
Насъбират се коментари и запитвания без отговор, не успявам да пиша или посетя дори приятелите си блогъри и да почерпя вдъхновение или просто да се оближа на някоя вкусотия, а дори не искам да започвам с мейлите в пощата.
Имали ли сте толкова много работа, че в един момент просто изпадате в кататония и гледате в една точка?!
Имали ли сте толкова много работа, че в един момент просто изпадате в кататония и гледате в една точка?!
Причината за всичко това не е разбира се вроденият ми мързел.
Не, не, не!
Истината е, че след дълго планиране, (но не много дълго обимисляне,) решихме да се преместим в Норвегия.

Ето, че обаче всичко това свърши и последните дни опаковах кашони с багаж и си взимах мисловно сбогом с всичко, което обичам в България. И докато преди годините този лист не бе толкова дълъг, в последно време нещата се промениха и заминаването никак не беше толкова лесно, както си го представях. Всеки ме питаше как съм, дали се вълнувам, а аз отговарях с едно "Добре съм", но вътрешно за първи път усещах в сърцето си, че много "неща"в България ще ми липсват.

Каквото и да става обаче, вярвам, че човек съжалява повече за нещата, които не е направил, отколкото обратното, затова се гмуркам в дълбокото, пък да става каквото ще. Дотогава ще се опитам да създам перфектния баланс между живот в чужбина и прибиране по-честичко у дома (лъжа, която всеки си казва, но сме длъжни да я поддържаме жива), да запазя приятелствата си и да съм на линия за всякакви кулинарни ангажименти от по-сериозно естество, да не изпадам в паника и да следвам максимата си : when in doubt...just cook something!
Това разбира се няма да е лесна задача, тъй като след като се нанесохме в първата си квартира (която можем да си позволим), и прегледах инвентара, с който разполагам и цените на продуктите в магазина, моята най-искрена реакция бе нещо такова:
След като пих една студена вода (тука в Норвегия алкохолът е рядко срещано явление като добър басист) реших, че с времето ще успея да спретна все някаква кухня, в която да спретвам все някаква храна. Дотогава пък имам цял куп с рецепти в чернови, която бях така умна да си поподготвя, докато "запивах"с бира лятото в България.
Днешата е точно такава, защото не само е приготвена под влиянето на бира, но и съдържа бира - нашата любима, българска, лятна подправка и гарнитура.
Отдавна не бях пекла цяло пиле, тъй като не успяваме да го изядем на едно сядане, а месото не е толкова апетитно като поостане. Затова пък цялото печено пиле си има своя чар и уникален вкус, като под ръка вече имам няколко полезни рецепти, на които мога да разчитам, щом ми остане сготвено пилешко месо.
Надявам се и на вас да ви хареса, а обещавам ви, ако сте гладни, съвсем спокойно може да си го изядете за вечеря. Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
1 бр. цяло пиле
1бр. бира (400-500 мл)
2-3 скилидки чесън
1-2 резена лимон
1 с.л. масло
сол, черен пипер, лют пипер, (кимион, кориандър, чесън на прах и печена мляна царевица)*
Още за гарнитура:
пресни картофи, моркови и чушки
Започваме, като измиваме пилето ( хигиената винаги е важна ;) ).
Нарязваме лимона на едри парчета, а сикилидките чесън обелваме и пъхаме в пилето. Осоляваме отвътре.
Днешата е точно такава, защото не само е приготвена под влиянето на бира, но и съдържа бира - нашата любима, българска, лятна подправка и гарнитура.
Отдавна не бях пекла цяло пиле, тъй като не успяваме да го изядем на едно сядане, а месото не е толкова апетитно като поостане. Затова пък цялото печено пиле си има своя чар и уникален вкус, като под ръка вече имам няколко полезни рецепти, на които мога да разчитам, щом ми остане сготвено пилешко месо.
Надявам се и на вас да ви хареса, а обещавам ви, ако сте гладни, съвсем спокойно може да си го изядете за вечеря. Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
1 бр. цяло пиле
1бр. бира (400-500 мл)
2-3 скилидки чесън
1-2 резена лимон
1 с.л. масло
сол, черен пипер, лют пипер, (кимион, кориандър, чесън на прах и печена мляна царевица)*
Още за гарнитура:
пресни картофи, моркови и чушки
Започваме, като измиваме пилето ( хигиената винаги е важна ;) ).
Нарязваме лимона на едри парчета, а сикилидките чесън обелваме и пъхаме в пилето. Осоляваме отвътре.
Затваряме крачетата с помощта на канап и мажем пилето с масло, като го подправяме с подправките. ( * тези са по-желание, тъй като са от "микс подправка за ароматни картофи", която се съчетава иделно с останалите, тъй като не са натрапчиви)
Може да сложите и малки парченца масло директно върху кожата.
Заливаме всичко това с бира,
Пъхнах пилето да се пече на 180 градуса за около час, като след като хвана хубав цвят отгоре, покрих с фолио и задуших, като продължих с печенето. Коричката тогава омеква, затова махнете фолиото няколко минути преди да го извадите, за да стане отново хрупкава.
Гарнирах ястието с печени на фурна сезонни зеленчуци като пресни картофи, моркови и зелени чушки, всичко нарязано на средни по големина парчета.
Месото е толкова крехко и ароматно, а за най-добър вкус използвайте наистина хубаво пилешко месо и не посягайте към замразените такива.
С тези вкусни кадри ви оставям за сега, а вие ми стискайте палци да не умра от глад в Норгето (и жажда, и жажда!) , докато си водя блога и се опитвам да си сглобя някаква кухня.
Пожелавам ви една чудесна седмица, а ето, че вече сме я преполовили...какво по-чудесно?!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!