Значи прибирам се аз от работа и си казвам. "Ей, сега ще си почина и оная книга дето са ми останали три листа за допрочитане ще я изям с парцалите, да довърша нещо днес."Довърших аз! Довърших и малкото продукти в хладилника, защото пак се захванах да готвя. Първо да се чуя с мама, с баба ( и тя се е притеснила заради мен, че нещо ми се обаждат едни болежки), да отговоря на няколко служебни мейла, на няколко коментара в блога и то като мине едно време си казвам, "Абе какво ще му почивам". Ай да избутам още някой час до вечеря, че сега за никъде не е. И така всеки ден, дами и господа!
Представлението е просто и участникът е един и същ, защото не знам как но си вярвам, че всеки един ден ще си почина, ама хей го на - пак съм в кухнята и мия съдове от поредната вкусотия. Но този път всички са виновни!!! Приятелят ми с това, че от дни мрънка за баклава, а той сладко не яде по принцип. Аз съм си виновна, че изкопах рецептата закюнефеи пак си напълних фантазиите със сиропирани сладкиши. Вие, които така се развълнувахте от идеята за тях, че почнахте да ги изкарвате един по един от блога и накрая времето, което е ту мрачно, ту слънчево, толкаво драматично като турски сериал и аз просто накрая се убедих, че е време да спретна нещо сиропиранко. Again!
И така, разрових се за баклава, която не съм правила и ето че насреща ми се изправи таз баклава с кокос. Машала, викам си! Това е чудесно. хем лятно, хем есенно, хем баклава, хем пък кокос. Има и орехи, има и сироп ..има ли да му се чудя?
Нямаше никакво време, защото вече се бях запътила до кварталното магазинче, за да купя пакет кори за баница, макар и момчето ми да казва, че вече го бойкотираме. Май му смениха собствениците, след като ремонт направиха, но вече не зареждали неговите семки и у дома имаше тридневен траур, че в квартала, в който живеем вече няма "вкусни семички".
Но както и де, пак се отплеснах. Така и така нямаше как да види, бегом до магазина, хайде във вкъщи и се захванах с рецептата. Нея видях оттук, а как я направих, вие вижте пък тук:
Но както и де, пак се отплеснах. Така и така нямаше как да види, бегом до магазина, хайде във вкъщи и се захванах с рецептата. Нея видях оттук, а как я направих, вие вижте пък тук:
Необходими продукти:
3 ч.ч. кокосови стърготини
1 1/2 ч.ч. орехи
2 бр. ванилия
1 ч.ч. прясно мляко
1/4 ч.ч. мед
20 листа кори за баница
113 г разтопено масло ( и малко олио)
За сиропа:
2 ч.ч. вода
3 ч.ч захар
2 с.л. лимонов сок
Започваме с приготвянето на сиропа, тъй като аз предпочитам да заливам топлите сладкиши със студен сироп. Знам, че някой избират обратния вариант, но за мен така сладкишите се попарват изведнъж и много често стават на каша. Слагаме захарта и водата на котлона да заврат, като аз удвоих дозата. Рецептата като цяло е добра, но я адаптирах леко, тъй като смятам, че има как да стане по-вкусен и сега ще ви го кажа.
След като водата заври, прибавяме лимоновия сок и оставя сиропът да къкри още 10 минути поне, докато се сгъсти.
През това време смиламе орехите, като аз го правя на чопъра и се стремя да не е съвсем на ситно, за да се усещат при хапване ;) Може да увеличите орехите за сметка на кокоса, ако решите, аз така и така правих почти всичко на око :)
В купа слагаме орехите, кокосовите стърготини , меда и ванилията.
Накрая прибавяме и млякото, като аз добавих и още малко, тъй като ми стана сухичко, а рецептата беше дадена и с четири чаши кокос. Вие преценете сами, но е хубаво да не е и много влажно, защото все пак десертът ще се сиропира.
В подходящ тавичка слагаме десет листа кори за баница ( баклава) , като всеки един от тях сме намазали с масло. Отгоре разпределяме цялата кокосова смес равномерно и заглаждаме.
Процедираме по същия начин и с останалите десет листа, а след това режем на ромбчета като за баклава ето така:
Намазваме с останалото масло ( аз винаги си смазвам маслото с малко олио, за да ми е по-лесно) и пъхаме във фурната да се запече до златисто, на 180-200 градуса.
Както се казва, то ще се познае когато е готов - ще ви замирише на хрупкави запечени кори и масълце и ще изглежда ето така. Залейте я тогава с вече студения сироп ( сложете му повече или по-малко лимон, в зависимост как ви харесва повече) и я оставате да престои.
Баклавата може да поеме и още сироп и повече ядки и всякакви аромати, затова ви съветвам, специално с тази вкусотия, да се доверите на усета си.
Затова и я украсих освен с кокос и малко суров шам-фъстък, не само за повече цвят, но и още повече вкус!
Една по различна баклава, която носи спомени за слънчево лято, но и ухание за уютна есен. Опитайте я и се убедете сами!
До сладки срещи, приятели!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
