Когато живееш с някого, неминуемо се сблъскваш с някои негови привички - някои забавни, други досадни. Да рисува по запотеното стъкло в банята различни колички и съобщения - сладко, да си оставя кърпата да съхне с дни върху стол - досадно!
Не съм решила да се оплаквам и то точно днес,по време на малкия петък, както му казва моята колежка Роси, но истината е, че някои рецепти си имат съвсем логично последствие, a затова и предисловие.
Например настоящата ми половинка ( не се знае колко ще се задържи) има страхотния навик да отваря постоянно нови кофички кисело мляко, защото "не е видял предишната", която пак не си е доял. Така често се озовавам с отворени около три кофички, които освен на таратор, ми иде да му изсипя във врата. И така, след като вчера отново се озовах с половин килограм кисело мляко от четири кофички се сетих за рецептата за курабийки на баба, в която се ползваше именно повече българското чудо.
Исках да го уточня това, в случай, че някой си помисли, че съм решила да направя курабийки, защото така се нарича, жена, която си биела мъжа ( спрямо онзи стар виц) Насилието не е решението, както знаете. Важното е да виждаме доброто във всяка ситуация, а доброто за мен са тези супер вкусни курабийки. Пробвала съм най-различни рецепти, но може би тази ми е фаворита, защото стават супер мекички.
Наскоро видях една дама да беше споделила рецептатав групата на Ваня и ме подсети, а пък така и така идват задушница/ прошки - хубаво е да сложим в кутийките нещо лесно, бързо и да стигне за всички.
Аз самата от край време обичам бабините курабийки намазани с течен шоколад. Те са трайни и могат да издържат дълго врене, та след училище се прибирах, слагах три-четири -пет-десет в чиния, буркан Нутела, едно дълго кафе и сядах да уча. Сега практикувам същата мантара, но след работа!
Курабийките са едни от най-лесните и вкусни български рецепти, които помним от деца и е хубаво да ги предаваме за напред. Ще се радвам да направя и аз това сега, като ви споделя рецептата, и то как да си я направите стъпка по стъпка:
Необходими продукти:
500 г кисело мляко
200 мл олио
200 г захар
2 ч,л. сода бикарбонат
кората на един лимон
1 ванилия
1 бр. яйце
още захар за поръсване
Аз се спрях на бялото брашно на София мел, защото според мен истински вкусните курабийки са снежно бели отвътре, правейки ги още по-нежни и вкусни.
В купа слагаме косилото мляко и содата и разбъркваме. Оставяме да шупне , а през това врем си пресяваме около 700 г брашно. Останалото ползвам за дозамесване.
Към прашното прибавяме захарта, ванилията и лимоновата кора.
А след като килото мляко шупне, към него прибавяме олиото.
След това прибавяме киселото мляко към брашното и добавяме яйцето.
Бъркаме всичко докато получим меко, леко лепнещо тесто, но не бива да прибавяме твърде много брашно, за да не станат твърди курабийките.
Изсипваме го върху набрашнен плот и добавяме още малко брашно, докато го замесим един-два пъти, Тестото е шуплесто и веднага готово за печене.
Започваме да откъсваме парчета от него, с големината на орех и ги правим на топче. Топваме ги от единия край в захар и ги редим в тавички, застлана с хартия за печене.
някои хора предпочитат да намажат курабиите с яйце преди захарта, но аз лично си го спестявам :)
Печем ги в предварително загрята фурна на 180 градуса с подухване за около 15-20 минути. Хубаво е да хванат цвят отвън, но вътре да останат все още мекички.
След изпичане ги оставям да се охладят две минути, а после ги прибирам, докато са още топли в плик, за да се задушат и да омекнат още повече.
Тъй като това може да доведе захарта отгоре им да се овлажни, ги поръсвам със захар още веднъж, преди поднасяне.
Опитайте и моят вариант с течен шоколад....просто са безумно вкусни!
Вчера занесох от тях на мама и тя ми се оплака"че така се е надумкала с тях", но отдаван не била яла истински, домашни, ароматни курабии.
А защо не - стават толкаво бързо, икономични са, а ще имате с дни!
Надявам се да ви харесат, а ако е така - не бъдете срамежливи, а ми споделете - тук в коментар, на страничката на блога със снимки или просто кажете "здравей" :)
И не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!
