме и зелената боя, като пасираме вече размразения спанак с малко вода или захарен сироп и претриваме през цедката. Вие ще изберете дали искате да бъде по-гъста боята, като добавите повече от спаначените частици или само от сока.

Така консервираните боички могат да изкарат до шест седмици в хладилника.

Бих искала да спомена, че този вид боички са чудесни за по-нежно боядисване на десерти като сладки "Прасковки"или пък просто леки нюанси на глазура, но определено не мисля, че може да постигнете супер наситен цвят като за торта "Червено кадифе "например, освен ако не използвате самото пюре от цвеклото.

Това обаче ще повлияе значително на вкуса, затова ви предлагам този вид боички за случаите, когато искате да засилите някой цвят или пък просто да предадете нюанс на сладкишите си.

Надявам се публикацията да ви е била полезна, а аз се отправям към кухнята, където съм ви подготвила още чудесни изненади, една от която ще ви покажа още утре.

Усмихната седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Не е Никулден, но смятам да избия рибата с днешната рецепта. Отдаван й се канех, но така и не намирах подходяща паста за целта. Да, знам, че най-често тази солена торта може да я видите приготвена с паста ригатони, но според мен е, защото по-лесно се намира в магазините, но мъката да набуташ сос в нея е направо нечовешка, колкото и лесно да се опитат да ви убедят че е.
Аз съм практичен човек и знам, че не всяко ефектно ястие трябва да ни коства побеляване на косите, а по-скоро трябва да си набавим правилния продукт.

Ето защо си взех тази по-едра паста - пакери, от любимото си магазинче за истински италиански продукти Вера Италия.Там ме чакат като топъл хляб веднъж на два-три месеца, от където си набавям продуктите за следващите.

Този път остен пастата, се заредих с любимия си зехтин - какво е хубаво италианско ястие без зехтин. Пак си набавих брашна и един нов шоколадов крем, който нямам търпение да опитам, но стига съм дрънкала не по същество, а да говорим за тази наслада за окото, която седи пред вас.

Едва ли има човек, който има добър вкус за храна и да не се задави лекинко при тази гледка.
Пакерито е идеална форма за този вид солена торта, като прави пълненето с ароматния сос направо детска игра. Всеки може да ти направи спагети - бъди кулинар и направи торта от паста!
Всичко ще ви кажа, нищо за себе си няма да оставя, а даже ще дам жокер и за още един-два продукта, с които може да съкратите готвенето.

Аз предлагам да преминем направо към рецептата, че само като гледам снимките и си давам сметка, че е останало само едно парче от тази вкусотия и да си я хапна за обяд, преди някой да ме изпревари. Ето и какво ви трябва:

Необходими продукти:

1 пак. ( 500 г) паста пакери ( виж тук)

800 мл доматен сос/ пюре

500 г кайма

2-3 скилидки чесън

2 с.л. брашно

1 с.л. масло

500 мл прясно мляко

300 г кашкавал

зехтин BioLevante ( виж тук)

подправки: босилек, риган, черен пипер, сол, чеснов пипер или готов италиански микс от тук

Започваме като подготвяме пастата. По принцип в рецептата ригатоните се сваряват предварително, което ги прави още по-трудни и за пълнене и редене, но както е казано"Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл", аз ще и покажа още по-бърз и лесен начин. Първо си нареждаме пастата в подходящ съд - за мен това беше формичка за торта с диаметър около 20 см.

След това поставяме така наредената паста, заедно със съда в по-дълбоко тенджера и запълваме с вряла вода. Захлупваме капака и оставяме така да "се свари"пастата - таман наредени и готова за пълнене.

През това време в подходящ тиган загряваме малко от зехтина

и запържваме каймата, като се стремим да я раздробим добре.

Аз винаги готвя като съм загряла максимално тигана, а веднага след като сложа храната намалявам на половина силата на котлона, за да се готви бавничко. След като водата от каймата се изпари, прибавяме накълцания на ситно чесън

и подправките. Тях слагам на око, като не мога да отрека, че съм голям любител на подправките и обичам всяко ястие от конкретната кухня да си има специфичното ухание.

Накрая прибавяме и доматите, като аз сложих консерва млени домати и още около 500 - 600 мл домашен доматен сос, така че се получи средно гъст сос. Разбира се, трябва да го оставим да поври известно време, така че водата от доматите да изври, сосът да се сгъсти и да потъмнее. Подправете със сол!

( За забързаните домакини има и готов сос с месо, който може да ползвате като този тук)

След като сосът е готов, отцеждаме водата от пастата и я запълваме с него. Добавяме съвсем малко водичка, около 1/3 ч..ч чаша и то само ако сосът ни е достатъчно гъст. Следва да напарим втория сос за заливката - бешамела.

( Бележка: Ако формата ви е с махащи стени, хубаво е да я уплътнете с фолио и тиксо, както направих аз, за да няма изтичане на сосовете през нея и да стане мазало във фурната)

Бешамела приготвяме след това, защото мързеливецът отсреща ви ползваше един и същ тиган, за да не мие много :) Вие може да си направите сосовете успоредно. Аз забърсах с кухненска хартия още топлия тиган и сложих в него да загрее маслото и една-две супени лъжички от зехтина.

Когато тръгне да се сгорещява мазнината, прибавяме брашното и запържваме, докато получим ароматна каша. Изсипваме след това прясното мляко и бъркаме докато поличим хубав бял сос. Може да го подправите с типичните за бешамела подправки като горчица и индийско орехче, но тъй като в рецептата вече имаме италиански подправки пропуснах и го обогатих само със 150 г от рендосания на ситно кашкавал.

Разбъркваме го добре в топлия сос, а той се разтваря в него и става гъст и плътен.

Разпределяме върху макароните отново и пъхаме ястието да се пече на 180 градуса ( с обдухване) във фурната за около 30-40 минути.

След като бешамелът тръгне да се запича по повърхността и да образува ароматна, златна коричка, изваждаме тортата и рендосваме останалата част от кашкавала.

Връщаме във фурната да се дозапече за още 5-10 минути.

Колкото и да ви изкушава ароматът ( напълно ви разбирам), опитайте се да изчакате ястието да поизстине, преди да махнете от съда. Така ще запази формата си след като махнете стените. Ястието изстива бавно в средата, макар по стените си вече да се охладило, което ни гарантира чудесни парченца и изкусително сочна сърцевина.

Ако тази торта ви е впечатлила, както направи с всички, които я опитаха, погледнете актуалните предложения във Вера Италия тук, където получавате подарък с всяка поръчка. Аз ви оставям с пожелание за прекрасен ден и ви казвам : Pasta la vista, baby!

Благодаря ви, приятели!

Петък, сладък петък!

Да се върна към традицията да ви го подслаждам абсолютно преднамерено, точно преди почивните дни, за да не можа да мислите за нищо друго, докато не си спретнете този десерт. Не бойте се - този не е нито сложен, нито пък кой знае колко калоричен, а за сметка на това носи уханието и вкусът на лято.

Отдавна ми се въртеше в главата тортичка, която да прилича на диня, може би защото едва ли има по-летен плод за мен от нея. Толкова е пъстра, свежа и само човек, който не е сядал да яде диня не знае какво означава "да се напраскаш с плод". Има някаква космическа връзка между този плод и неконтролируемото поднасяне на вилица към устатата докато не усетиш, че кръглата й форма не се пренася в коремчето ти.

Обикновено хората се делят на такива, които обичат повече пъпеш или повече диня, а аз спадам към категорията на тези, които ядат торта и с двете. Е, днес на прицел ще е червения плод, като както той, така и този десерт е най-вкусен да се консумира изстуден. Разбира се не съм първата, която осъществява тази визия, но определено мога да кажа, че рецептата си измислих в движение и реших да заложа на всичко, което счетох, че ще си подхожда, ще бъде леко и свежо и няма да ви се налага да се охарчвате прекалено.

Не бях правила торта с кисело мляко от тази торта тук,затова беше време за нова такава. Надявам се идеята да ви допадне и да й се насладите, както всички ние у дома. Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блата:

1 1/4 ч.ч. брашно София мел Бяло

3/4 ч.ч. пюре спанак

1/2 ч.ч. олио

1/4 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. захар

2 бр. яйца

1 ч.л. ванилия

1 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сода

щипка сол

За крема:

400 г кисело мляко

400 г заквасена сметана

1/2 ч.ч. пудра захар

100 мл светъл компот

1 пак. желатин

За глазурата:

240 г пюре диня

200 г пюре ягоди

1/2 пак. желатин

шепа боровинки

Започваме с блата. За целта в купа смесваме всички сухи съставки, без захарта и содата.

Содата прибавяме към киселото мляко в чашата и оставяме да шупне, а захарта разбиваме с яйцата на крем.

Към яйчената смес, започваме да прибавяме от мокрите съставки, като аз ползвах пюре от замразен спанак, за да получа този хубав зелен цвят. Постепенно прибавяме и сухите съставки към сместа.

Изсипваме я в предварително намазана с олио и застлана с хартия за печене на дъното тавичка с размери 24 см и я пъхаме да се пече на 170 градуса за около половин час.

Проверете блата с тест за "суха клечка"и щом се е изпекъл оставете да се охлади постепенно, а едва след това извадете от формата.

След като блатът е изстинал, го поставяме във форма за торта с махащи се стени и напояваме с компот ( по желание). Аз използвам някой с не толкова доминираш цвят и вкус - като светъл компот от дюли, праскови, кайсии, а може и обикновен захарен сироп.

Захващаме се с крема, като оставяме желатина да се накисне с малко студена вода, както е описано на опаковката. През това време с миксера или на ръка разбиваме киселото мляко, заквасената сметана и пудрата захар. Захарта може да е на вкус и ако искате да е по-диетична и лека тортата, може да овкусите сместа със стевия, мед или друго по желание. Може да я опитвате и да прецените, като аз лично не я правя много сладка, за да контрастира с блата и глазурата от плодове.

Към набъбналия желатин прибавяме затопления до горещо компот и разбъркваме докато се разтвори напълно. След това, разбивайки крема, на бавна струйка прибавяме желатиновия сироп, така че да се интегрира добре в сместа. Постарайте се продуктите за крема да са по-скоро на стайна температура, а не от хладилника, за да не стегнат веднага желатина и да ви стане на конци.

Изсипете крема върху зеления блат и приберете в хладилника за около час, за да стегне.

След като този пласт се желира , се захващаме с глазурата. По същия начин накисваме във вода този път половин пакетче желатин ( може да ползвате и цяло, но а исках да е по-мека глазурата, а не толкова като желе).

Пюрираме с пасатор динята, като аз обичам по-свежата част от динята, тази към кората. Тя е по-светла като цвят затова прибавих и малко пюре от тъмните ягоди на баба, за да постигна този хубав черен цвят. Загрях леко пюрето от ягоди на микровълновата, колкото да мога да разтворя желатина в него и прибавих и пюрето от динята. Изсипах цялата смес върху белия крем, като има един трик, който е добре да знаете, когато наслагвате пластове с желатин.

Тъй като втория пласт обикновено е по-топъл ( заради току-що разтворения желатин), ако го изсипете веднага върху крема може да образува вдлъбнатина. Затова е добре да го изсипвате първо върху обърната лъжичка, така че глазурата да не пада директно върху крема и да образува дупка. Гледайте да го правите възможно най-близко до крема.

След като сложите глазурата, разпоредете отгоре няколко боровинки, който ще играят ролята на "семките на динята".

Върнете тортата в хладилника за още няколко часа, докато и горния пласт стегне. Ако искате да стане по-бързо използвайте цялото пакетче желатин и за глазурата.

Тортичката е изключително лека, сочна, свежа и определено нещо, което се отличава от всичко, което сте опитвали досега. Лято в чинийка!

Опитайте и вие!

Благодаря ви, приятели!

Върнах се от гостуването си в прекрасния и любим за мен Пловдив и вече втори ден не мога да се наканя да захвана работа като хората. Това да си направиш два дни почивка насред лятото си е половин дявол. Все едно да вкусиш свободата и пак да се затвориш в "килията"на ежедневието и "агонията"по очакването на морето.

Хич и не искам да звуча песимистично, особено след това незабравимо преживяване в претоплия Пловдив, но както съм ви споменавала не веднъж, аз всяко лято съм прекарвала там като малка ( на гости на леля ми), затова и ми е като втори дом - свикнала съм и с жегата, и с комарите и с думи като "тилифон".

Използвам възможността да благодаря на всички читатели-последователи, които дойдоха да ме гледат, да се запознаем, да се снимаме и ако искате да видите няколко снимки от събитието, в което взех устие може да направите ЦЪК туки да разгледате галерията в страничката ми във фейсбук.

Сега обаче, трябва да си продължа с обещаните рецепти, а те не са една и две и макар лятото да е сезон за диети, аз не отговарям за тях, а за доброто настроение и хубавата храна. Днес ще наблегна по-скоро на първото, защото няма как да не ви удари по-хубаво настроение, пък било то и по време на работната седмица, ако си спретнете един страхотен, разхлаждащ домашен ментов ликьор.

За никого не е тайна, че обичам вкуса на ментата, помните моя безумно вкусен ментов сладолед "Страчатела"от тук, а скоро ще ви предложа и друг десерт, който да ви завърти главата на същата тема.

От село винаги се връщам с една торба мента, която консумирам по всякакви начини. Единственото по-хубаво нещо от студен ментов чай, с лимон и джинджифил в хладилника, след като се прибереш от работа е само една добре изстудена бутилка от днешния ликьор. Затова и няма да ви убеждавам много, наливам по чаша и ви споделям рецептата, която адаптирах от тук. Ето я и нея:

Необходими продукти:

2 ч.ч. вода

2 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. ракия/ водка

няколко стръкчета свежа мента

зелена боя ( по желание)

Опция: Още 1/2 ч.ч. вода за разреждане на сладостта

Рецептата е толкова лесна, че няма нужда от стъпка по стъпка. Просто сварете захарен сироп от посеченото количество вода и захар. След като захарта се разтвори напълно, дръпнете от огъня, оставете леко да се охлади и прибавете алкохола и ментата. Разбъркайте няколко пъти и оставате така да преседи няколко минути, докато ментата овкуси сиропа добре. След това прецедете сместа и може да разредите с още вода по желание, така че да получите ликьор с необходимото количество сладост. Аз добавих още, тъй като ми беше твърде сладък, а също така и зелена ядлива боя, за да има характерния за ликьора цвят.

Пресипете в подходящи шишенца и съхранявайте на хладно място или в хладилник за най-добър вкус!

Имам шишенце мента и от миналата година, която все още си е така вкусна и нищо й няма, така че мога да кажа, че този вид "сокче"е много трайно! :)

Опитайте го и вие и не забравяйте да ми пишете с вашите впечатления от рецептата.

п.п. В инстаграм вече съм ви показала следващата рецепта, която също ще ви разхлади!

Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Когато човек обича сладолед колкото мен, рано или късно започва да обмисля закупуването на складови количества, фабрика за сладолед или поне направата му у дома. Обичам лятото по ред причини, като една от тях е, че поне тогава не изненадва голямата ми любов към този десерт и мога спокойно да си го консумирам сутрин, обед и вечер с такова постоянство, все едно ми е предписано от лекар.

Хората, които зимата ми чудят, че все още плюскам от студения крем са същите, които ми се учудват, че ако седна в заведение на вечеря, първо си поръчвам мелбата, а после и основното ястие. Логиката ми е следната : след като се наям с храна, не ми остава място за десерт, затова почвам първо с него и каквото остане в коремчето ще запълня с някоя и друга "боцка"от чинията с основно. Знам, че тези мои мурафети може да изненадват някои от вас, но истината е, че НАИСТИНА МНОГО ОБИЧАМ СЛАДОЛЕД.

Чак е странно, че досега не съм се сдобила с машина за него, но след последното ми гостуване при сестра ми, тя ми зае нейната машинка, за да мога да експериментирам и да създам нови изкушаващи сладоледени творения.

Преди това разбира се, ми показа и любимата й рецепта за вкусен домашен сладолед, който ние с Ноа ( моя бузест племенник) трябваше старателно да изпълним стъпка по стъпка, като дегустирахме с пръстчетата от време на време, за да подсилим качествения контрол на продукта. Такова ядене на сладолед падна после, че може би картинката ви е позната?

Засядате с кутия в скута и малка лъжичка да гребете малко по малко, изгубвайки постепенно контрол над събитията, като виждате първо дъното на кутията в единия край, после изравнявате от другата страна и накрая просто се напъвате да доядете всичко, осъзнавайки, че станалото е станало и по-добре да унищожите всички доказателства.

С тази разлика, че ние даже си купихме и вафлени фунийки, за да продължим да ядем и навън. Всичко това може само да ви говори за това колко точно вкусен сладолед става и честно казано, има едно специфично удоволствие от създаването на този домашен десерт.

Самата аз досега съм се възползвала предимно от друг вид, по-елементарни рецепти, но мога да кажа, че леко се пристрастявам и към самия процес по приготвянето на сладоледа, както и към хапването му.

Винаги ме се е виждало много хамалогия с това бъркане на котлона, яйца, млека и какво ли не, но ако трябва да съм честна, не отнема повече време от това да приготвиш един крем пудинг или домашен яйчен крем. Но ще се убедите в това сами, като ви покажа рецептата стъпка по стъпка, за да видите колко е лесно.

И защото съм лакома, създадох и един чудесен супер шоколадов топинг към сладоледа, който не замръзва и може да го ползвате както към него, така и за други десерти и напитки. Много е траен и една мощна доза от него ще ви стигне за доста време напред, съхранявайки го в хладилника. Ще ви го представя в отделна публикация тези дни, а сега първо сладоледа:

Необходими продукти:
2 ч.ч. сметана
1 ч.ч. прясно мляко
3/4 ч.ч. хубаво тъмно какао
3/4 ч.ч. захар
100 г тъмен шоколад
4 бр. големи жълтъка
1 ч.л. ванилия екстракт

*ч.ч= 200 мл

Приготвяме си всички продукти на масата. В касерола смесваме сметаната и млякото.

В отделен съд разбиваме жълтъците със захарта докато побелеят.

Прибавяме в касеролата и какаото и слагаме на огъня да се загрее и да стане еднородна смес. Работим на ниска до средна степен на котлона. След това прибавяме ванилията и шоколада и разбъркваме докато се разтвори напълно.

Готовата смес изглежда ето така, като започваме да прибавяме черпак по черпак към яйчената,

разбивайки енергично на ръка, за да не се пресекат яйцата. След като сме смесили всичко, прехвърляме пак в касеролата и връщаме на котлона да покъкри на тих огън, като разбъркваме бавно и методично, още 5-7 минути.

Кремът се сгъстява и е готов, когато правейки черта по ръба на лъжицата остава ясна и не се събира или разтича.

Прецеждаме сместа за да отстраним всякакви дребни неравности и прехвърляме в кутия, като оставяме сместа първо да се охлади напълно на стайната температура, а после и за една нощ в хладилника.

След като кремът стегне има ето такава консистенция :

Сложете го за половин час във фризера преди да го прехвърлите в машината за сладолед, която при мен постоянно си седи във фризера, за да е готова да се използва всеки един момент.
Пуснете я да разбива сладоледа, така че да го направи кремообразен и гладък.

Сигурна съм, че някой от вас ще попитат дали могат да направят това и на ръка, без машина и от сега ви казвам, че няма проблем. Просто гледайте да разбърквате сместа по на често. Така и така тази машинка не прави сладоледа наистина твърд, а по-скоро успява да го направи пухкав. Вие може да опитате същата процедура на блендер, с миксер или на ръка.

След като сте го разбили на няколко пъти, ще бъде наистина въздушен и ще може да го замразите отново.

Сладоледът след това е като всеки друг, твърд и идеален за оформянето на перфектни топки, а остане ли малко на стайна температура се отпуска и става наистина супер кремообразен.

Но няма какво да ви убеждавам, просто трябва да го направите и да се убедите сами. Не забравяйте да ми пишете с отзиви след това - аз ще чакам ...с фунийка в ръка! :)

Вкусни почивни дни, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Опитва се да завали от сутринта, но първо, аз не съм на морето за да ме вълнува толкова времето, и второ - все още е достатъчно горещо, че да се чудя какво да си спретна за вечеря, така, че да не се налага да вися много в кухнята.

Няколко дена вече ям само салата и честно казано вече ми се дояде месце, но да е пикантно и да става бързо. Така се сетих за тази супер бърза и вкусна рецепта за пиле Кунг Пао, което може би познавате от близкия ви китайски ресторант. Това е изключително популярна сечуанска рецепта, която съдържа само няколко основни съставки - пиле, фъстъци и люти чушлета. Може да обогатите ястието с повече зеленчуци - тиквички, чушки, броколи или да добавите нудели, но аз се спрях на този вариант.

Знаете, че когато говорим за соев сос, за мен има само Кикоман, както и за всеки уважаващ себе си ресторант ( и домакинство ), и макар да се старая да го прилагам във все повече интересни ястия, понякога просто ми се хапва азиатска кухня и там е нужен повече от това да си измиеш продуктите :) Както някой бе казал за готвенето на уок, ако някоя бактерия успее да оживее при тези температура, то тя си е заслужила правото! :)

Аз сега няма да ви убеждавам да не си миете работитИ, а ще ви подтикна да си приготвите това супер вкусно, пикантно, ароматно, to die for ястие, което е не само идеално за седмична вечеря, но и за през цялата година. Прибавете каквито там зеленчуци са ви останали в хладилника и почнете да подшмъркате от сладката пикантност на ястието, което ще ви накара да се поизпотите и да изпиете доста вода! Все полезни неща за лятото! А ето и колко лесно става:

Необходими продукти:

За месото:

1 пилешко филе ( пеперуда)

2-3 с.л. соев сос Кикоман

2 -3 с.л. бяло вино

2 с.л. царевично нишесте

1/ 2 с.л. бял чеснов пипер

1/ 2 с.л. черен пипер

сол

В купичка:

1-2 с.л. царевично нишесте

1-2 с.л.соев сос Кикоман

1-2 с.л. тъмен оцет

1 с.л. захар ( може и мед)

200 мл пилешки бульон

Още:

1 шепа фъстъци

1-2 стръка зелен лук

люти червени чушлета

2 с.л. наситнен чесън ( 4-5 скилидки)

1 с.л. рендосан корен джинджифил

Започваме като нарязваме местото на кубчета и мариноваме с всички съставки за него описани по-горе. Разбъркваме добре и оставяме да се маринова така за около 10-15 минути в хладилника.

През това врем си подготвяме останалите продукти.

В купичка смесваме изброените съставки, като е добре да ги натаманите на вкус. Може да добавите повече сос, сладост или кисело, спрямо това, което обичате, но съм дала примерни количества, така че да получите приятно умерен сос.

Нарязваме на ситно и чесъна ( аз имах пресен), като за чушките се спрях на сушени. Като цяло ястието се прави по-скоро със сушени чушлета, но ако нямате, може да ползвате и пресни, но е хубаво да са червени.

Рендосваме си и джинджифила, като аз не наблягам много на него, но ако обичате да го усещате повече, може да го нарежете и на лентички.

Загряваме в подходящ тиган мазнина ( олио/ сусамово олио) и запържваме месото. Оставате го да се запържи от едната страна до загар, без да го разбърквате и едва след това го разбърквайте.

След като месото е готов, запържено до златисто, но все още крехко и сочно, го извадете в чиния.

В същата мазнина запържете нарязаните чушки, чесън и джинджифил, така че мазнината да стане ароматна, а продуктите да омекната и придобият лек загар. ( Даже с клечки бъркам, какъвто съм про) :)

Тук може да добавите и фъстъците, които също ще се подлютят и запекат или да ги сложите малко по -късно, заедно с месото.

Прибавете месото и разбърквайте всичко, като изсипете соса от купичката.

Оставате ястието да покъкри, така че течността да поизври, а сосът да се сгъсти и да глазира всички продукти.

Поднесете го още горещо, поръсено с нарязан по диагонал зелен лук.

Тооооолкова е вкусно, че не мога да се спра..хапвах и снимах, хапвах и снимах....

Опитайте и вие :)

А ако искате да видите десерта, хвърлете поглед в моя инстаграм, където ви загъвам за следващата рецепта :)

Усмихната седмица, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Каква буря се изля тази вечер в Благоевград само!!! То не беше дъжд, то не беше ураган, то не беше изкъртени дървета и летящи котки. Това лято е доста дъждовно, така е, но затова пък плодове има и на село червения касис пак украси градината на баба. Малките му зрънца блещукаха под обедните лъчи като рубинчета и само си представях каква вкусотия ще се пръкне, ако се затворят в бурканче. Така и така усещането за наближаващата есен ни преследва доста осезаемо тези дни, защото да не наблегнем на консервирането на вкусотии, у дома, на сухо и сигурно.

За първи път приготвих сладко с желиращата захар ЗАХИРА Очарова ме с това, че не само става за 15 минути, но и с това, че така плодовете запазват живия си цвят, сладкото е алено червено, по-свежо и ароматно. Спретнах бързо сладко от червен касис и ягоди, които обогатих с малко ванилия и не мога да ви опиша за каква вкусотия става въпрос!

Ето какво ви трябва:

500 г червен касис (или 300 г касис и 200 г ягоди)

500 г желираща захар Захира

100 мл вода

1 пак. ванилия

Смесете измитите плодове със захарта и разбъркайте.

Тъй като аз сложих и малко ягоди, които имах във фризера, оставих сместа да престои леко в хладилника, за да пусне сок.

Ако ползвате само касис, може да спестите тази стъпка. Сложете на котлона, добавете около 100 мл вода – зависи колко са сочни плодовете.

Оставете сладкото да заври и отпенете по възможност с помощта на лъжица, за да може накрая да бъде по-бистро. Оставете го да поври 10-15 минути на тих огън – плодовете ще омекнат, а сладкото ще се сгъстява.

След като е готово, дръпнете от огъня и прибавете една ванилия.

Напълнете предварително затоплени бурканчета с ароматната смес, затворете добре с капачка и обърнете с дъното нагоре.

Сладкото определено наподобява желе, което го прави идеално за плънка на кросанчета, филийки, без да се разтича, а защо не и всякакви торти и сладкиши. Със сигурност ще експериментирам и с нещо друго.

Опитайте и вие, а после споделете впечатленията си в коментарите, защото и аз се уча от вас :)

Прекрасен ден, приятели!

Благодаря ви, приятели!

След вчерашните емоции от концерта на Satyricon и Slayer, вашата Люси няма много сили и да си призная, и желание да готви някакви сложни десерти за идните дни. Както знаете, ние без десерт не оставаме у дома, защото истината е, че така и така гладът за сладко ще ни застигне в един момент, и по-добре да го утолим с нещо домашно приготвено, отколкото да посегнем към някоя вафла от магазина.

Петък е чудесен ден за направата на десерти, защото ви гарантира наслаждаването им поне в следващите два дена. Аз смятам да реанимирам през тях така и така, защото от куфеене не ми остана врат, който да движа на повече от няколко милиметра. В момента съм със стойка на английска благородничка и ако не се обръщам към вас, като ме заговорите рязко, моля проявете малко съчувствие към "върналия се от битка войник".

Ако искате да научите малко повече за събитието все пак, пък и да видите вашето Люси in action, хвърлете един поглед към албума ми тук, където съм разказала достатъчно към всяка снимка.

Обещавам и специален пост в Метъл кухня, посветен на Satyricon, защото вече няма как да отлагам повече, а пък за Slayer знаете, че има публикувана рецепта ТУК.

Но стига сме правили трейлъри и тийзъри към предстоящите рецепти, макар и следващата седмица да ви се пише на леко, защото съм подготвила едни чудесни изкушения, които изместих с това кремче днес. Трябваше ми нещо по-бързо и лесно, разхлаждащо и чудесно, така че просто да мога да си отнеса робокопския г*з до хладилника, да протегна ръка и и да грабна чашка, без никакви движения на врата - няма рязане на парчета, няма декориране и поднасяне. Взимаш и ядеш!

Може би някои от вас помнят, че вече съм представяла рецептата забаварски крем в блога тук, но попаднах на друга, която ми се стори още по-вкусна и се оказа точно такава. Страшно въздушен, но съвременно плътен и маслен като маскарпоне мус-крем от жълтъци и сметана, който просто ТРЯБВА ДА ОПИТАТЕ. Казвам го сериозно, защото на пръв поглед може да не ви изглежда нещо специално, но наистина е!

Крем Бавария е много любим в моя град, защото е един от знаковите десерти, който се предлагаше в сладкарницата на хотел "Ален мак"навремето и няма как да не носи специални емоции за благоевградчани. Сигурна съм, че ще ни разберете, ако просто си го спретнете, а той не се прави никак трудно. И да не ви притеснява, че остават белтъците - приготвила съм цели две рецепти с тях, така че ще ги "похарчим". Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

5-6 бр. жълтъци

2 ч.ч. сладкарска сметана

2 1/2 ч.ч. прясно мляко

1. пак желатин ( достатъчен да желира 500 мл)

3/4 ч.ч. захар ( 150 г)

1/2 ч.ч. студена вода

6 с.л. хубаво неподсладено какао

1 ч.л. ванилия екстракт

ч.ч =200 мл

В подходящ съд слагаме млякото да завари. През това време отделяме жълтъците от белтъци. Подготвяме си и захарта, като нищо, че моята чашка няма дръжка, тя ми е най-удобна, защото има мерило на нея за 200 мл.

С миксер разбиваме жълтъците и захарта до пухкав крем и добавяме ванилията. Сестра ми ми донесе като подарък от последната й почивка прекрасен, истински ванилов екстракт, защото сестра й магнити не яде :)

През това време накисваме желатина с половината вода и оставяме да набъбне. Загряваме остатъка от водата и прибавяме към желатина и разбъркваме, така че да се разтвори напълно от топлината.

Прибавяме топлото млято, бавно, на тънка струйка, черпак по черпак, към жълтъчната смес, като разбиваме, за да не се пресекат яйцата. Накрая прибавяме и желатина.

Оставяме сместа да се охлади, а през това време разбиваме сметана на сняг в друга купа.

Сместете битата сметана с охладения млечно-жълтъчен крем, като разбърквате внимателно, така че да се запази въздушността на крема.

Отделете една трета от крема и оцветете с какаото, което за по-лесно интегриране може предварително да разтворите в малко мляко ( или да си отделите от сместа, преди да я смесите със сметаната)

Разпределете крема в чашки - първо от белия, а отгоре малко от черния. Украсете по желание, като аз го направих с поръска от какао, домашен шоколадов топинг и ядки или мини-бисквитки.

Сложете кремчето да се охлади поне за час-два в хладилника и да стегне.

Оооооооооооооооооооооооо, само гледайте за какво става дума...................

Хич не му мислете да пускате фурната и да се чудите какво да си направите за почините дни - яйцата, млякото, миксера и айде!

После ще ми благодарите...в коментарите на блога, най-добре!

Обичам ви ( държи ме още еуфорията от вчера), и ви желая чудесен уикенд, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Тази работна седмица започна с ден закъснение, защото си взех почивен, за да отпразнуваме рождения ден на мама. И макар малко по-скромно от миналата година, и тази успях да отделя малко време само за нея, в което да ни е спокойно, да си приказваме и да си починем, както само ние двете с нея си можем.

Разбира се, не липсваше и торта, защото знаете, че не пропускам рецепта по този случай, която ще ви споделя в петък, защото тогава ви затрупвам със сладости :) Дотогава може да хвърлите едно око на нея в моя инстаграм акаунт, където знаете, че ви споделям повече за престоящите рецепти, както и други блогърски преживявания.

Докато бяхме на дълъг уикенд, тук в страната разбира се, си мислех, че мога да се отдам поне на това да опитвам нови ястия и десерти и да черпя вдъхновение и наслада.

Е, малко ударих на камък. :( Попаднах на нещо "уникално"и това бе най-несвързана вкусово салата, която съм яла, а петзвезден хотел ме изненада освен с хубавите си стаи, и с лоша храна, която определено не си заслужаваше цената. ( Аз не ходя често по такива места, така че да ме прощавате, ама не мога да не отбележа разочарованието си)

За пореден път се убедих, че ако искаш нещо вкусно, добре приготвено и така, че да ти достави неземно удоволствие, по-добре си го приготви сам. Пък било то и нещо съвсем простичко като пица, например. Или най-точно като пица "Калцоне".

Няма друга храна която да ми напомня толкова за любимия ми сериал "Паркове и отдих"и прекрасния персонаж на Бен, който беше влюбен в тях. Винаги ми носи усмивка, защото това е сериал, които е изпълнен с позитивизъм, оригиналност и нечовешка доза смях.

Ако не сте го гледали, трябва да го направите, а ако не сте измислили менюто за тази седмица - ето го и него. Както казва Бен "Това е храна в собствена опакова"Има ли по-гениално нещо от калцонето?

Знаете, че имам малко правила в кухнята и едно от тях е да готвя италианска храна с италиански продукти. А търся ли такива..пак отивам в магазина наВера Италия. И този път пазарската ми кошничка се напълни с брашно, този път такова за пица и фокачи, тип 00, ароматен доматен сос и чудесна подправка за пица.

Луд фен съм на подправките и не веднъж сте ме питали къде и какви използвам. Е, в магазинчето заредиха нови и не пропуснах да си купя едни, които така като гледам ще ги прахосам за нула време.

Така ми се ядеше нещо супер вкусно, горещо, ароматно и пъстро, та да ми изпълни сърцето с щастие , като го ям.

Едно е да си го представящ в главата , друго е да го видиш на яве точно толкова прекрасно, както си си го представял.

Определено не съжалявам,че се доверявам на италиански продукти за този вид рецепти и ви съветвам и вие да го направите. Сега е и моментът да напазарите, защото магазинчето предложиха код LUSSI -15 за намаление на ВСИЧКИ ПРОДУКТИ от днес 17. 07. до 25. 07. 2019г.

Възползвайте се и си купете хубав зехтин, брашна за пица, панетоне, без глутен, кафе, деликатеси , паста, а защо не и козметика или електрически уреди. Както знаете, аз си взех кухненски робот от там, като замесих и днешната рецепта с него. Можете да погледнете наличните модели тук.

Ще се опитам да бъда полезна с всякакви съвети, линкове и разяснения, затова преминавам направо към рецептата:

Необходими продукти:
За тестото :

Около 500 г брашно за пица, тип 00

Около 250 мл хладка вода

1 пак. суха мая ( ползвах бирена) 7 г

2-3 с.л.италиански зехтин

2 ч.л. сол

1 ч.л. чеснов пипер

1 ч.л. захар

За плънката:

1 бр. сос Наполитана

400 г кайма ( от плешка)

300 г кашкавал

2-3 броя зелена чушка

1 голям домат

200 г варена царевица от консерва

италиански подправки за пица

още малко зехтин

Започваме с приготвянето на тестото. За целта отелете около 400 г от брашното и го сложете в купата на миксера, нагласен с накрайник за тесто. Направете кладенче в брашното и прибавете маята и захарта, а след това добавете и хладката вода. По ръба на купата сложете солта.

Аз прибавих и малко чеснов пипер, защото страшно много ми харесва тази почти незабележима добавка в тестото, но го прави много специално. Прибавяме и малко от зехтина и пускаме миксера да меси първо на бавна, а постепенно и на по-бърза степен.

Започваме да прибавяме малко по малко от останалото брашно, като спираме, когато тестото се отдели напълно от стените на съда и се оформи на топка в средата на купата. Още тогава ще забележите колко по-различно е това тесто спрямо останалите, с които сте свикнали да работите. Много по-твърдо, но същевременно пластично!

Слагаме го в намаслена със зехтин купа, покриваме го с кърпа и го оставяме на топло да удвои обема си ( при мен това е във фурната на 50 градуса)

През това време, в още малко зехтин запържваме каймата, като моята бе от плешка, която поисках да ми смелят на място в месарницата. Така знам, че е наистина хубава и няма много излишна мазнина.

След като се запържи добре, прибавяме малко от италианските подправки, за да я овкусим, като ако ви е още безсолна, може да добавите и сол.

Приготвяме си и останалите продукти - нарязваме зелените чушки на средно големи парчета, домата също. Сигурно ви е чудно защо има пресен домат и доматен сос, но това е лично предпочитание - харесва ми съчетанието на соса и това да има още свежи елементи към ястието. Царевичката също да е под ръка, както и подправките.

След като тестото втаса, го изсипваме на масата и разделяме на равни части - при мен шест на брой. Може да направите и осем, но така ще имате по-малки калцонета :)

Нарежете си кашкавала на ленти или по-едри парчета, така че да се разтопи като лист в пицата, а не да е рендосан. Освен това го правя най-накрая, за да не омеква от температурата в стаята.

Подготвям си и доматения сос, като ви може да използвате и домашен, но този наистина си има своя чар.

Взимаме една част от тестото и го оформяме на топче, което разточваме или разтегляме с пръсти, с диаметър около 20 см.

Намазваме от соса и поръсваме с подправките. Слагаме в единия край от каймата, малко чушки, малко царевица, пресни домати и завършваме с няколко резена кашкавал.

Прихлупваме тестото и оформяме като полумесец, като прищипваме краищата на тестото, така че да се запечати.

По желание правим малки шари по тестото като отпечатваме резки с тъпата страна на ножа ето така:

Редим в тавичка и печем в загрята фурна на около 200 градуса за 15-20 минути.

Още горещи може да залеете със зехтин и да поръсите с прясно накълцан босилек или други подправки.

Ако обичате повече доматен сос, може да ползвате две бурканчета от Наполитаната, или да го разводните с малко домашен такъв, а защо не да използвате част от готовия сос за топене, какао направиха някои хора у дома :)

Накратко - 1. облизахме си пръстите, 2. много сме доволни, 3. друго са си италианските продукти.

Дали ще почерпите само идея, вдъхновение или ще последвате примера ми с покупките, за мен няма значение - важното е да сте доволни от резултата и най-вече да съм успяла да ви донеса още малко цветно настроение.

Ако все пак решите да се възползвате от кода за отъпка Lussi-15 във Вера Италия и изпитвате някакви, каквито и да е затруднения с поръчката, обърнете се към Жени ( дамата, която изпарваща подаръци към всяка поръчка) на тел. 0882 886 988и тя ще ви помогне с каквото може, както го прави и с мен.

Аз ви оставям с тези изкушаващи кадри и ви пожелавам прекрасен ден, приятели!

Благодаря ви, приятели!

Чийзкейк "Бисквитеното чудовище" / Cookie Monster Cheesecake

Нахутено мезе за бира / Spicy chickpeas snack

Бисквитената торта с ябълки на Тереза Маринова / Apples and chocolate icebox cake

Солен тарт с чери домати и сирене / Cheese and cherry tomatoo tart

Лесна и бърза сладоледена торта с шоколад / Swiss roll chocolate ice cream cake

Мешана скара в хлебче / Mixed grill in whole bread recipe

Торта "Плодова пита" / Summer fruit cake

Холандски мини палачинки / Poffertjes (Dutch Mini Pancakes)

Тиквички-бюрек "Люси" / Cheese Fried Zucchini Recipe

Грис торта без печене / Semolina no-bake cake

Ягодов мус ( самбука) / Strawberry sambuk ( mousse) recipe

Направи си сам: Естествени оцветители за храна / DIY: Natural homemade food coloring

Солена торта с макарони / Italian pasta pie recipe

Торта йогурт "Диня" / Light yogurt cake "Watermelon

Домашен ликьор от мента / DIY Creme de Menthe Recipe

Домашен шоколадов сладолед / The Best Homemade Chocolate Ice Cream

Пиле Кунг Пао / Kung Pao Chicken

Бързо сладко от ягоди и червен касис / Redcurrant and strawberry jam

Крем Бавария или Баварски крем / Bavarian Cream Recipe

Калцоне и как да си направим чудесно тесто за пица / Calzone and the best pizza dough recipe